Буря се надига

Но също тъй щеше да открие къде е отишъл Алсалам. Защото там, подсказваха инстинктите му, бе най-доброто място, където да намери Грендал. Това беше най-добрата му следа.

Намереше ли Грендал, щеше да се погрижи тя да загине от белфир, също като Семирага.

Щеше да направи каквото трябва.

Глава 30Стар съвет

Гавин помнеше баща си съвсем слабо — не беше кой знае какъв баща, за него поне, — но имаше много силен спомен за един ден в дворцовите градини на Кемлин. Стоеше до едно езерце и хвърляше камъчета във водата. Тарингейл се разхождаше по Алеята на розите, Галад бе до него.

Сцената беше толкова жива в ума му. Тежкият аромат на щедро разцъфналите рози. Сребристите вълнички на езерцето, рибките, бягащи от хвърления по тях камък. Можеше добре да си представи баща си. Висок, чаровен, с вълниста коса. Галад още тогава вървеше като глътнал бастун и вечно навъсен. След няколко месеца Галад щеше да спаси Гавин от удавяне в същото езерце.

Гавин все още можеше да чуе баща си да изрича думи, които никога нямаше да забрави. Каквото и да мислеха всички за Тарингейл Дамодред, точно този съвет кънтеше вярно в ума му. „Има две групи хора, на които не бива никога да се доверяваш — говореше той на Галад, докато минаваха покрай Гавин. — Първата са хубавите жени. Втората Айез Седай. Светлината да ти е на помощ, синко, ако изобщо ти се наложи някога да се изправиш пред едните или другите.“

Светлината да ти е на помощ, синко.

— Просто не мога да допусна неподчинение на изричната воля на Амирлин по този въпрос — каза нацупено Лелейн, докато разбъркваше мастило в бурканчето на писалището си. Никой мъж не се доверява на красиви жени, при цялото им очарование. Но малцина разбираха казаното от Тарингейл — че едно хубаво момиче, като въглен, изстинал само колкото да не изглежда повече горещ, може да е много, много по-опасно.

Лелейн не беше красива, но беше хубава, особено когато се усмихнеше. Тънка и изящна, без едно бяло косъмче в тъмната коса, бадемово лице с пълни устни. Поглеждаше го с очи, които бяха твърде миловидни, за да принадлежат на лукава жена като нея. И тя като че ли го знаеше. Разбираше, че е просто достатъчно хубава, за да привлича вниманието, без да е толкова зашеметяваща, че да държи мъжете нащрек.

От най-опасния тип жени. От тези, които създават впечатлението, че са естествени, които карат мъжете да си мислят, че могат да задържат вниманието им. Не беше хубава като Егвийн, която те караше да искаш да си с нея. Усмивката на тази жена те караше да искаш да преброиш ножовете на колана и в ботуша си, просто за да си сигурен, че никой от тях не се е озовал в гърба ти, докато си се разсеял.

Гавин стоеше пред писалището й в островърхата синя палатка. Не го беше поканила да седне, а и той не помоли. Говоренето с Айез Седай, особено с важна, изискваше буден ум и трезвомислие. Предпочиташе да е прав. Така може би щеше да е по-нащрек.

— Егвийн се опитва да ви защити — заговори Гавин, едва сдържаше отчаянието си. — Затова ви е заповядала да не се опитвате да я спасявате. Очевидно не иска да ви излага на риск. Самопожертвователна е до крайност.

„Ако не беше — добави наум, — нямаше преди всичко да позволи да я принудите да претендира, че е Амирлинският трон.“

— Изглежда много убедена в безопасността си — каза Лелейн, топна перото в мастилото и започна да пише нещо върху къс пергамент. Гавин учтиво се сдържа да надникне да прочете какво пише, макар да отчете добре пресметнатия й ход. Намекваше му, че е недостатъчно важен, за да заслужава пълното й внимание. Той реши да не се обижда. Опитът да принуди Брин не беше подействал. С тази жена щеше да е още по-неефикасно.

— Опитва се да облекчи тревогите ви, Лелейн Седай.

— Мога добре да преценявам хората, млади Траканд. Не мисля, че тя се чувства в опасност. — Лелейн поклати глава. Парфюмът й миришеше на ябълкови цветчета.

— Не се съмнявам — отвърна той. — Но може би ако знаех как общувате с нея, щях да мога да преценя по-добре. Ако можех да…

— Беше предупреден да не питаш за това — каза Лелейн с мекия си мелодичен глас. — Остави нещата на Айез Седай на Айез Седай.

Буквално същия отговор му даваше всяка Сестра, щом попиташе как се свързват с Егвийн. Стисна челюсти в безсилие. Какво всъщност беше очаквал? Явно включваше боравене с Единствената сила. След цялото време, което беше прекарал в Бялата кула, все още нямаше ясна представа какво може да прави Силата и какво — не.

— Тъй или иначе — продължи Лелейн, — Амирлин смята, че е в пълна безопасност. Това, което открихме в разказа на Шемерин, само подкрепя и потвърждава казаното ни от Егвийн. Елайда е толкова опиянена от властта, че не смята законната Амирлин за заплаха.

Имаше още нещо, което премълчаваше. Гавин го долавяше. Изобщо нямаше да може да изкопчи ясен отговор за настоящото положение на Егвийн. Чул беше слухове, че е затворена, че не може вече да обикаля на свобода като новачка. Но да изкопчиш информация от Айез Седай беше почти толкова лесно, колкото да избиеш масло от камъни!

Пое дълбоко дъх. Не биваше да губи самообладание. Направеше ли го, изобщо нямаше да може да накара Лелейн да го слуша. А имаше нужда от нея. Брин нямаше да се задейства, без Айез Седай да го упълномощят, а доколкото Гавин можеше да прецени, най-големият му шанс да го спечели бе в Лелейн или Романда. Всички останали като че ли слушаха тях — или едната от двете.

За щастие, беше открил, че може да лавира между двете. Една визита при Романда почти винаги водеше до покана от Лелейн. Разбира се, причината да искат толкова настойчиво да го видят, едва ли имаше нещо общо с Егвийн. Е, скоро щеше да разбере.

— Може би сте права, Лелейн Седай — заговори той, опитваше друга тактика. — Може би Егвийн наистина си вярва, че е в безопасност. Но не е ли възможно да греши? Не можете искрено да вярвате, че Елайда ще позволи жена, която е претендирала, че е Амирлин, да обикаля свободно из Бялата кула, нали? Това очевидно е просто начин да бъде изложена на показ пленена съперничка, преди да бъде екзекутирана.

— Може би — каза Лелейн, продължаваше да пише. Имаше плавен, изящен почерк. — Но не съм ли длъжна да подкрепя Амирлин, дори и да е подведена?

Гавин не отвърна. Разбира се, че можеше да не се подчини на волята на Амирлин. Познаваше достатъчно интригите на Айез Седай, за да разбира, че това се прави непрекъснато. Но ако го кажеше, нямаше да постигне нищо.

— Все пак — подхвърли разсеяно Лелейн, — навярно бих могла да внеса въпроса за обсъждане пред Съвета. Навярно бихме могли да убедим Амирлин да се вслуша. Ще видим дали ще мога да формулирам нов аргумент.

„Ще видим“, „навярно бихме могли“ или „ще помисля какво ще направя“. Никога твърд ангажимент. Всяко половинчато предложение идваше буквално наклепано с гъша мас за по-лесно измъкване. Светлина, писнало му беше от отговорите на Айез Седай!

Лелейн вдигна очи към него и го удостои с усмивката си.

— Е, след като се съгласих да направя нещо за теб, може би и ти ще си готов да ми предложиш нещо. Големите дела рядко се постигат без помощта на много партньори, както може би знаеш.

Гавин въздъхна.

— Кажете от какво се нуждаете, Лелейн Седай.

— Сестра ти, според всички донесения, се изявява възхитително в Андор — заговори Лелейн, все едно не беше казвала почти същото последните три пъти на срещите си с Гавин. — Наложи й се да настъпи няколко души по пръстите, за да си осигури трона, обаче. Какво мислиш за политиката й по отношение овощните градини на Дома Тремейн? При майка ви данъчната оценка на земята беше много изгодна за Тремейн. Дали Елейн ще отмени тази специална привилегия, или ще я използва като мед, за да прикотка онези, които застанаха срещу нея?