Буря се надига

сигурност обаче.

Брин кимна и забърза към стражевия огън.

— Предупредете нощната стража. Прати бегачи до градските укрепления. И ми донеси повече информация!

— Слушам, милорд. — Войникът отдаде чест и затича.

Брин се обърна към Сюан, лицето му бе осветено от кълбото над дланта й.

— Твари на Сянката не биха посмели да нападнат Бялата кула — каза той. — Не и без съществена наземна ударна сила, а искрено се съмнявам, че в малкото прикритие, което предлагат тия равнини, се крият сто хиляди тролоци. Тъй че какво в името на пъкъла става?

— Сеанчанци — отвърна Сюан и стомахът й се вледени. — Рибешка карантия, Гарет! Това трябва да е. Егвийн го предсказа.

Той кимна.

— Да. Те яздят Твари на Сянката, поне според някои слухове.

— Летящи зверове са — каза Сюан. — Не Твари на Сянката. Егвийн каза, че се наричали ракен.

Той я изгледа със съмнение.

— И какво би накарало сеанчанците да нападнат така глупашки без наземна поддръжка?

Сюан поклати глава. Винаги беше допускала, че един сеанчански удар по Бялата кула ще означава мащабно нахлуване, а Егвийн предполагаше, че до атаката остават месеци. Светлина! Явно и Егвийн можеше да греши.

— Е — каза Брин, — докато нападат само Тар Валон, не са наш проблем. Ние трябва само да…

— Отивам да я изведа — каза изведнъж Сюан, за изненада на самата себе си.

Брин рязко се обърна към нея. Брадичката му бе потъмняла от наболата четина.

— Какво?

— Егвийн — каза Сюан. — Трябва да отидем да я вземем. Това ще е съвършеното отвличане, Гарет! Можем да влезем и да я измъкнем, преди някой да се е усетил.

Той я изгледа.

— Какво има? — попита тя.

— Ти даде думата си да не я спасяваш, Сюан. — Светлина, колко хубаво беше да чуе, че я нарича по име!

„Съсредоточи се!“ — сгълча се тя.

— Това вече е без значение. Тя е в опасност и се нуждае от помощ.

— Тя не иска помощ — каза строго Гарет. — Трябва да се погрижим нашата сила да е в безопасност. Амирлин е уверена, че може сама да се грижи за себе си.

— И аз си мислех, че мога да се грижа сама за себе си — отвърна Сюан. — И виж докъде ме докара това. — Поклати глава и погледна към далечния шпил на Тар Валон. Смътна светлина огря кулата за миг. — Когато говори за сеанчанците, Егвийн винаги потръпва. Много малко неща могат да я притеснят — нито Отстъпниците, нито Прероденият Дракон. Гарет, ти не знаеш какво правят сеанчанците на жени, способни да преливат. — Погледна го в очите. — Трябва да отидем да я спасим.

— Няма да участвам в това — заяви той упорито.

— Хубаво! — изръмжа Сюан. Глупав мъж! — Върви тогава при хората си. Мисля, че познавам един, който ще ми помогне.

Обърна се и тръгна сърдито към една палатка отсам палисадата.

Цялата Кула се разтърси отново и Егвийн се подпря на стената на коридора. Самите камъни затрепериха. От тавана се откъртиха късчета хоросан, една отлепила се от стената плочка се пръсна на десетки парчета на пода. Никола изпищя и се вкопчи в Егвийн.

— Тъмният! Последната битка! Почна се!

— Никола! — сопна се Егвийн. — Стегни се! Това не е Последната битка. Това са сеанчанците.

— Сеанчанците ли? Но аз си мислех, че са само мълва!

Глупаво момиче! Егвийн бързо закрачи по един от страничните коридори. Никола забърза след нея, понесла лампата. Паметта на Егвийн й послужи добре и следващият коридор се оказа по края на Кулата, което й отвори гледка навън. Махна с ръка на Никола да изостане и надникна рисковано в тъмното.

