Буря се надига

Изглеждаше логично, за съжаление. Знанието, че Галина и Алвиарин са от Черната, бе довело Егвийн до подозрението, че няма да намери името на Елайда в списъка. Черните, изглежда, бяха по-скоро склонни да изберат Амирлин, която да могат да манипулират, а след това да наложат Черна Пазителка, която да я държи в „правия път“.

Вероятно бяха използвали някакъв лост срещу Елайда чрез Галина — която според бележката на Верин, изглежда, бе успяла да се самоналожи за глава на Червената Аджа — или Алвиарин. Бяха притиснали или подкупили Елайда да прави каквото пожелаят, без да знае, че служи на Черната. А това помагаше да се обясни странното падане на Алвиарин. Може би беше прекалила? Прекрачила беше границите и бе предизвикала гнева на Елайда? Изглеждаше вероятно, въпреки че нямаше да го разберат със сигурност, докато Елайда не проговореше или докато Егвийн не получеше възможност да нареди да разпитат Алвиарин. Нещо, което смяташе да направи колкото се може по-скоро.

Затвори умислено дебелата червена книга. Свещта почти бе догоряла. Денят беше на свършване. Може би беше време да настои да й кажат за състоянието на Кулата.

Преди да е успяла да реши как да подходи, на вратата се почука. Егвийн вдигна глава, припряно усука краищата на лентата и книгите изчезнаха. Чукането означаваше, че отвън има друга освен Червената.

— Влез — извика тя.

Вратата се отвори и се показа Никола. Тюрийз не изглеждаше доволна, че Егвийн има посетителка, но димящата купа на подноса в ръцете на Никола показваше защо са й разрешили да влезе.

Никола приклекна в реверанс към Егвийн и бялата й рокля на новачка изпърха. Тюрийз се намръщи още повече. Никола обаче не го забеляза.

— За Верин Седай — каза тя и кимна към леглото. — По нареждане на Наставничката на кухните, след като е чула колко изтощена е Верин Седай от пътуванията си.

Егвийн кимна и махна с ръка към масата, като прикри възбудата си. Никола постави подноса на масата и прошепна:

— Трябва да ви попитам дали й вярвате. — Пак хвърли поглед към леглото.

— Да — отвърна Егвийн съвсем тихо и изскърца със столчето по пода, та Тюрийз да не чуе. Значи съюзничките й не знаеха, че Верин е мъртва. Това беше добре. Тайната все още беше опазена. Засега.

Никола кимна, след което заговори по-високо:

— Ще е добре да я изяде, докато е топла, но ще оставя на вас да решите дали да я събудите, или не. Наредиха ме да ви предупредя самата вие да не я докосвате.

— Няма, освен ако не се окаже, че тя не я иска — отвърна Егвийн.

Никола излезе, а Егвийн изчака няколко болезнени минути Тюрийз да отвори вратата, за да я провери, като междувременно изми лицето и ръцете си и си облече чистата рокля. Накрая, убедена, че няма да я прекъснат, лакомо изгреба супата. На дъното намери малка стъкленица с навито вътре късче хартия.

Умно. Съюзничките й явно бяха чули за появата на Верин в стаята й и бяха решили да използват това като повод да й пратят вест. Разви листчето. На него бе изписана само една дума: „Почакай.“

Въздъхна, но нямаше какво да прави. Не смееше да извади книгата и да продължи с четенето обаче. Скоро чу отвън гласове и като че ли спор. На вратата отново се почука.

— Влез — каза Егвийн, обзета от любопитство.

Влезе Мейдани — и хлопна вратата под носа на Тюрийз.

— Майко — каза и направи реверанс. Пак беше със стегната сива рокля, под която много явно изпъкваше пищната й гръд. Дали й бяха наредили да присъства на масата на Елайда и тази вечер? — Съжалявам, че ви оставихме да чакате.

Егвийн махна пренебрежително с ръка.

— Как успя да минеш през Тюрийз?

