подреждане — но пък много по-добро за самоподдръжка.
Подкара направо към палисадата. Цивилните не се оказаха толкова лесни за пренебрегване обаче. Виковете им зад гърба му се задържаха във въздуха редом с миризмите на готвене, нужник, конски тор и евтин парфюм. Лагерът не беше толкова многолюден като град, но също тъй не беше и толкова добре поддържан. Пот и дим от горящи готварски огньове, застояла вода и некъпани тела. Дощя му се да покрие лицето си с кърпа, но се въздържа. Щеше да заприлича на глезен благородник, навирил нос над обикновените хора.
Вонята, бъркотията и ревовете изобщо не му оправиха настроението. Трябваше да стиска зъби и да се сдържа да не изругае всеки дребен продавач. На пътеката пред него залитна някаква жена и той дръпна юздите. Жената бе с кафява пола и бяла блуза, с мръсни ръце.
— Марш от пътя ми — сопна се Гавин. Майка му щеше да се ядоса, ако го чуеше, че говори с такъв гняв. Е, майка му вече бе мъртва, от ръката на ал-Тор.
Жената притича встрани от пътя му. Имаше светла коса, вързана с жълта забрадка, и леко закръглено тяло. Гавин за миг зърна лицето й.
Замръзна. Това беше лице на Айез Седай! Не можеше да го сбърка с нищо. Зяпна втрещен, а тя придърпа забрадката си и бързо се отдалечи.
— Чакай! — извика той след нея и обърна коня си. Но жената не спря. Гавин се разколеба и отпусна вдигнатата си ръка, щом видя как се вля сред жените до няколко дървени корита. Щом се преструваше на обикновена жена, значи си имаше някакви свои проклети айезседайски причини и никак нямаше да се зарадва, ако я издадеше. Добре. Гавин потисна раздразнението си. Егвийн. Трябваше да се съсредоточи върху Егвийн.
Щом стигна дървеното командно укрепление, въздухът доловимо се подобри. На стража стояха четирима войници с лъскави стоманени шлемове и нагръдни брони с трите звезди на герба на Брин на тях. До портала се вееше знаме с пламъка на Тар Валон.
— Нов ли си? — попита един от войниците, плещест мъж с червена лента на лявото рамо, отличаваща го като караулен сержант. Носеше меч вместо алебарда. Бронята едва побираше широките му гърди, брадичката му бе обрасла с рижа четина. — Ще трябва да се срещнеш с капитан Алдан. Голяма синя палатка на четвърт път покрай лагера. Имаш си кон и меч. Това ще ти донесе добра плата. — Посочи в далечината.
Нямаше да стане така. Гавин виждаше веещото се зад палисадата знаме на Брин.
— Не съм наемник — отвърна Гавин и обърна коня, за да може по-добре да вижда мъжете на портала. — Казвам се Гавин Траканд. Трябва да говоря с генерал Брин незабавно, по много спешен въпрос.
Войникът вдигна вежда и се изсмя.
— Не ми вярваш — каза навъсено Гавин.
— Трябва да говориш с капитан Алдан — повтори лениво мъжът и отново посочи към далечната палатка.
Гавин си пое дъх, мъчеше се да потисне раздразнението си.
— Ако просто уведомите Брин, ще разберете, че…
— Главоболия ли ще ми създаваш? — изръмжа войникът и изпъчи гърди. Другите стиснаха алебардите, готови за бой.
— Никакви главоболия. Просто трябва да…
— Ако ще си в лагера ни — прекъсна го войникът и пристъпи напред, — ще трябва да се научиш да правиш каквото ти се каже. Иначе — бой.
Гавин го погледна в очите.
— Добре. Може да го направим и така. Бездруго ще е по-бързо.
Сержантът отпусна ръка на меча си.
Гавин изрита стремената напред и се хвърли от седлото. Щеше да е твърде трудно да се справи със сержанта, без да го убие, от гърба на коня. Измъкна меча си, щом ходилата му удариха в разкаляната пръст, и влезе в „Дъбът разтърсва клони“, форма, която нанасяше несмъртоносни удари, често използвани от майстори за тренировка на учениците им. Беше също така много ефективна срещу голяма група с различни оръжия.
