Поулгара — магьосницата

просто няма да ти се подчинят, защото става дума за страсти, неподвластни на разума. Ето защо имам нужда от собствена къща със здрава ограда и катинар на портата. Само тогава ще спя спокойно. Сигурна съм, че във Во Вакюн има къщи за продан. Ще ми направиш ли тази услуга да поразпиташ наоколо за нещо подходящо? Само не смей да отнемаш със сила или да конфискуваш нечий дом! Просто ми намери място, където да се скрия. В противен случай ще започна да викам неудържимо, ако само още веднъж чуя за любовно биле.

— Не съм и помислял, че придворните в палата така грубо ти се натрапват, милейди Поулгара. Ще поразпитам дискретно за някое подходящо жилище, където да живееш постоянно.

— Ще ти бъда много задължена, милорд.

— Ама това наистина ли действа? — изведнъж изостави „високия стил“ той.

— Кое, милорд?

— Любовният еликсир. Наистина ли можеш да забъркаш смес, от която хората да се влюбват от пръв поглед?

— О, богове! — простенах аз. — Недей да започваш и ти, Катандрион! Не, не мога да направя любовно биле! В Нийсия има билки, които усилват похотливите желания, но нито една смес на света не може да породи любов у някой, който не я изпитва. Знам, че в арендския епос са описани безброй рецепти за любовен еликсир, но в истинския живот няма такова нещо. Това е просто художествена измислица и нищо повече!

Къщата, която купих, се намираше недалеч от палата. Беше огромна, при това я взех на много разумна цена. Няколко поколения недобросъвестни наследници я бяха докарали до такова отчайващо състояние, та беше станала необитаема. Можех и сама да я оправя, но това още повече щеше да засили истерията, която ме прогони от палата. Затова първата ми работа беше да наема работници, които да стегнат покрива, да укрепят основите, да сменят счупените стъкла и да прогонят птиците и катериците, които се бяха заселили вътре. После затворих пивницата, която някакъв нахалник беше отворил на долния етаж, без да си даде труда да поиска разрешение. Не след дълго установих, че наемните работници във Во Вакюн се делят на три групи: лоши, по-лоши и ужасни.

Една сутрин наминах, за да видя как върви ремонтът, и не заварих жива душа около къщата си. Никъде не се мяркаше работник, а от последното ми посещение работата не беше мръднала нито на йота. По тавана още личаха дупки, през които би могла да се промъкне охранена котка, не беше сменена нито една от прогнилите дъски на пода, а по зеещите прозорци нямаше нито едно ново стъкло. Запромъквах се през кънтящите помещения, пробвайки докъде може да стигне изразителността на речника на чичо Белдин.

— Голямо чудо е да срещнеш дама, толкова ударена в устата — каза глас на силен васитски диалект зад гърба ми. Извърнах се рязко и видях един здрав мъжага с червеникава брада да си гризе ноктите, опрян върху рамката на онова, дето би трябвало да е вратата ми. На колана му зловещо беше затъкната кама.

— Кой си ти? — попитах. — И какво правиш тук?

— Името ми е Килан, госпойце, а твоето несравнимо сладкодумие ме привлече, както медът мами пчелите. Та какъв ти е проблемът?

— Ето го проблемът! — избухнах аз, сочейки развалините около себе си. — Миналата седмица наех няколко души да разчистят тази бъркотия. Те бързо-бързо взеха парите, но явно са забравили къде се намира къщата.

— Мигар си им платила предварително?! — невярващо попита той. — Да не ти е изпила чавка ума? Никога повече не прави така! Тук се плаща за свършена работа, а не преди това!

— Това не го знаех — признах си.

— Божичко, божичко! — изпъшка той. — Като загубено агънце сред вълци си ти, момиче. А попита ли за имената на тия мързеливци?

— Ами този, с когото говорих, май се казваше Скелт — засрамено отговорих аз. Как можеше да съм толкова лековерна!

— А, той ли — кимна Килан. — На него може да се разчита, колкото на ланския сняг. Но щом е за теб, ще ти го докарам тук, госпойце. Не вярвам парите ти да са още у него или в някой от мързеливата му рода, но силом ще го накарам да свърши това, за което му е платено.

