Дори и ако трябва да унищожи цели народи, за да ги постигне.
Лява ръка кимна:
— Да, знам. Но никога не съм мислил…
— Аз бях от клана Бяла глина — каза му тя. — Воините на твоето племе избиха моя клан до последния човек. Някога мразех цялото Вълче племе за това, което ни причини. Но сега с цялата си душа споделям скръбта ти. Върви. Не пропускай възможността, която Силата ти предлага — спаси своето племе. Поведи го на изток, Лява ръка. Следвайте течението на реките до земите на Маскираните танцьори.
Като видя болката, изписана по лицето му, непреодолимия му копнеж по
— Аз… — Думите засядаха в гърлото му. — Аз ти вярвам, Съногадателко. Бил съм по онези земи. Зная посоката, но не и целия път. Затова ли Силата ме е накарала да стана Търговец? За да покажа пътя на моето племе?
Тя не можеше да му отговори, но той и не очакваше отговор. Поспря пред Тиха вода и протегна ръка:
— Сбогом, приятелю. Изглежда, никога няма да разберем с какво гори слънцето… но каквото и да е, не съм сигурен, че е полезно за когото и да е от нас.
И той се изгуби между трепетликите, упътвайки се на изток — един уморен човек.
Тиха вода запита натъжено:
— Ще се сбъдне ли? Ще се сбъдне ли всичко, което му каза?
Тя се наведе, за да вдигне вързопа си.
— Да. Но ще трябва да преминат през много лишения. Зная, Пеещите камъни беше прав, Тиха вода. Никой не иска да стане Съногадател.
Той я изгледа несигурно:
— Защо започна да ме наричаш с истинското ми име?
Черните и очи се изпълниха с тъга.
— Ти се прероди, Тиха вода. Когато докосна Талисмана, душите на всички хора, които някога са го държали, се преляха в твоята и те промениха. Почувствах го, сякаш мълния мина през душата ми. Никога повече няма да бъдем същите.
6.
— Искам да зная твоето мнение. — Черната ръка вървеше с ръце зад гърба си, вдигнал поглед към нощното небе.
Горчив храст хвърли поглед през рамо. Бяха стигнали върха на един нисък хребет. В котловината под тях, където Трепетликовият поток извираше от скалите, мъждивите очи на лагерните огньове блещукаха с червени светлинки. Непосредствено на юг Сивата стена се издигаше като тъмно петно в мрака. Пухкавите облаци, посребрени от лунната светлина, затулваха рояците звезди в небето. Ветрецът довяваше уханието на пелин и детелина и острата миризма на сухата почва.
Горчив храст порови с крак меката пръст.
— Луната изгря и залезе много пъти, откакто положихме Топъл огън в гроба му. — Тя помълча. — Аз винаги ще го обичам. Той винаги ще бъде на първо място в сърцето ми.
— Разбирам — отвърна Черната ръка. — Всички винаги ще обичат Топъл огън. Не бих могъл да искам от теб да го забравиш.
Тя въздъхна и вдигна очи към небето.
— Разбирам и какви са задълженията ми и какво е добро за клана ми. — Тя поклати глава. — Баба ясно изрази желанията си.
Той се усмихна:
— Да, знам. В такива случаи Ларкспър е деликатна колкото ранена сребриста мечка. Но аз искам да знам твоето мнение.
— Независимо от това, което ще каже баба?
Той кимна и я хвана за ръце.
— Ларкспър не притежава нито теб, нито мен. Моля те, бъди откровена. Искаш ли ме за съпруг?
Тя затвори очи, почувствала топлината на ръцете му. Колко време бе изминало, откакто Топъл огън бе споделял топлината си с нея? Ако се отпуснеше, можеше да си представя, че това е той. Изпълни я копнеж. Преследваха я спомени за времето, когато се бяха смели заедно, за студени нощи, прекарани под топлите завивки. За това, как се любеха нежно рано сутрин.
Не искаше друг съпруг. Глупава мисъл — дългът на жената към клана и повеляваше да има съпруг. Някой ден тя щеше да стане предводителка на клана и погледите на всички мъже на Сборището щяха да бъдат вперени в нея. Можеше ли да понесе това?
Познаваше Черната ръка от доста време. Помнеше го от времето, когато още бе младо момиче.
— Ти си спал с Ларкспър.
— Така е.
Тя пое дъх, борейки се с неизбежното.
— Ами Силата ти?
Той зави раменете и с наметката си, за да я предпази от студа, и я прегърна.
— Силата ми чезне от няколко години насам… не зная защо. Но искам да знаеш, че се молех с цялата си душа за живота на Топъл огън.
— Знам това. — Топлината на наметката му я обгърна. Сборището бе на още три дни път, ако се гледаше скоростта, с която Ларкспър пътуваше. От върха на хребета тя виждаше тъмните очертания на Чудовищните планини, издигащи се отвъд Трите устия.
Кланът на Облите скали щеше да спечели голям престиж от тази женитба. Тя можеше да и бъде от голяма полза в бъдеще. Слуховете за омагьосването щяха да бъдат пресечени и обвиненията, отправени от клана Трите устия, щяха да се възприемат по-скоро като шега, отколкото като заплаха. Хората щяха да я гледат и да си казват: „Я виж, Горчив храст — заради нея Черната ръка се отказа от Силата си.“
Тя се извърна към него; стомахът и се обърна, сякаш решението и бе предателство спрямо Топъл огън.
— Ще стана твоя жена.
Той я прегърна по-силно.
— Благодаря ти, Горчив храст. Обещавам ти да бъда добър съпруг.
— А аз — добра съпруга. — Скръбта и се примеси с облекчение.
Той загърна и двамата с наметалото и тя с наслада прие топлината на тялото му.
— Донесъл си доста голямо наметало за такава топла нощ.
Той и се усмихна:
— Надявах се, че ще ми потрябва.
Тя кимна колебливо и го поведе за ръка към едно закрито място в пелиновите храсти. Свали наметалото от гърба му и го растла на меката земя. Изпитваше смесени чувства, докато изхлузваше роклята си. Хладният въздух погали кожата и. Луната надникна иззад облаците и я обля с мека светлина.
Черната ръка въздъхна, плъзвайки доволен поглед по тялото и. Той изхлузи ризата си от лосова кожа, а тя развърза връзките придържащи панталона му.
Горчив храст легна по гръб на меката земя и пое тежестта му върху себе си. Усещането на тялото му събуди нещо изгубено, лутащо се без посока в душата и. Един познат копнеж, който смяташе за безвъзвратно изгубен, се пробуди отново и тялото и отвърна с готовност, както я бе научил Топъл огън.
Тя го посрещна и въздъхна, когато двамата се сляха.
Нещо в храстите под тях побягна в мрака и я стресна.
— Сигурно е заек — прошепна в ухото и той, спирайки движенията си само за миг.
Тя се отпусна назад, оставяйки топлата сладостна възбуда да нараства. Дълбоко в душата и един слаб гласец повтаряше отново и отново:
