Буря се надига

Гавин потисна поредната въздишка. Винаги се стигаше до Елейн. Беше убеден, че нито Лелейн, нито Романда изобщо имат интерес да спасяват Егвийн — бяха твърде доволни от нарасналата си власт при отсъствието й. Не, срещаха се с него заради новата кралица на Лъвския трон.

Представа си нямаше защо една Айез Седай от Синята Аджа ще се интересува от данъчната оценка на овощна градина. Лелейн не можеше да търси парична печалба. Това не беше присъщо за Айез Седай. Но щеше да търси лост, средство за гарантиране на изгодна връзка с андорските благородни фамилии. Той не искаше да й отговори. Защо да помага на тази жена? Каква полза щеше да донесе това?

Но все пак… можеше ли да е сигурен, че тя няма да се задейства за освобождаването на Егвийн? Ако той престанеше да е полезен за Лелейн с тези срещи, щеше ли тя да ги прекрати? Щеше ли той да се окаже лишен от единствения източник на влияние — колкото и да беше малък — в лагера?

— Ами, смятам, че сестра ми ще е по-стриктна от майка ми. Тя винаги е смятала, че изгодната за Тремейн оценка на овощната градина вече не е оправдана.

Забеляза, че Лелейн дискретно нахвърля бележки по казаното от него. Това ли беше истинската причина да извади мастилото и листа?

Нямаше друг избор, освен да отговаря колкото може по-искрено, въпреки че трябваше да внимава да не го притисне толкова, че да издаде твърде много информация. Връзката му с Елейн бе единственото, с което разполагаше за размяна, и трябваше да го пести. Това го глождеше. Елейн не беше жетон за размяна, беше му сестра!

Но само това имаше.

— Разбирам — каза Лелейн. — А северните черешови градини? Те дават наистина много плод напоследък и…

Гавин излезе от палатката и поклати глава. Лелейн го беше подпитвала за андорските данъци почти цял час. А той за пореден път изобщо не беше сигурен дали е постигнал нещо полезно. При тази скорост никога нямаше да освободи Егвийн!

Както винаги, пред палатката го чакаше новачка, за да го придружи. Този път беше ниска и пълничка, доста години над възрастта, подходяща за обличане на бялото.

Гавин я остави да го поведе през лагера на Айез Седай, като се преструваше, че му е просто водачка, а не пазачка, грижеща се да напусне според указанията. Брин беше прав: жените не обичаха ненужни мъже — особено войници — да се мотаят из спретнатото им селце, подражание на Бялата кула. Подминаваше забързани групи облечени в бяло жени, които го поглеждаха със смътното недоверие, каквото и най-дружелюбните хора проявяват към външни. Подминаваше Айез Седай, неизменно самоуверени, все едно дали носеха фина коприна, или корава вълна. Подминаваше групи работнички, много по-спретнати от тия отвън, във войнишкия лагер. Крачеха с осанка почти като на Айез Седай, все едно бяха спечелили някаква власт от това, че име разрешено да са в истинския лагер.

Най-объркващото, което бе открил в този лагер, бе свързано с Егвийн. Все повече и повече осъзнаваше, че хората тук наистина я виждат като Амирлин. Не беше просто примамка, поставена, за да предизвика гняв, нито добре замислено оскърбление към Елайда. Егвийн беше Амирлин за тях.

Очевидно беше избрана, защото бунтовничките искаха някоя, която лесно да държат под контрол. Но не се отнасяха с нея като с кукла — Лелейн и Романда говореха за нея с уважение. В отсъствието на Егвийн имаше предимство, защото създаваше празнота във властта. Поради това приемаха Егвийн като източник на авторитет. Само той ли помнеше, че тя бе само Посветена допреди няколко месеца?

Наистина беше надскочила възможностите си. Но също така беше впечатлила хората в този лагер. Беше същото като издигането на майка му във властта в Андор преди много години.

