Буря се надига

поискам?

Нинив я видя отново: патината от мрак около Ранд, аурата, за която не можеше да е съвсем сигурна, че я има. Вдигна чая към устните си… и изведнъж откри, че е станал горчив и гаден.

Керб се разплака.

— Говори — заповяда Ранд.

Младежът отвори уста, но от тях излезе само стон.

— Да — каза замислено Ранд. — Това е Принуда, Нинив. Тя е тук! Все пак бях прав. — Погледна я. — Ще трябва да разплетеш паяжината на Принудата. Да я изтриеш от ума му, за да може да ни каже каквото знае.

— Какво?! — попита Нинив невярващо.

— Не съм много вещ в този сплит. Мисля обаче, че ти можеш да премахнеш Принудата. Прилича на Цяра донякъде. Използваш същия вътък, който създава Принудата, но го обръщаш.

Тя се намръщи. Изцеряването на момчето звучеше чудесно — в края на краищата всяка рана трябваше да може да се Изцери. Но да опитва нещо, което никога досега не е правила, и то пред Ранд? Ами ако сбъркаше и по някакъв начин момчето пострадаше?

Ранд седна на дивана срещу Керб, а Мин дойде и седна до него. Гледаше чая си намръщено. Явно и нейният се бе развалил толкова внезапно, колкото и на Нинив.

Ранд гледаше Нинив с очакване.

— Ранд, не…

— Просто опитай. Не мога да обясня как точно се прави, още по-малко от жена, но ти си умна. Сигурен съм, че можеш да се справиш.

Покровителственият му тон, макар и непреднамерен, събуди гнева й. Това, че беше уморена, само влошаваше нещата. Тя стисна зъби, обърна се към Керб и заплете и петте Сили.

Приложи съвсем лек Цяр и момчето се вцепени. Тя запреде отделна нишка от Дух, Вкопа в главата му колкото можеше по-деликатно и замушка в сплитовете, обрасли по ума му. Да, вече можеше да я види: сложна плетеница, съставена от нишки на Дух, Въздух и Вода. Беше ужасно, докато я гледаше с вътрешното си око, обхванала мозъка на момчето. Късчета сплит докосваха тъканта като кукички и навлизаха дълбоко в самия мозък.

Обръщане на вътъка, беше казал Ранд. Хич не беше лесно. Трябваше да издърпа Принудата пласт след пласт. Ако направеше грешка, можеше да убие Керб. За миг бе готова да се откаже.

Но коя друга да го направи? Принудата беше забранен сплит и тя се съмняваше, че Кореле или която и да било друга имат опит с него. Ако спреше сега, Ранд просто щеше да повика другите и да ги помоли да го направят. Щяха да се подчинят и дори да й се подиграват — на нея, Посветената, въобразила си, че е Айез Седай.

Добре де, тя все пак бе открила нови начини на Изцеряване! Беше помогнала да се изчисти покварата на самата Единствена сила! Беше Изцерила усмиряване и опитомяване!

Можеше да направи и това.

Заработи бързо, като изтъка огледален образ на първия пласт Принуда. Всяко прилагане на Силата бе точно, но обратно на вътъка, вече втъкан в ума на момчето. Положи сплита предпазливо, едва-едва, и точно както беше казал Ранд, щом се докоснаха, двата сплита трепнаха и изчезнаха.

Откъде го знаеше това Ранд? Потръпна при мисълта какво бе казала Семирага за него. Спомени от друг живот, спомени, на които той нямаше право. Имаше причина Създателят да е направил да забравят предишния си живот след всяко прераждане. Никой човек не биваше да помни пораженията на Луз Терин Теламон.

Нинив продължи: оголваше пласт след пласт вътъците на Принуда като знахар, смъкващ превръзките от гноясал крак. Изтощителен труд, но и обнадеждаващ. Всеки сплит поправяше злина, изцеряваше момчето още мъничко, правеше света на косъм по-добър отпреди.

