Буря се надига

долни ризи. Бяха се скупчили плътно и много от тях изпищяваха при всеки взрив, който разтърсваше Кулата. Сигурно съжаляваха, че не са долу, където бяха жилищата на новачките преди.

— Амирлин! — възкликнаха няколко, щом Егвийн се появи в коридора. В следващия миг въпросите им изникнаха като гъби по гнило дърво напролет.

— Какво става?

— Кой ни напада?

— Тъмния ли е това?

Егвийн вдигна ръце и момичетата едно по едно млъкнаха.

— Кулата е нападната от сеанчанците — заговори тя спокойно. — Дошли са, за да пленят жени, които могат да преливат. Имат начини да принудят такива жени да им служат. Не е Последната битка, но сме в голяма опасност. Не възнамерявам да им позволя да вземат нито една от вас. Вие сте мои.

Възцари се тишина. Момичетата я гледаха с надежда и боязън. Бяха поне петдесет, ако не и повече. Трябваше да стигнат.

— Никола, Жасмин, Йетери, Инала — заизрежда Егвийн имената на няколко от по-силните сред новачките. — Излезте напред. Останалите, внимавайте много. Сега ще ви науча на нещо.

— Какво, Майко? — попита едно от момичетата.

„Само дано да подейства“ — помисли Егвийн.

— Ще ви науча как да свързвате.

Последваха ахкания. Това не се преподаваше на новачките, но Егвийн бе решена да се погрижи сул-дам да не намерят лесен улов в жилищата на новачките!

Предаването на умението отне притеснително много време, а и постоянно се прекъсваше от нови взривове и писъци. Новачките пък бяха уплашени и това пречеше на някои от тях да прегърнат Извора, още по-малко — да усвоят новата техника. За онова, което й бе отнемало само няколко опита, докато го усъвършенства, на новачките им трябваха цели пет тревожни минути, докато го започнат.

Никола — беше се учила да свързва още в Салидар — й помогна да го покаже. Докато го упражняваха, Егвийн я накара да свърже Кръг с нея. Младата новачка се разтвори за Извора, но остана на самия ръб на пълното отдаване и позволи на Егвийн да привлече през нея. Подейства, слава на Светлината! Егвийн изпита прилив на възторг, щом Единствената сила — отказвана й твърде дълго в значими количества — потече в нея. Колко сладко беше! Светът стана по-жив, звуците по-сладки, цветовете — по-красиви.

Усмихна се на възбудата. Можеше да усеща Никола, да почувства страха й, емоциите, които кипяха в нея. Беше се включвала в достатъчно Кръгове и знаеше как да се отдели от Никола, но помнеше онзи първи път и как бе усетила, че се понася в нещо много по-голямо от самата нея.

Разтварянето за Кръг изискваше специално умение. Не беше кой знае колко трудно за усвояване, но нямаха време. За щастие някои от момичетата го схванаха бързо. Йетери, дребното русокосо момиче, все още по нощница, беше първата. Инала, дългокраката смугла доманка, бе следващата. Егвийн бързо оформи Кръг с тях и Никола. Силата потече в нея.

След това се зае с другите. От разговорите си с тях знаеше кои са най-умели със сплитовете и с най- голямо самообладание. Не бяха винаги най-силните, но това щеше да е без значение, ако зад тях имаше Кръг. Егвийн бързо ги разпредели на групи и им обясни как да приемат Извора през връзка. Надяваше се, че поне някои ще разберат.

Важното беше, че самата тя вече държи Силата. И то много Сила, почти толкова, колкото извличаше, ако не беше натъпкана с вилняк. Усмихна се, предчувствайки усещането, и започна сплит, чиято сложност изуми повечето новачки.

— Това, което виждате — предупреди ги Егвийн, — е нещо, което няма да опитвате, дори тези от вас, които водят Кръговете. Освен че е трудно, е твърде опасно.

Резка светлина разцепи въздуха в дъното на коридора и се завъртя около себе си. Егвийн се надяваше порталът да се отвори на точното място. Следваше указанията на Сюан, които бяха малко смътни, въпреки че разполагаше и с първоначалното описание на Елейн.

