всичките му подчинени. Остави ме
— За мен ще бъде изключително удоволствие да изпълня желанието Ви, Ваше Императорско Величество — отвърна Королин. — Аз ще се справя с онези мимбратски рицари, които са участвали в заговора на мурга. Те много болезнено ще почувстват моето недоволство.
— Решително момче! — промърмори Ран Ворду, а после ме погледна. — Как разбрахте за този заговор, лейди Поулгара? Моите източници твърдят, че не сте напускали Долината през последните няколко века.
— Моят Учител ми обърна внимание върху събитията тук, Ваше Величество. Явно е сметнал за необходимо да практикувам повече съвременна политика, за да разширя хоризонта на познанията си.
— Това е много интересно — намеси се баща ми, взирайки се настойчиво в мен. — Щом Учителя ти е поверил тази задача, значи тук ти си главната, която дърпа конците. Какво ще наредиш да правим сега?
— Ще ти го върна някога за това, татко — заканих се аз.
— Искаш да кажеш, че ще се
— Ами нека да помисля — отвърнах и запрехвърлях в главата си варианти за логичното продължение на тази история. — Според мен заговорът на Ктучик ни направи услуга. С една и съща легенда той успя да хване на въдицата си и тримата херцози, предлагайки им съюз с Ран Ворду. След като Астурия, Вакюн и Мимбре са се поддали на заблудата, не можем ли да измислим нещо в отговор, основавайки се на досегашния си опит? Защо просто не прекратим войната и не свикаме мирна конференция. Имам известно влияние над Катандрион и Мангаран. Ако херцог Королин ги покани на разговор, да речем на Арендския панаир, мисля че ще мога да ги убедя да приемат.
— В това има смисъл, Белгарат — подкрепи ме Ран Ворду. — Давате ли си сметка колко ми коства издръжката на петнадесет легиона тук, в гарнизона на Тол Ворду? Те имат задача да действат само в случай, че Арендия предприеме военни действия срещу Толнедра. Мога да намеря къде-къде по-добро приложение на техните сили.
— В предложението на лейди Поулгара има здрав смисъл — съгласи се Мандорин. — Тази безкрайна война взе да изморява всички ни. Само заради едното разнообразие бихме могли да опитаме какво е няколко месеца мир.
— Циник! — обвинително рече баща ми, а после се изправи. — Нека тогава оставим дъщеря ми да извие ръцете на своите познайници и да подготви масата за преговори по време на Големия панаир.
— Да извивам ръце ли?! — възнегодувах аз.
— Не се ли канеше да направиш точно това?
— Ако се наложи, бих го сторила, но изразът е доста груб. Не можем ли да му намерим по-приемливо определение?
— Ти какво би предпочела?
— Ами не знам. Ще помисля и ще ви известя какво съм решила.
— Надявам се да ми простиш, че се изказах така недопустимо.
Баща ми пое ролята на лодкар и ни прекара през широкото устие на река Аренд още преди зазоряване.
Оседлахме отново конете и препуснахме към манастира. По традиция Королин поговори с игумена близо четвърт час. Така и не можах да разбера какво толкова обсъждаха. Королин
Събудихме се по обед и продължихме, докато стигнахме един твърде опърпан хан, където прекарахме нощта. На следващата сутрин станахме рано и се отправихме право към Во Мимбре.
Херцог Королин беше засегнат дълбоко от онова, което му разкри срещата с Ран Ворду. Той веднага се впусна да дава заповеди, без да обяснява много-много своите мотиви. После привика всички придворни в тронната зала, която беше охранявана от тежко въоръжени рицари. За всеобща почуда — дори аз самата бях изненадана — херцогът се яви пред нас в пълно бойно снаряжение, а в ръцете му имаше огромен меч. Той
— Дами и господа — започна със суров глас, твърде необичаен за любезния говор на арендите мимбрати. — Току-що се завръщам от Тол Ворду, където разговарях с толнедранския император. Изходът от тази среща се оказа щастлив. Ликувайте, мои верни поданици, защото няма да има война!