Отне й почти цял час и беше наистина изнурително. Когато и последният пласт на Принуда изчезна, тя въздъхна изтощено и освободи Единствената сила, убедена, че не може да прелее и нишка повече, дори животът й да зависи от това. Залитна и се смъкна на стола си. Мин се беше свила до Ранд и беше заспала.

Но Ранд не спеше. Прероденият Дракон ги гледаше и сякаш виждаше неща, които Нинив не можеше да съзре. Стана и пристъпи до Керб. В замаята си Нинив не беше обърнала внимание на лицето на младия чирак. Беше странно отпуснато, като на човек, зашеметен от удар по главата.

Ранд се смъкна на коляно, хвана брадичката на момчето в шепа и се взря в очите му.

— Къде? — попита тихо. — Къде е тя?

Момчето отвори уста и от ъгълчето й потече лига.

— Къде е тя? — повтори Ранд.

Керб простена. Очите му бяха помътени, езикът увисна от устата.

— Ранд! Спри. Какво му правиш?

— Нищо — отвърна Ранд тихо и я погледна. — Ти го направи това, с разнищването на сплитовете. Принудите на Грендал са силни — но груби, в някои отношения. Запълва ума с Принуда толкова, че изтрива личността и разсъдъка. Остава само една кукла, негодна за нищо друго, освен да изпълни преките й заповеди.

— Но той можеше да реагира допреди малко!

Ранд поклати глава.

— Ако попиташ тъмничарите, ще ти кажат, че е бил слабоумен и почти не е говорел. В главата му нямаше никаква личност, само напластени сплитове на Принуда. Указания, съставени хитроумно, за да заличат всякакво съзнание, което е имало у този нещастник, и да го заменят със същество, което ще действа точно според желанията на Грендал. Виждал съм го десетки пъти това.

„Десетки пъти — помисли с трепет Нинив. — Ти ли си го виждал, или Луз Терин? Чии спомени властват над теб сега?“

Погледна отново Керб и й призля. Очите му бяха безизразни не от стъписване, както си беше помислила. Бяха… празни. Докато беше млада, все още нова в ролята си на Премъдра, й бяха донесли една жена, паднала от фургон. Жената спа дни наред, а когато най-сетне се събуди, имаше същия поглед като на Керб. Никакъв признак, че познава някого, никаква податка, че има някаква душа в черупката на тялото й.

Беше умряла неделя по-късно.

Ранд отново заговори на Керб:

— Трябва ми място. Нещо. Каквото и да е. Ако има някаква частица в теб, която е устояла, късче някакво, което й е оказало съпротива, обещавам ти възмездие. Място. Къде е тя?

От устните на момчето пак потече лига. Сякаш се кривнаха едва-едва. Ранд стоеше пред него, без да откъсва очи от неговите. Керб потрепери, после прошепна:

— В гробницата Натрин.

Ранд въздъхна, след което го пусна с почти благоговеен жест. Момчето бавно се смъкна на пода, лигите му се стекоха по чергата. Нинив изруга, скочи от стола и се олюля, щом стаята се завъртя около нея. Светлина, колко бе изтощена! Затвори очи и вдиша няколко пъти дълбоко. После коленичи до момчето.

— Не си прави труда — каза Ранд. — Мъртъв е.

Да, момчето беше мъртво. Нинив вдигна рязко глава и погледна Ранд. Какво право имаше да изглежда толкова изтощен, колкото се чувстваше тя? Не беше направил почти нищо!

— Какво напра…

— Нищо не направих, Нинив. Подозирам, че след като ти премахна Принудата, единственото, което го държеше жив, бе яростта му към Грендал, заровена дълбоко. Трошицата, която бе останала от него, знаеше, че единствената помощ, която може да ни даде, са тези три думички. След това просто свърши. Нищо повече не можехме да направим за него.

— Не мога да приема това — каза Нинив отчаяно. — Той можеше да бъде Изцерен! — Трябваше да може да му помогне! Премахването на Принуда бе толкова хубаво, толкова редно. Не трябваше да свърши така!

Потръпна. Чувстваше се омърсена. Употребена. С какво бе по-добра от тъмничаря, който бе вършил