Преди сержантът да успее да извади меча си, Гавин го блъсна и заби лакът в корема му точно под лошо стегнатия нагръдник. Мъжът изпъшка и се преви, а Гавин го перна отстрани по главата с дръжката на меча — тоя тип трябваше да е по-разумен и да не носи шлема си кривнат на една страна. След това влезе в „Разцепване на коприната“, за да се справи с първия с алебардата. Докато друг от стражите крещеше за помощ, острието на Гавин посече през гръдната броня на първия, стоманата изкънтя и мъжът залитна назад. Довърши, като го подсече с ритник и влезе в „Извивката на вятъра“, за да блокира ударите на другите двама.
Беше неприятно, но се наложи да прибегне до удари в бедрата. Би предпочел да не ги ранява, но битките — дори като тази, срещу много по-неопитни противници — стават непредсказуеми, колкото по-дълго продължат. Трябваше да овладее бойното поле бързо и твърдо, а това означаваше да свали тези двамата… ето ги, изтърваха оръжията и се хванаха за окървавените си бедра. След удара в главата сержантът лежеше неподвижно, но първият с алебардата се изправяше разтреперан. Гавин изрита оръжието настрани, след това заби ботуша си в лицето му и му счупи носа.
Претендент изцвили зад него, запръхтя и заудря с копита по земята. Искаше да се включи в битката, но беше добре обучен: знаеше, че щом юздите му са пуснати, трябва да стои на място. Гавин изтри оръжието в крачола си и го пъхна в ножницата. Ранените стенеха на земята. Той потупа Претендент по ноздрите и хвана юздите. Зад него най-близките цивилни зяпачи се заотдръпваха и се разбягаха. От палисадата излязоха войници с опънати лъкове. Това не беше добре. Гавин се извърна към тях, извади прибрания вече меч с дръжката нагоре и го хвърли на земята пред тях.
— Без оръжие съм — извика им, за да надмогне стоновете на ранените. — И нито един от тия четиримата няма да умре от раните си. Идете и кажете на генерала си, че един-единствен човек току-що е повалил отделение от стражата му за по-малко от десет дъха. Аз съм негов ученик. Ще иска да ме види.
Един от мъжете пристъпи бързо напред и взе меча на Гавин, друг хукна да предаде съобщението му. Останалите го държаха на прицел и Гавин обърна Претендент така, че да може да се сниши зад коня, ако стрелят. Надяваше се да не се стигне до това, но бе по-вероятно Претендент да преживее няколко стрели, отколкото той.
Едрият сержант се размърда, надигна се и изруга. Гавин се стараеше да не помръдва.
Може би беше грешка да влезе в бой, но вече бе изгубил твърде много време. Егвийн можеше вече да е загинала! Когато човек като сержанта се опита да наложи властта си, всъщност имаш две възможности. Можеш да си пробиеш пътя нагоре през ранговете бюрокрация с молби и увещания, като убеждаваш всеки на всяко стъпало, че
Най-сетне към портата се приближиха неколцина мъже. Бяха с безукорни униформи и заплашително смръщени лица. Най-отпред крачеше мъж с грубовато лице, с побелели слепоочия и здраво набито тяло. Гавин се усмихна. Самият Брин. Рискованият ход бе свършил работа.
Капитан-генералът го огледа мълчаливо, след което бързо обходи с поглед нападалите войници и поклати глава.
— Свободно — заповяда на хората си. — Сержант Кордс.
Едрият сержант се изправи.
— Сър!
Брин отново погледна Гавин.
— Следващия път, щом някой дойде на портала, заяви, че е благородник, и попита за мен, повикайте офицер. Незабавно. Не ме интересува дали ще е с немита от два месеца брада и ще вони на евтин ейл. Разбрано?
— Да, сър — отвърна сержантът и се изчерви. — Разбрано, сър.
— Пратете хората си в лазарета, сержант — каза Брин, без да откъсва очи от Гавин. —
