Буря се надига

Ти. Ела с мен.

Гавин стисна зъби. Гарет Брин не му беше говорил с такъв тон отпреди да започне да се бръсне. Все пак не можеше да очаква да е доволен, нали? Последва го в укреплението, зърна едно младо момче, което трябваше да е конярче, подаде му юздите на Претендент и му нареди да се погрижи добре за него. Вече бе прибрал меча си от войника.

— Гарет — почна Гавин, след като догони Брин, — аз…

— Дръж си езика зад зъбите, младежо — сряза го Брин, без да се обръща. — Не съм решил какво да правя с тебе.

Това беше неуместно! Все пак той беше брат на законната кралица на Андор и щеше да стане Първи принц на меча, ако Елейн вземеше и задържеше трона! Брин трябваше да прояви поне малко уважение.

Но Брин беше упорит като глиган и Гавин си замълча. Стигнаха до висока островърха палатка с двама стражи отпред. Брин се шмугна вътре и Гавин го последва. Беше спретнато и чисто, даже прекалено, но пък Брин си беше Брин. Писалището беше затрупано с карти и листове хартия, постелите в ъгъла бяха грижливо навити, със сгънати одеяла. Брин явно разчиташе на някоя особено усърдна слугиня да му поддържа реда.

Брин се обърна и го изгледа твърдо.

— Добре. Обясни сега какво правиш тук.

Гавин се стегна.

— Генерале. Мисля, че грешите. Вече не съм вашият ученик.

— Знам — отсече Брин. — Момчето, което аз обучавах, изобщо нямаше да ми спретне такава детинска щуротия, за да привлече вниманието ми.

— Караулният сержант се държеше нахално, а и нямах време да се разправям с надути глупаци. Това ми се стори най-добрият начин.

— Най-добрият за какво? — попита Брин. — Да ме ядосаш ли?

— Виж — заговори Гавин, — може би бях малко прекалено припрян, но става въпрос за нещо много важно. Трябва да ме изслушаш.

— А ако не те изслушам? — попита Брин. — Ако реша вместо това да те изхвърля от лагера като едно разглезено принцче с твърде много гордост и твърде малко разум?

Гавин се намръщи.

— Внимавай, Гарет. Вече не съм дете. Мечът ти вече не може да надвие моя толкова лесно като някога.

— Не се съмнявам в това. Светлина, момче! Винаги си бил талантлив. Но смяташ ли, че заради умението ти с меча думите ти имат повече тежест? Длъжен ли съм да те изслушам, защото ще ме убиеш, ако не го направя? Мислех, че съм успял да те науча поне на някои неща.

Брин беше остарял. Но възрастта не го беше огънала — напротив, лежеше удобно на раменете му. Малко повече бяло по слепоочията, малко повече бръчки около очите, но все още беше достатъчно силен и с гъвкаво тяло, и изглеждаше с години по-млад, отколкото беше всъщност. Човек можеше да погледне Гарет Брин и да не види нищо повече от мъж в разцвета на силите си.

Гавин сдържа гнева си и погледна генерала в очите. Брин издържа погледа му спокойно. Хладнокръвно. Както подобава на генерал. Както трябваше да го направи и самият Гавин.

Той извърна поглед, изведнъж засрамен.

— Светлина! — промълви уморено. — Извинявай, Гарет. Прав си. Държах се като глупак.

— Добре е, че го чувам — изсумтя Брин. — Започвах вече да се чудя какво е станало с теб.

Гавин въздъхна и избърса потното си чело. Нямаше ли нещо студено за пиене тук? Гневът му се стопи и се почувства ужасно изтощен.

— Беше трудна година. И се уморих, докато яздех насам. Изтощен съм. И страшно изнервен.

— Не си само ти, момче — каза Брин, въздъхна, отиде до масичката за сервиране, наля една чаша и му я подаде. Оказа се някакъв хладък гаден чай и Гавин отпи само глътка.

— Тези времена са изпитание за всички ни — въздъхна пак Брин, наля и на себе си, отпи и направи гримаса.

— Какво е това? — попита Гавин и погледна чашата си.

— Чай. Не мога да го понасям.

— Защо го пиеш тогава?

— Бил полезен за здравето — изсумтя Брин и преди Гавин да успее да отвори уста, продължи: — Е, сега да те оковавам ли, или ще ми кажеш защо реши да нахълташ в командния ми пост с бой?

Гавин пристъпи напред.

— Гарет. Заради Егвийн е. Те са я пленили.

— Айез Седай в Бялата кула ли?

Гавин кимна отсечено.

— Знам. — Брин отпи още една глътка и пак се намръщи.

— Трябва да я спася! Дойдох да те помоля за помощ.

— И как смяташ да проникнеш в Бялата кула? Дори айилците не можаха да влязат.

— Защото не искаха — отвърна Гавин. — Но аз нямам нужда да завземам града. Искам само да се промъкна вътре с малка сила и да… да я изведа. Всеки камък си има пукнатина. Ще намеря начин.

Брин остави чашата си и го погледна. Коравото му лице бе олицетворение на благородството.

— Я ми кажи едно нещо, момче. Как ще накараш нея да дойде с теб?

Гавин зяпна.

— Ами… ще дойде с радост. Защо не?

— Защото ни е забранила да я спасяваме — каза Брин и сплете пръсти зад гърба си. — Поне аз така разбрах. Айез Седай не ми казват много. Въпреки че би трябвало да се доверяват повече на човек, от когото зависят да им води обсадата. Но както и да е, Амирлин по някакъв начин може да се свързва с някои от тях и им е наредила да не правят никакви опити да я спасяват.

Какво? Това беше нелепо! Айез Седай в лагера явно изопачаваха фактите.

— Брин, тя е пленничка! Айез Седай, които чух да говорят за нея, казаха, че я бият всеки ден. Те ще я екзекутират!

— Едва ли. Тя е там вече няколко недели и все още не са я убили.

— Ще я убият — повтори припряно Гавин. — Знаеш, че ще я убият. Можеш да показваш известно време пленен враг пред вражеските войници, но рано или късно трябва да му набучиш главата на пика, за да разберат, че е мъртъв и че е свършено. Знаеш, че съм прав.

Брин го изгледа и кимна.

— Може би. Но все пак нищо не мога да направя. Обвързан съм от клетви, Гавин. Нищо не мога да направя, освен ако момичето не ми заповяда.

— Ще позволиш да загине?!

— Ако се наложи, за да спазя клетвата си — да.

Ако Брин беше обвързан с клетва… е, по-скоро Айез Седай щеше да изрече лъжа, отколкото Гарет Брин да наруши думата си. Но Егвийн!? Все пак трябваше да може да направи нещо!

— Ще се опитам да ти уредя среща с някоя от Айез Седай, на които служа — каза Брин. — Вероятно те могат да направят нещо. Ако ги убедиш, че е необходима спасителна акция и че Амирлин ще я иска, тогава ще видим.

Гавин кимна. Все пак беше някакъв напредък.

— Благодаря ти.

Брин махна равнодушно с ръка.

— Макар че би трябвало да те арестувам. Затова, че рани трима от хората ми, ако не за друго.

— Накарай някоя Айез Седай да ги Изцери — каза Гавин. — Доколкото чух, имаш предостатъчно Айез Седай, които да те тормозят.

— Ба. Изобщо не мога да ги накарам да Изцерят някого, освен ако не е застрашен животът му. Един падна лошо, докато яздеше, и ми казаха, че Цярът само щял да го приучи на безразсъдство. „Болката е урок