Вълчият талисман

Слънчевите хора! Нека техните воини задържат Слънчевите хора на север. — Детелината се извърна, вдигайки ръце, взирайки се последователно в лицата на хората около нея. — Не можем да се занимаваме с това, което става на север. Твърде далече е оттук. Трябва да мислим за настоящия проблем! За злото, което се спотайва сред нас!

 — Много добре — обади се отново Костен пръстен. Кажи ни кой е. Назови името на този магьосник. Вече чухме твоите истории за тъмни фигури, които се спотайват в пелиновите храсти. Видели сте следи по снега? И какво от това? По снега има всякакви следи. Не ме интересува какво е извикала Зелен огън, докато е издъхвала. Когато умират, хората започват да виждат неща, които може да са били, но може и да не са били там. Кажи ми кои са тези магьосници!

Детелината пое дълбоко дъх и отвърна:

 — Мислим, че Черната ръка е тръгнал по пътя на злото. Мислим, че той е магьосникът.

Ропотът сред слушащите хора се усили. Ларкспър си запробива път с лакти. Излезе най-отпред и наклони глава, втренчила поглед в Детелината.

 — Интересно обвинение. Назова Черната ръка. Мислиш че е магьосник?

Детелината присви очи:

 — Ти би трябвало да знаеш най-добре. Кой присъстваше, когато умря твоят Топъл огън? Помисли! Спомни си! Колко са хората, умрели след като Черната ръка им е Пял лечебни песни? Преброй ги. — Тя вдигна ръце и започна да посочва пръстите си и да изброява имена.

Хората се размърдаха неспокойно, кимайки в знак на съгласие.

Ларкспър се изсмя високо.

 — Имах по добро мнение за лагера Трите устия. Оплаквах деня, в който научих за смъртта на Зелен огън. Тя не ти ли е предала мъдростта си, момиче?

Над съвета се възцари напрегнато мълчание.

 — Какво си си наумила, Ларкспър? Какво целиш? Опитваш се да го защитаваш? След всички тези години? Нима сърцето ти заслепява душата ти? Къде е той? Къде е бил досега? Защо сега не е тук, за да се изправи пред хората? Магьосникът се крие, прокрадва се в нощта и върши злите си дела. Виждала ли си Черната ръка след смъртта на Топъл огън?

 — О, разбира се, че съм го виждала.

 — Тогава ти си единствената! Никой друг не го е виждал.

Шушукането между хората се засили.

Ларкспър наклоно глава:

 — Я ми кажи, водачко на клана Трите устия, към какво се стреми най-силно един магьосник? Какво е единственото нещо, с което никога не би се разделил?

 — Силата на злите Духове, която управлява. Не си играй с мен.

Ларкспър кимна; опияняващото чувство за победа пулсираше във вените и.

 — Ти също не си играй с мен. Един магьосник трябва да се стреми към Силата, трябва да я използва. Този копнеж става непреодолим за него. Той прекарва всеки миг от живота си в Предвиждане на пътищата на Духовете, които му помагат в пъклените му дела. Копнежът непрекъснато расте като гъба, става все по- голям и по-голям, докато изпълни цялата му душа. Той вече не може да мисли за нищо друго, освен как да използва тази покварена Духовна сила. Ето какво е да си магьосник!

 — Точно така е — съгласи се Детелината, кимвайки предизвикателно.

 — Много добре — каза търпеливо Ларкспър. — Тогава не замесвай името на зет ми в магьосничество!

Отново всички зашушукаха. Тя почувства как се изпълва с гордост. Погледна изумените им лица! Това бе най-доброто забавление, което бяха имали от десет пъти по десет сезона насам!

 — Зет ли? — Детелината се озърна наоколо, усещайки, че почвата под краката и е пропаднала, но без да разбира защо.