— Знае се, че Елайда ме… удостоява с покани — отвърна тя. — А и според закона на Кулата никоя затворничка не може да бъде лишавана от посещения. Тя не може да спре Сестра, поискала да посети новачка, макар да се опита да спори.

Егвийн кимна, а Мейдани погледна намръщено към Верин. И изведнъж пребледня. Лицето на Верин бе станало восъчнобледо и изпито и беше явно, че нещо не е наред. Добре, че Тюрийз така и не беше погледнала отблизо „спящата“.

— Верин Седай е мъртва — каза Егвийн и хвърли поглед към вратата.

— Майко? Какво се е случило? Нападнаха ли ви?

— Верин Седай била отровена от Мраколюбка малко преди разговора си с мен. Знаеше за отровата и дойде, за да ми предаде важна информация в последните си мигове. — Беше невероятно колко могат да скрият няколко истинни твърдения.

— Светлина! — възкликна Мейдани. — Убийство вътре в Бялата кула? Трябва веднага да съобщим! Да съберем стражата и…

— Ще се оправим — заяви твърдо Егвийн. — Само по-тихо и се стегни. Не искам пазачката отвън да чуе какво си говорим.

Мейдани пребледня и се вгледа в нея. Сигурно се чудеше как може да е толкова коравосърдечна. Добре. Нека да види хладнокръвната, решителната Амирлин. И дано да не видеше и нотка на скръб, смут и вътрешна тревога.

— Да, Майко. — Мейдани приклекна в реверанс. — Разбира се. Извинявам се.

— Носиш ми вест, предполагам?

— Да, Майко. Серин ми нареди да дойда при вас. Каза, че трябва да знаете за днешните събития.

— Трябва, да. — Егвийн се постара да прикрие нетърпението си. Светлина, вече можеше да се досети за тази част. Не можеше ли тази жена да го каже по-бързо? Имаше с Черна Аджа да се оправя!

— Елайда все още е Амирлин — каза Мейдани. — Но беше на косъм. Съветът на Кулата заседава и я порица официално. Уведомиха Елайда, че Амирлин не е абсолютен владетел и че не може да продължи да издава декрети и заповеди, без да се съветва с тях.

Егвийн кимна.

— Очакван обрат. — Не една Амирлин се беше превръщала в марионетка заради превишаване на правата си по подобен начин. Елайда се беше запътила натам и това щеше да е удовлетворително, ако не идваше краят на света. — А наказанието?

— Три месеца — отвърна Мейдани. — Един за това, което направи с вас. Два за поведение, надвишаващо поста й.

— Интересно — каза Егвийн замислено.

— Някои поискаха повече, Майко. За миг изглеждаше, че ще я свалят.

— Ти си била там?

Мейдани кимна.

— Елайда поиска решенията да бъдат Впечатани в Пламъка, но не получи подкрепа. Мисля, че собствената й Аджа стоеше зад това, Майко. И трите Червени Заседателки са извън Кулата. Още се чудя къде се дянаха Дюара и другите.

„Дюара. Черна. Какво ли беше намислила? А другите две? Дали трите бяха заедно и ако да, другите две също ли бяха Черни?“

Щеше да се заеме с това по-късно.

— Как прие Елайда всичко това?

— Тя не каза много, Майко — отвърна Мейдани. — Седеше и наблюдаваше главно. Не изглеждаше много доволна. Изненадах се, че не държа тирада.

— Червените. Ако наистина губи подкрепа в собствената си Аджа, сигурно са я предупредили да не нажежава повече обстановката.

— Това беше преценката и на Серин — отвърна Мейдани. — Тя също така отбеляза, че вашето настояване да не се допуска Червената Аджа да падне — разпространено от група новачки, които са ви подслушали, — отчасти е предотвратило свалянето на Елайда.

— Е, не бих имала нищо против да бъде свалена — каза Егвийн. — Просто не исках цялата Аджа да се разтури. Все пак това може да е за добро. Падането на Елайда трябва да стане по начин, който да не срути Кулата заедно с нея. — Макар че ако можеше, Егвийн щеше да си върне онези думи обратно. Не искаше