На следващата сутрин дори и най-недосетливият аренд в шатрата на Королин схвана, че „нещо става“ между безскрупулната контеса и барон Мандорин. Предполагам, че и това беше част от плана на Асрана. Не ми се вярва дори Се’Недра да е толкова двулична, колкото беше Асрана. До края на деня бедният барон Мандорин изцяло попадна в капана й. Той жадно следеше всяко нейно движение и не пропускаше нито една дума, която се отронваше от устата й. А тя взе доста дейно участие в нашита дискусии.
На четвъртия ден владетелите на Мимбре, Астурия и Вакюн подписаха Грамотата за мир. Незабавно след това херцог Королин покани всички присъстващи да останат за сватбата. Контеса Асрана можеше да действа и
Още веднъж се оказах в ролята на шаферка, но този път всичко мина гладко. Асрана и Мандорин се ожениха, без това да предизвика унищожително земетресение или пък огромни вълни, които да дадат знак на бедната и изстрадала Арендия, че се задава опасна нова сила, която съвсем скоро ще я завладее.
IV част
Онтроуз
Седемнадесета глава
Като се има предвид деликатното равновесие и крехкостта на мира, моето оставане в Арендия поне за известно време стана съвсем наложително. Исках лично да се уверя, че всичко върви според плана ни. Ето защо през пролетта на 2313 за кратко се върнах в кулата на своя баща и събрах някои от най-необходимите си вещи. Разбира се, можех да ги създам и чрез Волята си, но тогава те просто нямаше да са същите.
Татко се беше върнал в Долината още през зимата. Когато пристигнах, той повика близнаците и четиримата се разположихме около огъня за сладък разговор и последни новини.
— Надявах се да заваря и чичо Белдин — казах.
— Той е още в Малория, Поул — отвърна Белкира. — Кажи какви са последните новини от Арендия.
— Едва ли са по-различни от това, което
— Благодарение на Поул точно сега над цяла Арендия се е възцарило твърде необичайно за тези места спокойствие — каза баща ми. — Това тяхно състояние много напомня на нашия мир.
— Не съм и предполагала, че усилията ми ще доведат
— Обзалагам се, че рано или късно ще си намерят извинение пак да се изтребват — горчиво каза баща ми.
— Ето защо се налага да се върна обратно — обявих. — Искам на всички аренди да стане ясно, че ако не се държат, както подобава, ще ги напляскам.
— Те не са деца, Поул — възрази Белкира.
—
— На едно място ли ще уседнеш, Поул, или ще пътуваш нагоре-надолу като пожарникарска кола?
— Имам покани и от тримата владетели в Арендия, чичо, но мисля да остана във Во Вакюн. Той е много по-красив от Во Астур или пък Во Мимбре, а херцог Катандрион е най-интелигентен от тримата. Или поне може да преценява нещата в далечна перспектива, а не само от собствената си камбанария. Не съм уверена обаче, че Мангаран и Королин все още го умеят. Най-вероятно ще се налага често да пътувам, докато мирът се установи трайно навсякъде. Въпреки това е приятно да има едно място, което да наричаш свой дом. — Точно тогава се сетих за нещо, за което близнаците би трябвало да бъдат известени. — Ктучик е намерил начин да преобразява до неузнаваемост агентите си — казах. — Съществува някакъв мним религиозен орден, чието седалище се намира във Великата пустиня Арата, Югоизточна Нийсия. Неговите членове наричат себе си дагаши, а по кръв са полумурги. Майките им, а най-често и техните баби, са робини от други раси. Дагаши са били специално подбирани, докато по лицата на последното поколение са изчезнали издайническите ангаракски черти. Те са съвършено обучени да бъдат шпиони и наемни убийци. Не се подлъгвайте по това, че щом някой
— Май те ще ни създават доста грижи — намръщи се Белтира.
— Това вече стана на няколко пъти — отвърнах. — Мисля, че е редно да го знаете. А има и нещо друго — по всичко личи, че мургите са открили злато в планините. Това им помага без усилие да раздават подкупи наляво и надясно. Предполагам, че до златните мини има и залежи на желязо, защото жълтиците им са червеникави. Този цвят ще ни помогне да открием кои пари са взети при подкуп. — Облегнах се на стола си. — Ще се постарая да не изпускам Арендия от очи, а вие, господа, ще трябва да се погрижите за останалите кралства.
— Много сме ти задължени за тази чест — кисело рече татко.
— Няма за какво — усмихнах му се мило.
На следващата сутрин събрах нещата си и заминах за Во Вакюн. Беше късна пролет или ранно лято, не помня вече, когато се завърнах в приказния град. Катандрион настоя да живея в двореца, така че имах време да опозная хората от васитския двор. Съпругата на Катандрион се казваше Елисера — крехка и изтънчена жена с червеникаворуса коса.
Имаше един проблем, макар да съм убедена, че Се’Недра изобщо не би нарекла това проблем. Херцог Катандрион ме уведоми, че тримата с Мангаран и Королин взели решение аз да получавам годишна рента „за заслуги“. Ето защо херцозите отброили от хазните си по равни количества жълтици, които надлежно се пазели и били на мое разположение. Колкото и да обяснявах, че
— Просто вземи парите, Поли — посъветва ме Асрана. — Ако не го направиш, това жестоко ще нарани гордостта им. И което е по-важно — започнеш ли да даваш услугите си безплатно, твоят авторитет тутакси ще се срине. Ако не плащат за онова, което правиш за тях, те няма да го ценят достатъчно. След време ще започнат да гледат на теб като на прислужница, а това едва ли ще ти хареса. Затова се усмихни и приеми парите.
— И какво ще ги правя? — попитах. — Те ми дават толкова много злато, че то ще се трупа на камари, докато не ме покрие цялата.
— Тогава си купи нещо с него — имение или пък къща в града.
Ето това никога не би ми хрумнало! Ако имах собствена къща в града, тогава бих могла да избягам от госпожиците и матроните с насълзени очи и мокри носове, които ме преследват за любовен еликсир. Колкото повече мислех за това, толкова повече ми допадаше идеята. Щом се върнахме във Во Вакюн, аз на мига уведомих Катандрион за своето решение.
— Не си ли доволна от моето гостоприемство, милейди? — засегнато попита той.
— Покоите ми са най-прекрасните стаи, които някога съм виждала, милорд. За съжаление мястото, където се намират те, поражда известни неудобства. Щом живея в палата, аз тутакси се причислявам към онези, които получават облаги, без дори да са си мръднали пръста. — И му разказах за постоянния поток от придворни дами, жадни за любов, за която не са си направили труда да се преборят. Описах му и онези, които искат от мен свръхестествена помощ, за да успеят в търговията. Уведомих го за тайнствените сбирки на свещи, където се викат духове, за гледането на боб и всички останали абсурди, които се разиграваха в палата.
— Ще им забраня да влизат в крилото, където са покоите ти — предложи той.
— Катандрион — рекох търпеливо, — никой не може да забрани поривите на сърцето. Твоите придворни