Но защо все пак отказваше спасителна акция? Пътуването бе преоткрито — според това, което Гавин беше чул, го бе преоткрила самата Егвийн! Трябваше да поговори с нея. Тогава щеше да може да прецени дали нежеланието й да избяга се дължи на страх да не изложи други на опасност, или е нещо друго.

На границата между айезседайския и войсковите лагери отвърза Претендент, кимна за довиждане на придружителката си, метна се на седлото и подкара в бърз тръс. Не беше излъгал, когато каза на Лелейн, че има друга среща — обещал беше да се види с Брин. Разбира се, бе уговорил срещата, защото знаеше, че ще му се наложи да се измъкне от Лелейн. Брин го беше научил на това: не е признак на страх да подготвиш отстъплението си предварително. Просто е добра стратегия.

След близо час езда намери стария си учител там, където се бяха уговорили да се срещнат — на един от външните стражеви постове. Брин провеждаше оглед също като онзи, до който Гавин беше прибягнал, за да прикрие бягството си от Младоците. Тъкмо се качваше на червеникавокафявия си кон, когато Гавин наближи в лек тръс.

Стражевият пост се намираше на полегат склон, с добър изглед към подстъпа от север. Войниците стояха почтително в присъствието на генерала и прикриваха враждебността си към Гавин: беше се разчуло, че тъкмо той е водил силата, която така успешно ги беше тормозила с набезите си. Стратег като Брин можеше да уважава Гавин заради умението му, нищо, че са били на противни страни, но тези мъже бяха видели свои другари убити от бойците на Гавин.

— Идваш по-късно, отколкото каза, синко — отбеляза Брин.

— Но не по-късно, отколкото очакваше, нали? — попита Гавин и дръпна юздите на Претендент.

— Изобщо — отвърна с усмивка едрият мъж. — Все пак идваш от среща с Айез Седай.

Гавин се ухили. Обърнаха конете и подкараха през хълмовете на север. Брин се канеше да огледа всички стражеви постове по западната страна на Тар Валон, задължение, предполагащо много часове езда, и Гавин беше предложил да го придружи. Нямаше какво друго да прави. Малко от войниците бяха склонни да се упражняват във фехтовка с него, а тези, които бяха, се престараваха в опитите си да предизвикат „неволна злополука“.

Хълмовете бяха унили, обрасли с жълтеникави бурени и сухи храсти. По това време вече трябваше да има диви цветя, избуяли на петна сред тревите, но нито едно не беше разцъфнало. Пейзажът беше посърнал.

— Та как мина срещата? — попита Брин, докато яздеха пред отделението войници.

— Сигурно вече си се досетил.

— Няма как — отвърна Брин. — Времето е необичайно и странните събития са все по-чести. Може би Лелейн все пак е решила да поизостави за малко интригите и да се вслуша в молбите ти.

Гавин направи гримаса.

— Мисля, че по-скоро тролок ще седне да плете чорапи, отколкото Айез Седай да се откаже от интригите.

— Е, предупредих те.

Гавин нямаше какво да възрази, тъй че продължиха да яздят в мълчание. Далече зад реката отдясно се издигаше Кулата и покривите на Тар Валон. Затвор.

— Ще трябва рано или късно да обсъдим войниците, които остави, Гавин — каза неочаквано Брин, гледаше право напред.

— Не виждам какво има за обсъждане — отвърна Гавин, не съвсем искрено. Имаше подозрения какво ще пита Брин и не гореше от нетърпение за този разговор.

Брин поклати глава.

— Трябва ми информация. Разположение, брой войници, снаряжение. Знам, че използвахте за база едно от селата на изток, но кое? Колко души е силата ти и каква поддръжка им дават Айез Седай на Елайда?

Гавин също гледаше право напред.

— Дойдох да помогна на Егвийн. Не да предавам тези, които ми вярваха.

— Ти вече ги предаде.

— Не — заяви Гавин твърдо. — Изоставих ги, но не ги предадох. И нямам намерение да го правя.

— И очакваш да оставя едно потенциално предимство неизползвано? — попита Брин и се извърна към