— Освен това — каза тя строго на новачките — няма да повтаряте този сплит пред никого без изричното ми разрешение, дори пред други Айез Седай. — Съмняваше се, че това ще е проблем. Сплитът беше сложен и малко от новачките щяха да имат нужното умение, за да го повторят.

— Майко? — изписука едно кривоносо момиче, казваше се Тамала. — Бягате ли? — В гласа й звучеше страх и немалко надежда, сякаш Егвийн можеше да вземе и нея със себе си.

— Не — заяви твърдо Егвийн. — Ей сега ще се върна. Но като се върна, искам да сте оформили поне пет добри Кръга!

И с Никола и другите две прекрачи през портала. Озоваха се в тъмна стая и тя сътвори кълбо светлина и огледа рафтовете по стените. Въздъхна облекчено. Беше улучила точното място.

Рафтовете и няколко ниски шкафа на пода бяха пълни със странни предмети. Кристални глобуси, статуетки, тук стъклена висулка, сияеща в синьо на светлината, там големи метални ръкавици, инкрустирани с огнекапки по маншетите. Егвийн тръгна през стаята. Трите новачки бяха зяпнали в почуда. Вероятно се досещаха за онова, което тя знаеше: това бяха предмети на Единствената сила. Тер-ангреали, ангреали, ша-ангреали. Реликви от Приказния век.

Огледа рафтовете. Предметите на Силата бяха изключително опасни, ако не знаеш какво точно правят. Всеки можеше да я убие. Но ако… Усмихна се, пристъпи до един рафт и придърпа от най-горната лавица набраздена с жлебове бяла палка, дълга колкото ръката й до лакътя.

Беше я намерила! Погледа я за миг с благоговение, след това се пресегна и привлече Единствената сила през нея. Заля я порой от страховита, почти неудържима енергия.

Йетери ахна — усети го веднага. Малко жени изобщо се бяха домогвали до толкова сила. Тя нахлу в Егвийн като дълбоко поет дъх. Искаше й се да изреве от възторг. Погледна трите новачки и се усмихна широко.

—  Е, сега вече сме готови!

Да, да дойдат сега сул-дам и да се опитат да я заслонят, докато държи един от най-могъщите ша- ангреали, притежавани някога от Айез Седай. Бялата кула нямаше да падне, докато тя беше Амирлин! Не и без борба, сравнима със самата Последна битка.

Брин, упорит като скат, все пак не отиде при хората си, както му беше казала, а тръгна с нея, като ръсеше ругатни и викаше на помощниците си да дойдат да го намерят, вместо да се срещне с тях на поста.

Щом спряха до палатката на младия Гавин, Брин излезе пред нея, с ръка на дръжката на меча, и я погледна крайно недоволно. Е, не. Тя нямаше да позволи той да е съдникът за честта й! Щеше да направи каквото тя смяташе за добре.

Въпреки че Егвийн наистина можеше много, много да й се ядоса. „Накрая обаче ще ми е благодарна“ — помисли си Сюан. И изрева:

— Гавин!

Младият хубавец изхвърча от палатката, подскачаше на един крак, докато нахлузваше ботуша на другия. Държеше в една ръка меча си в ножницата, оръжейният колан се влачеше по земята.

— Какво става? — попита той и огледа лагера. — Чух викове. Нападат ли ни?

— Не — отвърна Сюан и изгледа сърдито Брин. — Но Тар Валон може би го нападат.

— Егвийн! — извика Гавин и запаса колана с меча. Светлина, нищо не можеше да спре това момче!

— Чуй ме — каза Сюан и скръсти ръце пред гърдите си. — Имам дълг към теб затова, че ме измъкна от Тар Валон. Ще приемеш ли като отплата да те вкарам в Тар Валон?

— С радост! — отвърна Гавин нетърпеливо, докато затягаше колана. — Отплата, че и отгоре!

— Иди ни доведи коне тогава. Може да сме само ние двамата.

— Най-после!

— Не си давам конете за такава глупост! — изръмжа Брин.

— В конюшнята има коне на Айез Седай, Гавин — каза Сюан, без да му обръща внимание. — Доведи ми един от тях. Кротък да е, внимавай. Ама много, много кротък. Съвсем.

Гавин кимна и затича в мрака. Сюан го последва с по-спокойни крачки. Щеше да е толкова по-лесно,