Ларкспър се извърна и извика:

 — Горчив храст! Черна ръка! Елате тук! — Двамата преминаха кръга от хора и всички очи се впериха в тях. Черната ръка хвърли презрителен поглед към водачката на клана Трите устия.

Ларкспър вдигна треперещата си ръка пред тълпата:

 — Никой не бил виждал Черната ръка? Мъж, който ухажва някоя жена, не прекарва времето си в разговори с другите. Той се влюби в Горчив храст. Магьосник значи? — Тя се подсмихна. — Може и да е. Напоследък под завивките на жена си прави доста неща, за които не съм и чувала.

 — Бабо! — Тъмното лице на Горчив храст стана алено от срам.

Сред тълпата избухна смях.

 — Кой магьосник ще се откаже от злата си Сила заради една жена? Ммм? Отговори ми на този въпрос, водачко на Трите устия.

Детелината я изгледа свирепо и стисна зъби. Сви ръце в юмруци и вените им набъбнаха.

 — Познавам номерата ти, Ларкспър. Нищо не е свършило.

С тези думи водачката на клана Трите устия се завъртя и гневно махна на своите хора. Звездица и Херингът станаха и я последваха. Кошничка се поколеба за момент; очите и блестяха злобно, но накрая и тя се отдалечи подире им.

Ларкспър плесна с ръце.

 — Ама какво им става? — Тя огледа хората, придавайки си учудено изражение: — Нещо лошо ли казах?

Тълпата избухна в бурен смях.

 — Може би просто са решили да си починат един ден — прибави Костен пръстен. — А сега сигурно ще можем да се върнем на въпроса за Слънчевите хора. Приятели, трябва да погледнем на тях по-сериозно, иначе додето се усетим ще започнем да оплакваме воините си и ще ни е страх да заспим вечер. Искам да знам как ще постъпим.

Ларкспър поклати глава.

 — Това Сборище май мога и да го проспя. Слънчеви хора? За да ви покажа, че не се сърдя на клана Трите устия за тяхното… хм, развито въображение, ще се съглася с Детелината по въпроса за Слънчевите хора. Не бих искала моята добра приятелка Костен пръстен да си помисли, че се отнасям пренебрежително към тревогите и. Ето какво предлагам аз: когато забележим първите воини на Слънчевите хора, ще разпратим вестоносци до всички лагери. Ще съберем нашите ловци и ще прогоним Слънчевите хора. Костен пръстен, твоят Малък крак бяга доста бързо. Жълта звезда също има няколко добри бегачи в лагера Топъл вятър. Всички можем да бъдем известени навреме. Първите малки отряди, които прехвърлят Страничните планини, могат да бъдат проследени и избити. Ще оставим един-двама да се измъкнат и да прехвърлят обратно планините, за да разкажат на другите какво се е случило.

Костен пръстен огледа членовете на съвета.

 — Съгласни ли сме с това предложение? Ще се закълнем ли в честта си, че ще го изпълним? Че първият лагер, който забележи Слънчеви хора или техните следи, ще съобщи на другите? Че всеки клан ще изпрати своите ловци, за да ги отблъснем?

 — Аз ще се закълна — извика високо Ларкспър. — Лагерите Лоша вода и Топъл вятър могат да разчитат на клана Облите скали. — Тя се ухили. — Ако изобщо видим някой от Слънчевите хора, разбира се.

Една подир друга водачките на останалите кланове се съгласиха и дадоха своите обещания.

Костен пръстен кимна доволно:

 — Те едва ли ще дойдат скоро. Може и изобщо да не дойдат тази есен. Но догодина? Или по- следващата? Кой може да каже?

Ларкспър отиде до мястото, което бе освободила Детелината, и седна.

 — Освен въображаеми магьосници и Слънчеви хора, които няма да дойдат, за какво друго стана дума тук?

Същата вечер, когато съветът се разотиде, Черната ръка седна до Ларкспър.

 — Благодаря ти. Много умело се оправи с цялата работа.