Буря се надига

След като пулсът на Верин угасна, Егвийн взе чашката с отровния чай и я остави настрани, после вдигна чинийката пред носа на Верин. По лъскавата повърхност не се събра никаква мъгла. Беше коравосърдечно да прави тази двойна проверка, но имаше отрови, които можеха да създадат впечатлението, че човекът е мъртъв, а в същото време той да диша много плитко, и ако Верин бе поискала да я измами и да посочи погрешните Сестри, този начин щеше да е чудесен. Коравосърдечно наистина, и на Егвийн й призля, но все пак беше Амирлин. Правеше това, което бе нужно, и предвиждаше всички възможности.

Разбира се, никоя истинска Черна сестра нямаше да пожелае да умре само за да създаде такова подвеждане. Сърцето й вярваше на Верин, но умът й искаше да се увери. Тя погледна към скромното писалище, на което беше оставила книгите. В този момент вратата на стаичката се отвори и една млада Айез Седай — толкова отскоро получила Шала, че липсата на възраст още не личеше на лицето й — надникна вътре. Тюрийз от Червените. Значи все пак бяха назначили някоя да я пази. Времето й на свобода беше приключило. Добре, нямаше смисъл да се коси за неща, които не зависеха от нея. Времето беше използвано добре. Съжаляваше, че Верин не бе дошла да я види преди неделя, но станалото — станало.

Червената сестра се намръщи, като видя Верин, и Егвийн вдигна пръст до устните си, стана и бързо отиде до вратата.

— Току-що дойде и поиска да поговорим за една задача, която ми беше възложила отдавна, преди Кулата да се разцепи. Тия Кафяви наистина са много целенасочени.

Верни думи, до една.

Тюрийз кимна мрачно на коментара за Кафявите.

— Ще ми се да си беше легнала на своето легло — продължи Егвийн. — Не знам какво да правя с нея сега. — Отново всичко беше истина. Егвийн наистина трябваше час по-скоро да сложи ръце на Клетвената палка. Лъженето започваше да изглежда твърде удобно във времена като тези.

— Сигурно е уморена от пътуванията си — каза Тюрийз тихо, но твърдо. — Остави я да прави каквото пожелае. Тя е Айез Седай, а ти си просто новачка. Не я безпокой.

Червената затвори вратата, а Егвийн се усмихна доволно. След това погледна тялото на Верин и усмивката й угасна. Рано или късно трябваше да разкрие, че Верин е умряла. Как щеше да обясни това? Е, все щеше да измисли нещо. Ако я притиснеха, можеше просто да каже истината.

Първо обаче трябваше да посвети малко време на книгата със записките. Вероятността да й я отнемат беше голяма, въпреки лентата тер-ангреал. Може би трябваше да прибере шифъра отделно от справочника. Може би трябваше да го наизусти и да го унищожи. Решението щеше да е много по-лесно, ако знаеше как са се развили събитията в Съвета. Дали бяха свалили Елайда? Жива ли беше Силвиана, или вече беше екзекутирана?

Нямаше да може да разбере много засега, докато я пазеха. Налагаше се просто да изчака. И да чете.

Кодът се оказа доста сложен и се наложи да изчете по-голямата част от синята книжка, за да го разбере. Това беше едновременно удобно и разочароващо. Без нея щеше да е много трудно да се дешифрира текстът, но също тъй беше почти невъзможно кодът да се запомни наизуст. Нямаше да може да се справи с това до заранта, а дотогава щеше да се наложи да разкрие истинското състояние на Верин.

Погледна я отново. Верин наистина изглеждаше все едно, че спи кротко. Егвийн я беше завила до шията, после беше смъкнала обувките й и ги беше поставила до леглото, за да подсили впечатлението. Колкото и да беше неуважително, реши да я обърне на една страна. Червената сестра вече беше надниквала два пъти и ако видеше Верин в друга поза, щеше да е по-малко подозрително.

След като приключи и с това, Егвийн погледна свещта, за да прецени колко време е изтекло. В стаята нямаше прозорци — не се полагаха в квартирите на новачките. Потисна порива си да прегърне Силата и да сътвори кълбо светлина, на която да чете. Трябваше да се задоволи с пламъчето на единствената свещ.

Задълба над първата си задача: дешифриране на имената на Черните сестри, изредени в края на тома. Това беше дори по-важно от запомнянето на шифъра. Трябваше да знае на кои може да се довери.

