Мат стисна зъби и се наведе над врата на Пипс, докато препускаше през кошмара. Ревове разкъсваха мрака, тела се търкаляха по улицата. Той потрепери от ужас и изруга. Самата нощ сякаш се мъчеше да ги задуши, да стегне гърлата им в смъртна хватка и да бълва черни изчадия.
Тъмните фигури скачаха да се докопат до краката му и да го смъкнат от седлото.
Конят на Деларн изведнъж се закова на място, вдигна се в паника на задните си крака и хвърли войника от седлото.
Мат дръпна юздите на Пипс и се извърна, чул крясъка му — бе някак по-ясен,
— Мат! — изрева Талманес, докато профучаваше напред покрай него. — Продължавай! Не можем да спрем!
„Не — помисли Мат и се отърси от паниката. — Няма да оставя човек в това.“ Пое дълбоко дъх, заряза Талманес и извъртя Пипс към черното кълбо тела, където беше паднал Деларн. Стоновете, крясъците и съсъкът сякаш се стовариха върху него.
Мат изрева и скочи от седлото — не можеше да се вреже с коня в тълпата, без да рискува да стъпче човека, когото искаше да спаси. Мразеше да се бие на тъмно,
За миг му се стори, че се бие със сенки — сенки, хвърляни от пращящи пламъци, безредни и несвързани, но още по-опасни с това, че не можеше да ги предвиди. Едва се отърва да не му строшат черепа в една безсмислена атака. През деня тези атаки щяха да са смехотворни, но от тези озверели мъже и жени, които не ги интересуваше къде и по кого удрят, бяха доста объркващи. По едно време се усети, че се бие просто за да остане жив — въртеше ашандарея в широка дъга и повече отбиваше ударите, отколкото убиваше. Щом нещо се задвижеше в тъмното, удряше. Как, в името на Светлината, щеше да намери Деларн в тая бъркотия?
Близо до него една от сенките се раздвижи и Мат мигновено разпозна фехтовална форма. „Плъх гризе зърното“! Селянин нямаше да го знае това. Добър боец беше тоя Деларн!
Завъртя се към сянката, като посече други две през гърдите и те паднаха с пъшкане и болезнен вой. Деларн се строполи под купчина други тела и Мат изрева, прескочи някакъв труп и посече с оръжието в широк замах. Сенките отстъпиха, една падна. Той приклекна, дръпна Деларн и чу тиха ругатня. Жив беше.
— Хайде — изпъшка Мат и го задърпа към Пипс, който стоеше на място и пръхтеше в тъмното. За щастие полуделите селяни май не посягаха на животни. Мат избута залитащия Деларн към коня, след което се обърна и се счепка с тълпата — знаеше си, че ще скочат след тях. Блъскаше и отбиваше, мъчеше се да се отскубне достатъчно, за да може да се качи на седлото. Погледна рисковано през рамо и видя, че Деларн е успял да се покатери върху Пипс — но седеше отпуснал немощно ръце и глава. Колко беше пострадал? Май едва можеше да се задържи на гърба на коня. Кръв и кървава пепел!
Отново се обърна към нападателите и развъртя копието, мъчеше се да ги изтласка назад. Но раните не ги интересуваха, нито убийствените му замахвания. Просто продължаваха да настъпват! Обкръжаваха го. Идваха от всички страни. Кървава пепел!
Нещо блесна в нощта, отразило последен лъч далечна светлина. Тъмната фигура зад Мат се строполи на земята. Нов блясък и една от тези пред него също падна. Изведнъж покрай него профуча ездач на бял кон, още един нож блесна във въздуха и събори трети селянин.
— Том! — извика Мат.
— Мятай се на коня! — викна му Том в отговор. — Свършват ми ножовете!
Мат размаха копието, свали още двама селяни, след което се втурна и скочи на седлото. Том щеше да прикрие отстъплението му. Чу няколко болезнени вика зад гърба си. Миг след това покрай него изтрополиха още коне. Връхлетяха право в тъмната мешавица.