Присъстващите в залата имаха доста противоречиви реакции при тази новина, което е присъщо на арендите. Лицето на Королин помрачня и той стовари облечения си в желязо юмрук върху облегалката на трона.
— Това не бива да ви обезсърчава или пък тревожи, дами и господа — прокънтя гласът му. — В замяна на отложената война съм ви приготвил други забавления. Един много добре замислен и плъзнал нашироко заговор всяваше напоследък смут не само в Мимбре, но също в Астурия и Вакюн. Решен съм да прочистя нашата земя от тези заговорници. Дръжте ги! — Последната заповед беше отправена към Мандорин и четиридесетте рицари под негова команда. Баронът и хората му така бързо изпълниха заповедта, че всичко мина без нито един инцидент. Дузина толнедранци, истински и мними, бяха оковани във вериги. Към групата бяха хвърлени и неколцина мимбратски благородници.
Гролимът, който се представяше за прислужник от свитата на Кадон, успя да се промъкне под ръката на рицаря, точно когато онзи го беше притиснал в стоманената си прегръдка, и се хвърли към вратата, опитвайки се да събере Волята си. Баща ми обаче очакваше това. Все още омотан в монашеската роба, Стария вълк така трясна гролима по главата, та той падна в несвяст на пода. Забелязах, че баща ми благоразумно беше сложил желязна рицарска ръкавица на дясната си ръка, така че ударът му би повалил дори бик. „Благословеният Белгарат“ имаше твърде любопитно минало и през годините успях да установя, че той владееше кръчмарския ръкопашен бой също толкова добре, колкото и магията.
Пленниците бяха изведени от залата, а херцог Королин разкри пред всички и най-дребните детайли от ужасяващия заговор. Докато придворните още не бяха успели да се съвземат от новината, той ги уведоми за мирната конференция, която вече се подготвяше. Това предизвика нова вълна от недоволство, но херцогът на Мимбре безцеремонно прекрати протестите. Не може да се очаква от един въоръжен до зъби аренд да пипа с кадифени ръкавици!
Реших отново да оставя баща ми да обере лаврите от моя малък контрапреврат във Во Мимбре. Мен повече ме интересуваха резултатите, отколкото славата, а баща ми обожава да е в центъра на вниманието. Затова го оставих да се къпе в потоци от възторг и възхвала и се върнах в северните херцогства, за да уредя всичко за мирната конференция.
Херцог Катандрион от Вакюн и граф Мангаран от Астурия вече се бяха срещали няколко пъти и контеса Асрана със светнали очи ме увери, че двамата се разбирали много добре.
— Те си подхождат като ръка и ръкавица, Поли — каза тя с хихикане. — Този Катандрион е великолепен мъж, не намираш ли?
— Това сега няма значение, Асрана — отвърнах. — Постарай се този път да овладееш първичните си инстинкти. Как е Олдоран?
— Не знам как е черният му дроб, но разсъдъкът му никакъв го няма. Вижда някакви несъществуващи чудовища и почти постоянно бълнува. Семейството му е много разтревожено. Той има няколко племенника, които се точат за трона, но ми се струва, че властта няма да остане в тяхната фамилия. Мангаран доказва качествата си с всеки изминал ден, пък и не вярвам някой от племенниците на Олдоран да е толкова способен, че да го замести. Та кога се свиква мирната конференция?
— Каква мирна конференция, скъпа?
— Ами тази, дето я подготвяш, откакто си в Арендия. Хайде, не бъди толкова скромна, Поли. Още от самото начало усетих каква е целта ти и напълно те подкрепям. Войните може и да са много привлекателни за мъжете, но жените се чувстват ужасно, когато всички млади мъже се избиват из горите наоколо. Кажи ми с какво мога да ти бъда от полза.
