Поулгара — магьосницата

— Алеран, скъпи, нали не си забравил, че точно затова организираме ежегодните си срещи? Най-добре е да разрешите споровете и враждите около масата, отколкото на бойното поле. Независимо дали ти харесва или не, Нерасин е владетел на Астурия, ето защо трябва да участва в срещата ни също като вас двамата с Королин.

— Аз бих се вслушал в тоя съвет, Ваша Светлост — предпазливо рече Килан. — Тя знае много добре как да бръкне във вътрешностите на човек, затова на Ваше място хич не бих помислил да й противореча. — После сви рамене. — Макар че коремът си е Ваш и можете да постъпвате както ви хрумне.

(Не беше ли цяло съкровище този човек!)

Срещата на Съвета на арендите това лято мина доста напрегнато. Но Нерасин се държа раболепно, хвърляйки ми от време на време нервни погледи. Королин и Алеран се държаха подчертано любезно с него, но явно и двамата крояха нещо. Това ме караше да се чувствам неспокойна и аз не ги изпусках от очи. Аренд, който има някаква тайна, може и да я опази, но не е по силите му да скрие факта, че е замислил нещо. По всичко личеше, че Алеран и Королин са се сговорили тайно.

Деловата среща не продължи дълго. През цялото време херцозите на Вакюн и Мимбре диктуваха мирните условия на Нерасин. Когато всичко свърши, Алеран стана на крака.

— Господа — обяви доста официално той, — дойде време да изразим дълбоката си благодарност към тази, която ни направляваше по трънливия път към мира. — После се обърна към мен. — Не бихме приели отказ, лейди Поулгара, тъй като това е нашето окончателно решение. В Арендия винаги е имало три херцогства. Херцог Королин управлява Мимбре, херцог Нерасин владее Астурия, аз правя всичко по силите си, за да съм достоен за трона на Вакюн. Провъзгласявам, че от днес нататък херцогствата в нашата бедна Арендия вече са четири и последното принадлежи на теб. Приветствам те сред нас, Твоя Светлост. — После огледа всички присъстващи в шатрата. — Приветствайте Нейна Светлост лейди Поулгара, херцогинята на Ерат!

— Слава на Поулгара! — изправиха се на крака и извикаха в един глас събралите се в пъстрата шатра, после паднаха на колене и сведоха глави пред мен.

Това вече ме свари неподготвена. На мига можех да изредя поне дузина причини, поради които не съм подходяща за този ранг, но заявлението на Алеран, че това така или иначе е решено, ме накара да замълча. Щом са си наумили да ми прикачат „Ваша Светлост“, тогава не ми оставаше нищо друго, освен да благодаря. Поклоних се дълбоко в отговор и те бурно ме поздравиха.

— Господа — обърнах се на свой ред към тях, — тази неочаквана чест ме задължава, затова ще дам всичките си сили, за да бъда достойна за вашето доверие. — Сетне, понеже те явно жадуваха да чуят слово, аз призовах красноречието си и не млъкнах близо час. Когато забелязах, че очите им взеха да се оцъклят, постепенно взех да се приближавам към края на речта и според обичая бях приветствана със ставане на крака.

Херцозите ми връчиха богато украсена грамота, подписана от тримата, която удостоверяваше моята титла. Като добавка към нея получих и карта на границите в моето херцогство, описани с изключителна прецизност до най-дребната подробност. Нямах време да изчета буква по буква всичко, защото точно тогава започна пирът в моя чест. Доколкото успях да схвана от един бърз поглед, херцогството ми се намираше в южната част на днешна Сендария. Дадох документа на Килан, за да го пази, а сетне се впуснах в шеметната вихрушка на празненството по случай основаването на четвъртото арендско херцогство.

Късно през нощта най-сетне се добрах до моята шатра и заварих Килан да седи край масата, осветена от две свещи. Пред него лежеше картата на Сендария и свитъкът с описанието на границите на херцогството ми. Погледът му беше доста объркан.

— Видя ли това, Твоя Светлост? — попита той.

— Ами те всъщност не ми оставиха много време, Килан — отвърнах.

— На твое място не бих се наел да обиколя херцогството за един ден — каза. — Нито пък за една седмица. Май ще се загубиш във владенията си, Твоя Светлост. — Той постави длан върху картата. — Опитах се да очертая границите, колкото се може по-точно. Излиза, че или херцозите са си загубили ума, или пък някой, пиян до козирката, е правил описанието в този свитък. Виж сама, милейди. Очертал съм границите с червено. — И той ми подаде картата.