— Мат, глупак такъв! — изрева Талманес. — Бягай!
Мат се ухили, обърна Пипс и задържа с ръка Деларн, който едва не се смъкна на земята. Беше жив, защото се бореше немощно да се задържи, но Мат напипа топло мокро петно под кръста му. Хвана го по- здраво и подкара Пипс с колене. Самият той не го знаеше как става това, но проклетите спомени го знаеха, тъй че Пипс се подчини.
Том ги подмина в галоп и Мат смуши Пипс след него, като крепеше Деларн с едната ръка и стискаше копието в другата. Талманес и Харлан подкараха от двете му страни към хана в края на улицата.
— Дръж се, Деларн — зашепна Мат. — Дръж се. Айез Седай са ей там, напред. Ще те закърпят.
Деларн прошепна нещо и Мат се наведе напред.
— Какво каза?
— … Ще хвърлим заровете, както и да падат… — прошепна Деларн. — На танца ни с Джак на Сенките…
— Страхотно — измърмори Мат. Откъм хана блеснаха светлини. Може би все пак имаше едно място в това прокълнато село, където мозъците на хората да не са се обърнали наопаки.
Но не. Тези взривове светлина му бяха познати. Огнени кълба. Бляскаха от прозорците на горния етаж.
— Е — подхвърли Талманес вляво от него, — Айез Седай май все още са живи. Това поне е нещо.
Пред хана се бяха струпали хора, биеха се в тъмното, фигурите им се открояваха от изригващия блясък в прозорците.
— Да заобиколим отзад — викна Том и препусна наляво.
Мат, Талманес, Том и Харнан го последваха плътно. Мат благослови наум късмета си, че не налетяха на някоя дупка или бразда в меката пръст зад хана. Конете лесно можеха да се препънат.
Зад хана беше тихо и Мат дръпна юздите. Том скочи от коня си с ловкост, неприсъща за оплакванията му от старостта, и застана до ъгъла да наблюдава дали няма да ги нападнат.
— Харнан! — извика Мат и посочи с копието към конюшнята. — Изведи конете на жените и ги приготви. Оседлай ги, ако можеш, ако не — не. Ако е рекла Светлината, няма да се наложи да яздим повече от миля. Само колкото да се измъкнем от селото и това безумие.
Харнан отдаде чест в тъмното, скочи от коня и се завтече към конюшнята, а Мат попита Деларн:
— Държиш ли се?
Деларн кимна вяло.
— Да, Мат. Но съм прободен в корема. Ще…
— Ще доведем Айез Седай. След мъничко. Можеш да се държиш на седлото, нали?
Деларн кимна отново. Мат се поколеба — виждаше го, че е съвсем слаб, — после се смъкна на земята, стиснал ашандарей.
— Мат — промълви Деларн от седлото.
— Да?
— Благодаря ти. Че се върна за мен.
— А бе как така ще те оставя? — отвърна Мат и потръпна. — Да загинеш на бойното поле е едно, но там, в тъмното… Не, никога. Талманес! Я намери някаква светлина.
— Действам по въпроса — отвърна кайриенецът откъм задната врата на хана. Чу се чаткане на огниво и смътен пламък освети задния двор. Талманес бързо затвори капака на фенера и остана само светла резка.
Том дотича при тях и каза:
— Никой няма. Не са ни усетили.
Мат кимна. На светлината на фенера видя, че Деларн е много зле. Не беше само раната в корема. Лицето му беше раздрано, едното му око бе подуто и затворено.
Мат извади кърпата си, притисна я до раната в корема и стисна ръката на Деларн.
— Дръж се здраво и натискай и кърпата. Как получи тая рана? Те нямаха оръжия.
— Един успя да ми измъкне меча — изпъшка Деларн.
Талманес — беше отворил задната врата — махна на Мат. Пътят навътре бе чист.
