Поулгара — магьосницата

легло и разсъблечен само наполовина. Забелязах, че босите му крака са много мръсни.

Килан тихо затвори вратата след нас.

— Да го събудя ли? — изшептя той.

— Още не — отвърнах. — Най-напред ще го отрезвя, а после той сам ще се събуди. — Внимателно проучих проснатия на леглото мъж, който наричаше сам себе си „херцогът на Астур“. Беше среден на ръст, имаше голям нос като патладжан и малки хлътнали очички, а брадичката му издаваше слаб характер. Косата му беше тъмна, рядка и безразборно разпиляна. Изобщо не можеше да се каже, че е чист и спретнат, а дъхът му напомняше на вонята от току-що разкопан гроб.

Започнах много внимателно мислено да изследвам вътрешностите на спящия, стигнах до стомаха и предпазливо проследих линията му чак до долната част. После протрих стомашната стена, докато в нея се отвори дупка. Стомашният сок на Нерасин щеше да свърши останалото. Сетне, като внимавах да не действам прекалено рязко, аз пресуших онова, което беше изпил тази вечер. Щом се убедих, че вече може да усети пожара, който подпалих в стомаха му, аз разслабих мускулите в гърлото, така че да не може да крещи. Поне не толкова силно, че да го чуят останалите.

В този миг херцогът на Астурия внезапно се събуди. Ако се съди по неговото разочаровано изражение, явно безмълвното викане не му беше по сърце.

— Добър вечер, Ваша Свтлост — любезно го поздравих. — Не мислите ли, че времето е твърде меко за този сезон?

Нерасин се сви на топка, притискайки стомаха с всички сили, и се опита да изтръгне от гърлото си поне слаб писък.

— Нещо не е наред ли, скъпо момче? — наведох се над него с престорена загриженост. — Сигурно сте яли или пили неподходящи храни и напитки. — Поставих ръка върху потното му чело. — О — продължих, — явно не е причинено от храната. Я да помисля малко.

Постарах се да изобразя максимално прилежание, докато моят „пациент“ се мяташе в леглото. После плеснах с ръце, сякаш мисълта току-що ми е хрумнала.

— Разбира се, че е това — възкликнах. — Как не се сетих още в началото! Та то е толкова очевидно! Вие сте се държали като лошо момче, Ваша Светлост. Направили сте нещо, от което ужасно се срамувате. На малкото ви стомахче нищо му няма. Всичко идва от гузната съвест. — При тези думи пропуснах нова доза стомашен сок през дупката в стомаха му.

Този път той успя да издаде жално скрибуцане или поне на мен така ми се стори. Но не съм много сигурна, защото точно тогава се изтърколи от леглото и взе да се тръшка по пода. Скрибуцането може да е идвало и от чегъртането на ноктите му по дъските на пода.

— Помогни на Негова Светлост да се върне в леглото, Килан — наредих на ухиления си оръженосец. — Искам да видя как мога да облекча болките.

Килан надникна под леглото, напипа лакътя на Нерасин и го измъкна. После здраво подхвана гърчещия се астурианец и небрежно го друсна на леглото.

— Позволете ми да се представя, Ваша Светлост. Името ми е Поулгара. Сигурно сте чували за мен.

Той дори спря да шава, а очите му изхвръкнаха.

— Поулгара Магьосницата? — прошепна той с ужасен вид.

— Лечителката — поправих го аз. — Вашето състояние е много сериозно, херцог Нерасин, и ако не постъпите така, както аз кажа, не гарантирам, че ще оцелеете. Най-напред ще пратите вест на своите хора, които държат сина на херцог Алеран. Наредете им да донесат момчето незабавно тук. — А после, за да съм сигурна, че правилно е разбрал думите ми, аз отново пуснах доза стомашен сок в неговите изгарящи от болка вътрешности. Той тутакси се усука в сложен възел и стана много сговорчив. Над леглото му висеше звънец и той едва не го изтръгна, докато трескаво призоваваше слугите. Даде заповедите си с дрезгаво шептене и падна безсилен в леглото, облян в мъченическа пот.

— Ето — казах с майчинска загриженост, — сега усещаш ли как ти поолеква? Много съм доволна колко бързо се възстановяваш. Не след дълго ще се изправиш на крака. А докато чакаме хората ти да донесат малкия Катандрион, можем да пристъпим към останалото, което ще ти помогне да не се разболееш отново. Нали не искаш това да се повтори пак?