Аз погледнах какво се е получило.

— Но това е нелепо! — възкликнах при вида на херцогството си. — Да вървим при Алеран, искам да ми обясни какво означава всичко това.

Алеран го прие много спокойно. Той хладнокръвно огледа начертаното от Килан.

— Мисля, че всичко си му е наред, лельо Поул — каза накрая. — Какво те смущава? Можем да ти дадем и още земя, стига да пожелаеш.

— Алеран — натъртено започнах аз, опитвайки се да овладея раздразнението си. — Това обхваща почти половин Сендария!

— Е, и?

— Какво искаш да кажеш с това „Е, и“? Излиза, че владението ми се простира от Селин до езерото Камаар!

— Виждам, че е така. Наистина не ти дадохме никакъв излаз на море. Ще имаш ли нещо против да вземеш брега, който е между Сендар и Камаар? Вярно, че е много мочурлив, но крепостните ти селяни ще пресушат тресавищата. Искаш ли и този остров до западния бряг?

— Крепостни селяни ли?! — едва успях да простена.

— Разбира се. Те вървят заедно със земята, лельо Поул. Щом се върнем във Вакюн, ще пратя вестоносци при васалите и ще им наредя да дойдат и да ти се закълнат във вярност.

— Васали?!

— Естествено. Да не си си помислила, че те пращаме в някаква дива пустош? — Той се прокашля леко смутено. — Всъщност, лельо Поул, аз осигурих земята за твоето херцогство. Не зная кой от предците ми е завладял тази земя, но признавам, тя е много повече, отколкото бих могъл да управлявам. Май излиза, че не е точно подарък — давам нещо, от което самият аз искам да се отърва.

— Това би отнело част от блясъка на новата ми титла — съгласих се аз.

— Така е, много съжалявам. Хората там са доста странни. Сендария е неспокойна земя още от незапомнени времена, затова почти всички нейни обитатели са пришълци от другаде. В нея са смесени различни раси и населението не е чисто арендско. Не зная как бих могъл да се оправям с тях. Но ти си много по-мъдра, затова съм сигурен, че ще се справиш. Твоите васали, обаче, са аренди васити, затова с тях няма да имаш никакви проблеми. — Той доби леко виновен вид. — Сигурно си забелязала, че задържах за себе си Дарине, Мурос и Камаар. Не искам да ме помислиш за свидлив, но наистина имам нужда от приходите на тези три града. Напоследък хазната съвсем се изпразни. — После леко се усмихна. — Обзалагам се, най- напред си помислила, че ти връчваме само титла без никакво покритие, нали, лельо Поул? Колкото по-бързо се отървеш от тези мисли, толкова по-добре! Имаш на разположение истинско херцогство на север от река Камаар и можеш да правиш с него каквото си пожелаеш. — Усмивката му стана самодоволна. — Сега ти най-сетне ще разбереш на какво ежедневно тегло е подложен всеки от нас тримата. На твое място не бих бързал да благодаря за оказаната чест. Най-напред изчакай да мине малко време. Земята и всичко, което върви с нея, е голяма отговорност, лельо Поул. Понякога даже се превръща в тежко бреме.

Забелязах, че той пропусна да отбележи стратегическото разположение на херцогство Ерат. Астурия създаваше най-много грижи на Арендия през последните векове. Сега Королин, Алеран и аз обграждахме това херцогство от всички страни и бяхме постоянна заплаха за непочтените планове на Нерасин и неговите наследници.

Щом се върнахме обратно във Во Вакюн, аз поех на север, за да огледам новото си владение. Категорично отклоних предложението на Алеран за въоръжена охрана. Исках да разбера какво наистина става там и не желаех рицари, пиконосци и фанфари да огласяват пристигането ми. Препуснахме през Мурос, поехме по пътя за Султурн и щом се отклонихме покрай северния приток на река Камаар, попаднахме в Ерат.

— Земята ти е много плодородна, милейди — отбеляза със задоволство Килан на втория ден след като прекосихме реката, — пък и водата е в изобилие. Ако стопанството се управлява добре, можеш да станеш страшно богата, да го знаеш.