Вълчият талисман

огньовете им в нощта?

 — Прекалено много.

 — Ти не си виждал как воюват те, Търговецо. Но аз съм ги виждала. Зад Строшените камъни идват Черните острия. След тях са Кухите флейти, Осата и…

 — Грешиш, Бяла пепел. Виждал съм ги. Ходил съм да Търгувам на север… с всички тези кланове — отвърна той тихо. — Но тук е нашият дом. Тук ни е довел Вълчият съногадател. Тук Огненият танцьор е влял нова кръв в племето ни и е Танцувал с огъня.

 — Това е вече минало — заяви му тя направо. — Силата ви предлага нов път. Оцелелите от Племето на вълка са избягали към предпланините. Остава ти много малко време, за да ги убедиш, че си подходящ за техен вожд и да ги отведеш на изток.

 — Повечето от тях ще искат да си възвърнем планините. В тази пръст са заровени костите на дедите ни. Душите ни са част от това място. — В гласа му се долавяше болезнено отчаяние. — Не можем да го напуснем!

Бяла пепел наведе безсилно глава. „Никой не иска да бъде Съногадател“ — проехтяха в съзнанието и думите на Пеещите камъни. Затова ли? Заради болката — заради онова, което знаеш, че трябва да направиш?

 — Силата ви сочи друг път, Търговецо. — Тя вдигна поглед към небето. — Казвам ти само онова, което видях. На изток има плодородна земя. Дърветата са изкоренени. Високото растение ще осигури храна на много хора. — Тя затвори очи и го видя отново. — Животът, Силата — изпълва жълтото растение.

 — И какво друго? — попита неспокойно Лява ръка.

 — Планина, направена от пръст, а на върха и — дървена постройка. Духовният вожд в нея вдига ръце към Слънцето.

 — И аз трябва да отведа хората там?

Тя кимна.

 — Дава ти се тази възможност. Или можете да оставите костите си тук. Слънчевите хора са изменили Силата. Всяко от племената има свое място в Спиралата. Къде ще Танцуват вашите деца, Лява ръка? Край Бащата на реките? Или между душите на умрелите?

Лява ръка потрепери отново и очите му се замъглиха.

 — Видях това в Сънищата си. — Той хвърли поглед през рамо. — Вървях по старите пътеки, по които ме следваха Духовете на мъртвите. Пътеките бяха осеяни с кости, които скоро щяха да бъдат затрупани от падащите борови иглички.

Тя кимна:

 — Значи знаеш. Когато Първият човек се преобрази в Гръмовната птица, той ми заръча да ти го кажа. Изборът е твой.

Лява ръка се изправи и олюлявайки се отиде да погледне на запад през трепетликите. Облаците, носещи се над далечните Червени скалисти планини, бяха обагрени от слънцето в червено и оранжево. Подпирайки се на бялото стебло на една трепетлика, той поклати глава:

 — Съногадателите ни трябваше да предвидят идването на Слънчевите хора. Когато бягах през онази нощ, заедно с кучето на Лош стомах тичаше и Свещения вълк — те ме доведоха при вас. Всеки път, когато заспя, Сънищата ме спохождат отново и отново.

Той се обърна към нея, мърдайки устни.

 — Да, вярвам на Съня ти, Бяла пепел. Чух крилете на твоята Гръмовна птица онази нощ, когато с Лош стомах бяхме спрели на лагер във Ветровитата долина. „Намери Съногадателката“, ми каза той.

Лява ръка отмести поглед към Лош стомах.

 — Е, ти я намери, приятелю. Пожелавам ви късмет. Мисля, че ще имате нужда от него.

Лош стомах сведе очи.

Търговецът пое дълбоко дъх.

 — Е, добре, Бяла пепел, ще отида там. Дай ми Вълчия Талисман и тръгвам.

 — Вълчият талисман ще дойде с нас на юг — отвърна тя. — Тиха вода е новият му пазител. Талисманът го призова.

