Буря се надига

сама по себе си — така каза оная проклетница. — Ще го научи друг път да внимава“.

— Но сигурно ще направят изключение за тези тримата. В края на краищата са ранени от враг.

— Не знам — отвърна Брин. — Сестрите рядко посещават войниците. Гледат си тяхната си работа.

— Видях една във външния лагер — подхвърли Гавин разсеяно.

— Младо момиче ли? Тъмна коса, без неостаряващото айезседайско лице?

— Не, тази си беше Айез Седай. Познах я тъкмо по лицето. Малко пълничка, със светла коса.

— Вероятно оглежда за Стражници. Правят го това.

— Не мисля — отвърна Гавин и го погледна. — Скри се при перачките. — И щом го каза, осъзна, че онази жена като нищо може да е шпионка на Бялата кула.

Брин се намръщи. Сигурно и той си помисли същото.

— Я ела да ми я покажеш — каза и поведе Гавин навън.

— Така и не ми обясни какво правиш тук, Гавин — подхвърли, щом излязоха.

— Казах ти — отвърна Гавин и несъзнателно посегна към меча си. — Ще намеря начин да измъкна Егвийн от плен.

— Нямах предвид това. Питах защо си тук. Защо не си в Кемлин, да помагаш на сестра си?

— Имаш вести от Елейн? — възкликна Гавин. Светлина! Трябваше да попита по-рано. Наистина беше уморен. — Чух, че тя е била в лагера ти. Върнала ли се е в Кемлин? В безопасност ли е?

— Не е при нас от много време — отвърна Брин. — Но доколкото знам, се справя добре. — Погледна го. — Искаш да кажеш, че не знаеш?

— Какво да знам?

— Е, на слухове не може да се разчита. Но много от тях бяха потвърдени от Айез Седай, които Пътуваха до Кемлин. Сестра ти държи Лъвския трон. Изглежда, се е справила с повечето бъркотия, която й остави майка ви.

Гавин вдиша дълбоко. Слава на Светлината! Елейн беше жива. Елейн държеше трона. Облачното небе му се стори малко по-светло.

— Наистина не знаеш значи? — попита Брин. — Къде си бил, момче? Ти вече си Първи принц на меча — или ще бъдеш, щом се върнеш в Кемлин! Мястото ти е до сестра ти.

— Първо Егвийн.

— Дал си клетва — каза строго Брин.

— Знам. Но щом Елейн е на трона, значи е в безопасност. Поне засега. Ще измъкна Егвийн и ще я отведа в Кемлин, където ще мога да я наглеждам. Ще мога да наглеждам и двете.

— Много ще ми е интересно как ще се оправиш с измъкването. Но твоя си работа. Защо обаче не беше до Елейн, докато тя се опитваше да вземе трона? Какво толкова правеше, че да е по-важно от това?

— Бях… въвлечен — отвърна Гавин, без да го поглежда.

— Въвлечен? Ти беше в Бялата кула, когато всичко това… — Брин изведнъж млъкна. Повървяха за миг в тишина.

— Къде чу да говорят Сестри за плена на Егвийн? — попита Брин. — Как разбра, че я наказват?

Гавин не отвърна.

— Кръв и кървава пепел! — изруга Брин. — Знаех, че този, който води набезите, е твърде добре осведомен. И търсех изтичане на сведения тук, сред офицерите си!

— Вече е без значение.

— Аз ще го реша това — каза Брин. — Избивал си мои хора. Водил си набези срещу мен!

— Водех набези срещу бунтовници — заяви Гавин и го погледна твърдо. — Можеш да ме обвиниш, че влязох с бой в лагера ти, но честно ли очакваш да се чувствам виновен, че съм помагал на Бялата кула срещу сила, която я обсажда?

Брин замълча. После кимна отсечено.

— Добре. Но това все пак те прави вражески командир.

— Вече не — заяви Гавин. — Отказах се от командирството.

— Но…

— Помагах им — продължи Гавин. — Вече не. Нищо от това, което виждам тук, няма да стигне до враговете ти, Брин. Заклевам се в Светлината.

Брин не отвърна веднага. Подминаха група палатки, навярно за старши офицери, на път към палисадата.

— Добре — най-сетне отрони Брин. — Вярвам, че не си се променил чак толкова, та да нарушиш думата си.

— Не бих престъпил тази клетва — отсече Гавин. — Как може изобщо да си го помислиш?

— Сблъсквам се напоследък с някои неочаквани отмятания от клетви — каза Брин. — Но казах, че ти вярвам, момче. И наистина ти вярвам. Но все пак не ми обясни защо не се върна в Кемлин.

— Егвийн беше с Айез Седай — отвърна Гавин. — Доколкото знаех, Елейн също беше с тях. Мястото изглеждаше подходящо за мен, макар да не бях много сигурен дали ми харесва властта на Елайда.

— А Егвийн какво е за теб? — попита го тихо Брин.

Гавин го погледна в очите.

— Не знам. Бих искал да знам.

Най-неочаквано Брин се изкиска.

— А, ясно. Разбирам. Дай сега да я намерим тази Айез Седай, която смяташ, че си видял.

— Наистина я видях, Гарет — каза Гавин и кимна на стражите, щом излязоха през портата. Те отдадоха чест на Брин, но изгледаха Гавин настръхнали, все едно виждаха пепелянка. И толкова по-добре.

— Ще видим. Все едно, щом ти уредя среща с водачките на Айез Седай, искам думата ти, че ще се върнеш в Кемлин. Егвийн я остави на нас. Ти трябва да помогнеш на Елейн. Мястото ти е в Андор.

— Бих могъл да кажа същото за теб. — Гавин огледа гъмжилото цивилни. Къде беше видял жената?

— Би могъл — изсумтя Брин. — Но няма да е вярно. Майка ти се погрижи за това.

Гавин го погледна изненадано.

— Тя ме изпъди, Гавин. Изгони ме и ме заплаши със смърт.

— Невъзможно!

Лицето на Брин беше помръкнало.

— И аз си мислех така. Но все пак е вярно. Нещата, които ми каза… жилеха, Гавин. И още как.

Само това каза, но от неговите уста говореше много. Гавин никога не беше чувал от него и дума на недоволство от положението му или от заповедите, които е получил. Беше верен на Мургейз — верен с такава непоклатима преданост, за каквато един владетел може само да мечтае.

— Трябва да е било част от някакъв план — каза Гавин. — Познаваш майка ми. Ако те е уязвила, имало е някаква причина.

Брин поклати глава.

— Никаква причина нямаше освен глупавата й любов към онова надуто конте Гебрил. Толкова беше луднала по него, че едва не съсипа Андор.

— Никога! — възмути се Гавин. — Гарет, точно ти би трябвало да знаеш това!

— Би трябвало — промълви Брин. — Де да беше така.

— Имала е друг мотив — настоя упорито Гавин. — Но вече никога няма да го узнаем. Проклетият ал-Тор! Търпение нямам да дойде денят, в който ще го убия.

Брин го изгледа сърдито.

— Ал-Тор спаси Андор, синко. Поне доколкото бе възможно за човек.

— Как можа да кажеш това?! — кипна Гавин. — Как можеш да говориш така за онова чудовище? Той уби майка ми!

— Не знам дали да вярвам на онези слухове — отвърна Брин и потърка брадичката си. — Но ако са верни, момче, може би е направил услуга на Андор. Не знаеш колко зле беше станало накрая.

— Не мога да повярвам, че чувам това — възкликна Гавин и ръката му посегна към меча. — Няма да