Той отчаяно взе да клати глава.

— Това лято както обикновено Съветът на арендите се събира на Големия панаир. Мисля, че трябва да направиш всичко по силите си, за да участваш в него. Много е важно за твоето здраве, ако ме разбираш правилно. Освен това, за да не се повтори кризата, повикай обратно във Во Астур всичките си шпиони, наемни убийци и останалите, които предизвикват бедите в Арендия. Всеки нов заговор или други черни мисли ще те удрят право в стомаха. Този орган е много деликатен и болката ще те покоси само при мисълта да постъпваш непочтено. Това може малко и да наруши навиците ти, но пък ще влезеш в историята като най-честния човек, раждан някога в херцогство Астурия. Няма ли да се гордееш с това?

Той се насили да изобрази усмивка на лицето си. „Чест“ беше хубава дума, но нейният смисъл беше съвсем непознат за херцог Нерасин.

— А сега трябва да почиваш — казах накрая. — Но преди това нареди на хората си хич и да не помислят да ни спират, когато двамата с моя приятел вземем малкия Катандрион и го отнесем обратно у дома при родителите му. Уверена съм, че само мисълта за щастието на това малко момченце изпълва сърцето ти с радост. Освен това вярвам, че и през ум не ти минава да ми попречиш, нали?

Този път той толкова силно закима с глава, че едва не скърши врата си.

Малко след зазоряване някакви мърляви главорези донесоха сина на Алеран в покоите на Нерасин.

— Лельо Поул! — извика радостно момченцето и се втурна към мен на пъргавите си крачета. Вдигнах го на ръце и го притиснах силно до гърдите си.

Нерасин нареди да доведат коне за мен и Килан и прати хора, които да ни придружат до границата на васитите.

— След време болката в стомаха му ще премине ли, милейди? — попита Килан, докато се отдалечавахме от мрачната гранитна грамада, известна под името Во Астур.

— Така ще изглежда, Килан — отвърнах. — Най-вероятно ще се наложи да я предизвикам още няколко пъти, докато Нерасин влезе в правия път. Сигурно след няколко месеца пак ще се опита да извърши някоя подлост и тогава ще подпаля стомаха му. После ще изчака известно време, преди да опита отново, но аз пак ще му дам знак. Нерасин е мошеник, който не се спира пред нищо, затова вероятно ще трябва да му напомням за неговата „болежка“ поне дузина пъти, докато най-накрая проумее, че трябва да се държи прилично. В резултат на това над Арендия ще цари мир още няколко поколения наред. След това кой знае какво ще стане!

Деветнадесета глава

Беше по обед, когато влязохме през портите на Во Вакюн и върнахме малкия Катандрион на неговите обезумели от тревога родители. Те не знаеха как да ни благодарят и слушаха като омагьосани разказа на Килан.

— Мисля, че сега спокойно можеш да изтеглиш стрелците си от Астурия, Твоя Светлост — казах накрая на Алеран. — Войната свърши и вече няма нужда да устройваш засади на кравите и свинете. Херцог Нерасин получи просветление и вече ще се държи почтено и добросъседски.

— Не можеш да имаш вяра на този човек, лельо Поул! — възпротиви се Алеран.

— Извинете се на милейди, Ваша Светлост — намеси се Килан, — защото тоя калпазанин Нерасин прави това, което му нареди лейди Поулгара, независимо дали то е „спри да воюваш“ или пък „моли се за милост“. Най-напред му оплете карантията и той квичеше като прасе всеки път, щом тя опънеше възела.

— Наистина ли го направи, лельо Поул? — невярващо попита Алеран.

— Килан се изрази доста цветисто, Алеран, но ти си го знаеш какъв е той. Думата „карантия“ не е най- точната, но иначе описанието му е сравнително достоверно. От сега до края на живота си Нерасин ще се гърчи в нечовешки мъки, щом си позволи да направи нещо, което не одобрявам. Най-добре е да уведомиш Королин, че войната е свършила, а после усъвършенствайте добрите си обноски, защото Нерасин ще участва в съвета ни това лято.

— Какво?! — избухна Алеран. — След всички престъпления, които извърши?!