Буря се надига

Писъци и викове ехтяха отвсякъде, гъстият дим лютеше на очите.

Войниците на Брин забавиха крачка. Като че ли имаше два центъра на сражение. В подножието на Кулата проблясваха мълнии. Дворът беше осеян с тела на мъртви и ранени. А високо горе, към средата на Кулата, от няколко пробойни изригваха огнени топки и мълнии и летяха към нападателите. Останалите части на Кулата изглеждаха пусти и затихнали, но и там несъмнено по коридорите се водеше бой.

Спряха пред железните порти. Те зееха отворени, нямаше никаква охрана. Изглеждаха зловещо.

— Сега какво? — прошепна Гавин.

— Сега намираме Егвийн — отвърна Сюан. — Първо претърсваме подземните етажи. Тя беше заключена там някъде, значи там е първото място, където трябва да потърсим.

Дъжд каменни парчета се посипа от тавана и затропа по масата, щом Бялата кула се разтърси от поредния взрив. Серин изруга, забърса парчетата с лакът, приглади разгънатия пергамент и затисна краищата му с няколко от тях.

Около нея цареше пълен хаос. Намираха се в наземния етаж, в предната зала за събирания — голяма и квадратна, разположена на границата на източното крило и същинската Кула. Бойци от Стражата бяха издърпали масите настрани, за да отворят място. Айез Седай загрижено надничаха през прозорците и поглеждаха към небето. Стражници крачеха нервно като зверове в клетка. Какво можеха да направят срещу летящите зверове? Най-доброто място за тях беше тук, да пазят центъра на бойните операции. Такъв, какъвто беше.

Серин току-що бе дошла.

Към нея закрачи Сестра в зелено, Морадри, дългокрака тъмнокожа майенка. След нея стъпваха двама красиви Стражници, и двамата също майенци. Според клюката й бяха братя, дошли в Бялата кула, за да защитават сестра си, макар Морадри да не говореше нищо по въпроса.

— Колко? — попита строго Серин.

— На наземния етаж има поне четирийсет и седем Сестри — докладва Морадри. — Това е най-точното преброяване, което можах да получа, защото се бият на малки групи. Казах им, че организираме официален команден център тук. Повечето, изглежда, смятат, че идеята е добра, въпреки че бяха твърде изтощени, стъписани и замаяни, за да отвърнат с нещо повече от кимване.

— Отбележи местоположението им на картата — каза Серин и посочи пергамента. — Намери ли Елайда?

Морадри поклати глава.

— Пепел — измърмори Серин, щом Кулата се разтърси отново. — А други Зелени?

— Не намерих много — каза Морадри и хвърли поглед през рамо. Явно гореше от нетърпение да се върне в боя.

— Жалко — каза Серин. — А уж сте Бойната Аджа. Добре, в такъв случай остава на мен да организирам боя.

Морадри сви рамене.

— Щом казваш. — Отново се озърна през рамо.

Серин почука настоятелно по картата.

— Отбележи местоположението им, Морадри. После можеш да се върнеш в боя, но точно сега това, което знаеш, е по-важно.

Зелената сестра въздъхна и бързо започна да отмята на картата, а Серин вдигна глава и с радост забеляза влезлия капитан Чубайн. Изглеждаше младолик за своите четирийсет и няколко зими, без едно бяло косъмче в косата. Някои мъже бяха склонни да говорят пренебрежително за способностите му, може би заради прекалено хубавото му лице. Серин беше чувала за унижението, претърпяно от тези мъже от меча му заради оскърбленията им.

— А, добре. Най-после нещо да е наред. Капитане, елате, ако обичате.

Той закуцука към масата — щадеше левия си крак. Белият му табард, провиснал върху плетената ризница, беше обгорял. Лицето му бе зацапано със сажди.

— Серин Седай. — Мъжът се поклони.

— Ранен сте.

— Драскотина, Айез Седай, в битка като тази.

— Погрижете се за себе си! — заповяда тя. — Ще е нелепо капитанът на гвардията да рискува да умре заради „драскотина“. Ако заради нея залитнете и за миг, рискуваме да ви загубим.

Мъжът пристъпи към нея и заговори тихо:

— Серин Седай, гвардията е почти безполезна в тази битка. След като сеанчанците използват тези… чудовищни жени, просто не можем да се доближим до тях, преди да ни разкъсат на парчета или да ни изгорят на пепел.

— Значи трябва да промените тактиката си, капитане — каза твърдо Серин. — Хората ви да използват лъкове. Да не рискуват пряк сблъсък с вражеските преливащи. Стрелба от разстояние. Стрелите могат да обърнат битката на наша страна. Надвишаваме многократно по численост войниците им.

— Да, Айез Седай.

— Както би казала някоя Бяла, логиката е проста — заяви тя. — Капитане, най-важната ни задача е да оформим център на операциите. Айез Седай и войниците засега се борят стихийно и поединично. Трябва да устоим заедно.

Това, за което не спомена, бе огромното й смущение. През вековете Айез Седай бяха наставлявали крале и влияли във войни, но сега, когато беше нападната собствената им светая светих, се бяха оказали ужасно неспособни да се защитят. „Егвийн беше права — помисли Серин. — Не само в предсказването на това нападение, а и в укорите си, че сме разделени.“ Не й бяха нужни донесенията на Морадри или съгледвачите, за да се досети, че всички Аджи се бият поотделно.

— Капитане — каза Серин. — Морадри Седай отбелязва на картата гнезда на съпротива. Попитайте я коя Аджа е представена във всяка група. Тя има чудесна памет и лесно ще ви каже подробностите. Пратете от мое име хора до всяка група Жълти и Кафяви. Кажете им да докладват тук, в тази зала. Освен това пратете бегачи до другите групи и им кажете, че ще изпратим по една Кафява или Жълта сестра при тях за Изцеряване. Ще има и цяла група Сестри, които ще осигуряват Цяра. Всеки ранен да се явява тук незабавно.

Той отдаде чест.

— О! И някой да иде да погледне главните пробиви горе — добави тя. — Трябва да знаем къде е най- дълбокото проникване.

— Айез Седай… Отвън е опасно. Летящите твари хвърлят огън по всичко, което се движи.

— Значи прати хора, които могат да се прикриват добре — изръмжа тя.

— Това е катастрофа! — извика гневен глас.

Серин се обърна и видя на прага четири Червени сестри. Ноташа беше с бяла рокля, окървавена на лявото рамо, но и да беше нейна кръвта, бяха я Изцерили. Дългата черна коса на Катерин беше разчорлена и прашна от падащата мазилка. Другите две бяха с раздрани рокли и зацапани с пепел лица.

— Как смеят да удрят тук! — продължи Катерин, докато вървеше през залата. Войниците се заотдръпваха на пътя й, а няколко не толкова влиятелни Сестри, които се бяха събрали по заповед на Серин, набързо си намериха работа по ъглите. Отекнаха далечни гърмежи — като на представление на Илюминатори.

— Смеят, защото имат средствата и желанието, явно — отвърна Серин, отърсила се от раздразнението и успяла да върне спокойствието си. Трудно. — Засега ударът им се оказва забележително успешен.

— Добре, аз поемам командването тук — изръмжа Катерин. — Трябва да прочистим Кулата и да ги премахнем до крак!

— Ти няма да поемеш командването — заяви твърдо Серин. Непоносима жена! Спокойствие. Трябваше да запази спокойствие. — И няма да минаваме в настъпление.

— А ще посмееш ли да ме спреш? — изръмжа Катерин и изгарящото сияние на сайдар лумна около нея. — Кафява?

Серин повдигна вежда.