Следващите няколко часа се оказаха най-притеснителните и тревожни в живота й. Някои имена й бяха непознати, много — съвсем бегло познати. Други бяха на жени, с които беше работила, които бе уважавала и дори им се беше доверявала. Изруга наум, когато намери името на Катерин почти в началото на списъка, после изсъска изненадано, щом се появи Алвиарин. Чувала беше за Елза Пенфел и Галина Касбан, но не знаеше следващите няколко имена.

Призля й, щом прочете името на Шериам. Вярно, някога я беше подозирала, но това бе, докато беше новачка и Посветена. В онези дни — когато бе започнала да издирва Черната Аджа — измяната на Лиандрин все още беше скорошна и Егвийн беше подозирала всички.

По време на изгнанието в Салидар беше работила плътно с Шериам и бе започнала да я харесва. Но тя беше Черна. Собствената й Пазителка беше Черна. „Стегни се, Егвийн“ — помисли си и продължи да чете списъка. Четеше, надмогвайки усещането за предателство, горчивината и съжалението. Нямаше да позволи на чувствата да пречат на дълга й.

Черните сестри бяха разхвърляни из всички Аджи. Някои бяха Заседателки, други — от най-низшите и слаби Айез Седай. И бяха стотици, малко над двеста по сметките на самата Верин. Двайсет и една в Синята, двайсет и осем в Кафявата, трийсет в Сивата, трийсет и осем в Зелената, седемнайсет в Бялата, двайсет и една в Жълтата — и изумителният брой четирийсет и осем в Червената. Имаше също тъй имена на Посветени и на новачки. В книгата се отбелязваше, че те вероятно са били Мраколюбки, преди да постъпят в Бялата кула, тъй като Черната Аджа не привличаше от други освен от Айез Седай. Препращаше я към по- ранна страница за по-дълго обяснение, но Егвийн продължи по списъка на Сестрите. Трябваше да знае името на всяка. Трябваше.

Имаше Черни сестри сред бунтовничките Айез Седай, както и в Бялата кула, и дори няколко сред неутралните, оказали се извън Кулата по време на разцеплението. Освен Шериам най-смущаващото разкритие на списъка бяха Сестрите Заседателки в Кулата или сред бунтовничките. Дюара Басахин. Велина Бехар. Седори Дажена. Делана Мосалайн, разбира се, и Талене Минли. Мейдани беше споделила доверително на Егвийн, че Талене е между разкритите от Серин членове на Черната Аджа, но че е избягала от Кулата.

Мория Карентанис. Последната бе от Синята Аджа, жена, сложила шала преди повече от сто години, известна със своята мъдрост и уравновесеност. Егвийн беше споделяла с нея по много поводи и беше извличала от опита й, приемайки, че тя — Синя — ще е от най-благонадеждните в подкрепата си. Мория беше една от тези, които най-горещо настояваха да изберат Егвийн за Амирлин, и я беше подкрепила безусловно в няколко критични момента.

Всяко име беше като трън в кожата й. Дагдара Финчи, която я беше изцерила, когато се спъна и си навехна глезена. Занайка, която й беше давала уроци и изглеждаше толкова доволна. Лариса Линдел. Мийаси, за която Егвийн беше чупила орехи. Несита. Нацеле Каяма. Налене Форел, която — като Елза — беше обвързана към Ранд. Бирлен Пена. Мелвара. Чаи Руган…

Списъкът продължаваше. Нито Романда, нито Лелейн бяха Черни, което беше донякъде дразнещо. Щеше да е много удобно да можеше да ги окове двете. Защо Шериам, а нито една от тези двете?

„Престани, Егвийн — помисли си тя. — Не се държиш разумно.“ Желанието някои Сестри да се окажат Черни нямаше да я доведе доникъде.

Кацуан не беше в списъка. Нито някоя от най-близките приятелки на Егвийн. Не беше и очаквала да са, но все пак беше добре да приключи със списъка, без да види някое от имената им. Групата, която издирваше Черната Аджа в Бялата кула, си беше вярна, след като нито едно от имената им го нямаше в списъка. В списъка също тъй ги нямаше и имената на шпионките, изпратени от Салидар.

И името на Елайда не беше в списъка също така. В края имаше бележка обясняваща, че Верин много грижливо е проучила Елайда, но нямало доказателство, че е Черна, а някои коментари на Черни сестри я накарали твърдо да повярва, че Елайда не е Черна. Просто нестабилна жена, понякога точно толкова дразнеща за Черните, колкото и за останалите от Кулата.