— Защо ще го правиш? — смених бързо глупавото лековерие с крайна подозрителност аз.

— Защото имаш нужда от закрилник, ето защо — отвърна безцеремонно той. — А само така ще постигнеш своето. Ще домъкна за врата Скелт и неговите нехранимайковци и ще ги принудя да си отработят дължимото. Ако след седмица къщата не ти хареса, тогава се разделяме по живо по здраво. Ако пък работата ти се понрави, тогава ще говорим за нещо постоянно.

Сигурно трябваше да съм засегната от безцеремонния начин, по който той се намърда в живота ми и взе да ме покровителства, но колкото и да е странно, аз не бях оскърбена. Съвсем очевидно беше, че има право. В тези неща наистина бях като „изгубено агънце сред вълци“. Поговорихме малко и Килан си призна скромно, че е „най-добрият строител в цяла Арендия, не го ли знаехте?“, после разгледахме къщата и аз му обясних какво искам. Той прие повечето от нещата и ми показа кусурите на онова, с което не беше съгласен. Когато огледът завърши, дойде ред новият ми познайник да си кажа тежката дума за състоянието на къщата. Той с гордост почука по една от стените.

— Я чуй как звучи старото момиче, нищо че са я потрошили тез нехранимайковци. Много лесно пак можем да я стегнем. — После ме погледна решително. — Дай да сме начисто още от сега, госпойце. Хич няма да пестя материал, затова трябва дълбоко да се бръкнеш в кесията. Но после пък ще можеш да живееш още дълго тук. Няма да се посрамя и да позволя таваните да ти паднат на главата само след няколко години. Виждам, че си окомуш момиче, затова май няма да се размине без да крещим един на друг сегиз-тогиз. Но когато свърши всичко, поне ще имаш дом, е който да се гордееш до края на живота си.

— Това ми стига, Килан — казах му.

— Дай да си стиснем ръцете и после можеш да се връщаш при везмото, госпойце. Тая стара хубавица я остави на мен, двамата с нея ще се спогодим.

Познавам само неколцина толкова прями и порядъчни мъже на света. Харесах Килан още от пръв поглед. Той толкова ми допадна, че без да се замисля, бих се омъжила за брат му.

Отбивах се да видя къщата няколко пъти, докато траеше ремонта. Скелт, неговите братя, братовчеди и всякаква рода изглеждаха мрачни и потиснати, а раните и синините по телата им още не бяха заздравели. Види се Килан ги беше довлякъл тук твърде немилостиво. Работата вървеше, макар и доста бавно. А аз наистина давах мило и драго да се махна от палата. И затова често отскачах до Во Мандор при Асрана и Мандорин.

За да не създам погрешно впечатление, че имам фаворити сред херцозите, навестявах и тримата.

В късния следобед на един прекрасен есенен ден пристигнах отново във Во Вакюн, минах през богато украсената градска порта и препуснах право към тихата уличка под тополите, където се намираше моята къща. С радост забелязах, че Килан и неговите майстори са потегнали мраморната стена, която ограждаше дома ми, а старата ръждясала дворна врата е подменена с нова — много по-внушителна и богато орнаментирана.

Едно от най-красивите неща в къщата ми беше огромната градина наоколо, но тя отдавна беше изоставена и потънала в буренаци. Когато преминах през портата обаче, останах изумена. От бурените нямаше и следа, а старият плет беше красиво подрязан. Забелязах Килан, коленичил близо до къщата, да оформя една цветна леха. Той вдигна очи, едва когато слязох от коня.

— Е, това е то — каза вместо поздрав. — Вече бях готов да пращам хора да те търсят по света, госпойце.

— Мигар си дори майстор градинар, Килан? — попитах. — Не знаех, че и това е сред многобройните ти умения. Готова ли е къщата?

— Готова е, госпойце — с гордост отвърна той. — Стана даже по-красива, отколкото очаквах. Исках да убия времето, докато чакам, затова подхванах и градината. Рекох да наема няколко жени да изчистят къщата и да полират мебелите и подовете. Ще хвърлиш ли едно око?

— Мислех, че никога няма да ме поканиш вътре!

— Ще ми се старата хубавица да е достатъчно красива, та да ти се понрави и да ти уталожи гнева като