 — Тиха вода ли? Лош стомах? — Лява ръка се извъртя с изумен поглед. — Но Вълчият Талисман е сърцето на моето племе! Той принадлежи на…

 — На Първия човек — прекъсна го Бяла пепел, пристъпи напред и сграбчи Търговеца за раменете. Взря се в очите му, търсейки път към душата му. — Довери се на сърцето си, Лява ръка. Ти почувства Силата, докато Сънуваше. Знаеш къде е мястото на Талисмана.

Тя видя страха в очите му; устата му се отвори, но от нея не излезе нито звук.

 — Първият човек ми заръча да ти кажа, че ако твоето племе тръгне на изток, обнови Маскираните танцьори и докаже, че е достойно, ще се появи Съногадател, който ще върне Вълчия Талисман на децата ви. Но първо трябва да докажете, че сте достойни за това.

 — Но аз…

 — Силата не се получава даром!

Упорството му се сломи под проницателния и поглед. Той направи последен слаб опит.

 — Трябва да го взема. Ако ще водя племето си, където ти каза, аз… ще имам нужда от него.

Тя поклати глава.

 — Сега Тиха вода е неговият пазител. Вълчият Талисман го призова. Ние трябва да създадем ново бъдеще за всички народи, или Сънят на Първия човек ще престане да съществува.

Лош стомах се изправи; по лицето му бяха изписани болка и жалост.

 — Ако не създадем ново бъдеще, Спиралата ще се измени. Споходиха ме видения за това. Видях как се изсичат цели гори и как хората са превърнати в роби, за да вършат ужасни неща. Видях замърсени реки и въздух с кафяв отенък. Видях затворени в кошари животни — душите им умираха още приживе. Спиралата е в опасност. От мен и Бяла пепел зависи да я променим.

Юмруците на Лява ръка се свиха и мускулите му изпъкнаха. В очите му се появи блясък и той издаде челюстта си напред.

 — Когато започнахме пътуването, което те доведе на това място, ти дадох подарък — рибешки зъби, превърнати в камък. Така ли се отнасяш със Силата на Търговията? Давам ти подарък… а ти отнемаш сърцето и душата на племето ми?

 — Достатъчно! — извика Бяла пепел, заставайки между тях; по лицето на Тиха вода бе исписано ужасно чувство за вина. В душата и пламна ярост. — Той не е виновен, Търговецо. Попитай Силата защо е обърнала гръб на Вълчето племе. Попитай Първия човек и Вълчия Талисман — защо е призовал нов Пазител! Потърси отговора в Съновиденията, които не ти дават мира. Но не обвинявай Тиха вода за нещата, които Силата изисква от него.

Лява ръка си пое дълбоко дъх, задържа го и се извърна настрани, отправяйки поглед към залеза.

 — При други обстоятелства, Лош стомах, бих те убил. — Поклати глава — един човек, когото са лишили от всичко познато. — Да, Бяла пепел, от самото начало разбрах, че тук е замесена Силата. Чувствах го.

Тиха вода облиза устни и каза с глас, изпълнен с мъка:

 — Някой ден и аз ще ти изпратя подарък, Лява ръка. Не зная какво още е писано да се случи, но ще намеря начин…

 — Забрави за това, Лош стомах. Между нас вече няма нищо. Тази Сила е мъртва. — Лява ръка се извърна към Бяла пепел с очи, плувнали в сълзи.

 — Какво да направя? Не мога да се боря с теб. Ти… ти си Силата. Ти си Съногадателката, която бе призована да открие Лош стомах. И сега ми казваш, че трябва да… да… — Отново се извърна и впери поглед в залеза.

 — Лява ръка… — започна Тиха вода, но млъкна, усетил докосването на Бяла пепел.

 — Нищо повече не можем да ти кажем — отвърна младата жена. — Това е дело на Силата. А и ти вече го знаеш. Вълчият Талисман първо теб е докоснал в Сънищата ти, призовал те е. Вгледай се в сърцето си и ми кажи какво виждаш там.

Тиха вода присви устни и наведе очи:

 — Не е справедливо. Това е.

 — А кой е казал, че Силата е справедлива? Тя има свои собствени цели. — Гласът и стана отнесен. —