Разбира се. В небето плющяха тъмни крилати фигури. Бяха твърде големи за ракен. То’ракен значи. Спускаха се рязко надолу, около много от тях се завъртаха сплитове, блеснали ярко в очите й. Изригваха огнени взривове и осветяваха за миг двойки жени, яхнали гърбовете на то’ракен. Дамане и сул-дам.

Части от крилата на Кулата долу бяха огрени от пламъци и за свой ужас Егвийн видя няколко зейнали дупки в стените на Кулата. То’ракен се вкопчваха в каменните блокове, катереха се нагоре като прилепи и разтоварваха войници и дамане в зданието. Пред очите й един то’ракен отскочи от стената на Кулата и височината му позволи да излети без началното засилване с бяг. Съществото не беше толкова изящно като по-малките ракен, но ездачът му се справи чудесно, като го насочи наново във въздуха. То прелетя точно покрай прозореца на Егвийн и вятърът от преминаването му развя косата й. И в същия миг Егвийн чу писък. Писък на обзета от ужас жена.

Не беше атака — беше набег! Набег, за да пленят марат-дамане! Егвийн се дръпна рязко встрани, защото покрай прозореца изсвистя огнена мълния и порази стената наблизо. Камъкът изпращя и Кулата се разтресе ужасно. Прах и пушек изригнаха от страничния коридор.

Скоро щяха да дойдат войниците. Войниците и сул-дам. С нашийниците! Егвийн потръпна. Студеният гладък метал. Гаденето, позорът, паниката, отчаянието и — най-срамното — гузната съвест от това, че не даваш всичко от себе си в служба на своята господарка. Помнеше измъченото лице на една прекършена Айез Седай. И най-вече помнеше собствения си ужас.

Ужаса от осъзнаването, че рано или късно ще стане като другите. Поредната робиня, щастлива от това, че служи.

Кулата пак се разтърси. В далечните коридори лумнаха пламъци, придружени от викове и отчаяни вопли. Замириса на пушек. О, Светлина! Възможно ли беше всичко това? Нямаше да се върне при тях! Нямаше да позволи да я окаишат отново. Трябваше да бяга! Трябваше да се скрие, да избяга, да се спаси…

Не!

Събра сили и се изправи.

Не, нямаше да избяга. Тя беше Амирлин.

Никола се присви до стената и изхлипа:

— Идват да ни вземат! О, Светлина, идват!

— Да дойдат! — изрева Егвийн и се разтвори за Извора. За щастие беше изтекло достатъчно време, та действието на вилняка да се притъпи леко, и тя успя да привлече макар и съвсем тънка струйка от Силата. Беше мъничко, може би най-нищожната капчица Сила, която изобщо беше преливала някога. Нямаше да може заплете и езиче от Въздух, за да премести и прашинка. Но щеше да стигне. Трябваше. — Ще се бием!

Никола подсмръкна и проплака:

— Та вие едва можете да прелеете, Майко! Виждам го. Не можем да се бием с тях!

— Можем и ще се бием — каза твърдо Егвийн. — Изправи се, Никола! Ти си жена от Кулата, а не уплашена доячка.

Момичето вдигна глава.

— Аз ще те защитя — каза Егвийн. — Обещавам.

Момичето сякаш се окуражи и се изправи. Егвийн погледна към коридора, откъдето бе дошъл взривът. Беше тъмен, лампите по стените не горяха, но й се стори, че зърна сенки. Щяха да дойдат оттам и да окаишат всяка жена, която видеха.

Обърна се в другата посока. Все още смътно чуваше писъци оттам. Същите, които бе чула още със събуждането си. Не знаеше дали охраната при вратата й си е отишла, но пък вече й беше все едно.

— Ела — каза тя и закрачи напред, вкопчена в нищожната струйка Сила като удавница в спасителното въже. Никола я последва — подсмърчаше, но я последва. След няколко мига Егвийн намери точно това, което се надяваше да намери. Коридорът беше пълен с момичета, някои с белите си рокли, други — още по