Буря се надига

— Хайде — подкани я Егвийн. — Трябва да разбера кои неща в този склад са ангреали. — И пристъпи през отвора.

Аделорна остана на място, все още замислена над току-що чутото.

— Можеше да побегнеш — промълви. — Можеше да си избягала по всяко време.

Егвийн се обърна и я погледна през портала.

— Да избягам? И да бях, нямаше да съм избягала от вас, Аделорна. Щях да съм ви изоставила. Аз съм Амирлинският трон. Мястото ми е тук. Сигурна съм, че си чула: Сънувах тази атака.

Аделорна се смрази. Наистина го беше чувала.

— Хайде — повтори Егвийн. — Трябва да побързаме. Това е само един набег. Ще искат да пленят колкото може повече преливащи и да отлетят с тях. Смятам да се погрижа да загубят повече дамане от Айез Седай, които ще пленят.

Глава 41Извор на Сила

— Е, вържете ми кърпа на лицето и ме наречете айилец — каза един от войниците на Брин, коленичил до генерала на носа на лодката. — Наистина има проход.

Бяха им потрябвали тринайсет лодки, за да поберат всички, и бяха доплували дотук тихо и лесно — след като Сюан най-сетне приключи с огледа на лодките и реши, че са годни за плаване по вода. Е, почти годни.

На всяка имаше фенер със затворени капаци. Гавин едва можеше да различи другите лодки, плъзгащи се по лъскавата като абанос вода, и войниците, които гребяха почти безшумно покрай каменния бряг на югоизточната страна на Тар Валон. Блясъците в небето го разсейваха и той непрекъснато се улавяше, че неволно поглежда нагоре, към влечугоподобните зверове, осветявани за миг от бели мълнии или яркочервени пламъци.

Самата Бяла кула като че ли гореше. Светлините огряваха страховития й профил в небето — бяло и червено, очертано от пламъците. Валма дим се къдреха нагоре към катранените облаци, огньове изригваха от много прозорци на Кулата, а блясъците в основата й издаваха, че околните здания и дървета също горят.

Войниците прибраха греблата и лодката на Гавин изящно се плъзна под арката на древен каменен зид.

Гавин вдигна фенера, открехна капака за ивица светлина и успя да различи онова, което беше видял войникът на Брин.

Тар Валон беше обрамчен от каменни валове, построени от огиери, част от първоначалния план на града. Предпазваха острова от ерозия. Като повечето огиерски строежи, валовете бяха красиви. Тук камъкът деликатно се подаваше на дъга от острова, на пет-шест стъпки над водата, и оформяше издатина, наподобяваща белия гребен на разбиваща се вълна. На приглушената светлина на фенера камъните изглеждаха толкова деликатни, че беше трудно да се разбере къде свършва зидът и къде започва реката.

Една от тези каменни вълни прикриваше цепнатина, почти невидима дори от толкова близо. Войниците на Брин тъкмо вкарваха лодката му в тесния зев, затворен от двете страни и отгоре от камък. Лодката на Сюан влезе втора и Гавин даде знак с ръка на гребците си да я последват. Зевът се превърна в тесен тунел и Гавин отвори фенера си още малко, след като Брин и Сюан отпред направиха същото. Покритите с мъх камъни от двете страни бяха почти черни.

— Вероятно е направен за работници — каза Брин отпред и тихият му глас отекна във влажния тунел. — Да излизат оттук и да поддържат зидовете.

— Не ме интересува защо е направен — каза Сюан. — Просто се радвам, че го има. И съм огорчена, че не знаех за него преди. Една от силите на Тар Валон винаги е била това, че мостовете го правят непристъпен. Можеш да следиш кой влиза и кой излиза.

Брин изсумтя съвсем тихо, но звукът отекна в тунела.

— Никога не можеш да следиш всичко в толкова голям град, Сюан. Мостовете в известен смисъл ти дават лъжливо чувство за контрол. Разбира се, за нашественическа армия този град е непристъпен… но в такова място, като дюшек с много здрав калъф, все пак винаги ще се намерят десетина дупчици, за да изпълзят бълхите.

Сюан не каза нищо. Гавин си пое дъх. Поне вече правеше нещо, за да помогне на Егвийн. Беше отнело много повече време, отколкото му се искаше. Светлината дано да дадеше да не е закъснял!

Тунелът потрепери от далечен взрив. Гавин погледна назад през рамо към другите десет лодки и настръхналите войници в тях. Плъзгаха се право към бойна зона, където и двете страни бяха по-силни от тях, нито една от двете нямаше причина да ги харесва и, и двете владееха Единствената сила. Нужна беше истинска храброст, за да дръзне човек да погледне тези опасности в очите.

— Тук — каза Брин и светлината очерта силуета му. Вдясно се очерта каменна издатина — площадка със стълбище нагоре. Самият тунел продължаваше нататък.

Брин стъпи на издатината и привърза лодката за един каменен кнехт. Войниците му го последваха, всички с малки кафяви вързопи в ръце. Какво ли имаше в тях? Гавин не беше видял да ги товарят. Щом слезе на площадката, последният войник бутна лодката напред и подаде буксирното въже на войника на носа на лодката на Сюан. И така колоната продължи напред — връзваха всяка лодка за тази пред нея.

Щом дойде редът му, Гавин скочи на каменната издатина, затича нагоре по стълбището и излезе в тясна задънена уличка, сигурно отдавна забравена от всички освен от просяците, които я използваха за подслон. Няколко войници тъкмо връзваха неколцина дрипльовци в дъното на уличката. Гавин се намръщи, но си замълча. Просяците продаваха тайни на всеки, готов да ги чуе, а вестта за сто промъкнали се в града войници сигурно щеше да им донесе добра пара.

Брин и Сюан надничаха от уличката. Гавин се приближи до тях, с ръка на меча.

Улицата пред тях беше пуста. Хората несъмнено се криеха в домовете си и се молеха набегът по-скоро да свърши.

Войниците се събраха в уличката. Брин тихо се разпореди едно отделение да остане да пази лодките, а останалите развързаха кафявите вързопи, извадиха сгънати бели табарди и ги нахлузиха върху броните си. Всеки табард беше с пламъка на Тар Валон на гърдите.

Сюан стоеше с ръце на кръста и гледаше възмутено.

— Откъде ги намерихте?

— Накарах жените във външния лагер да ги направят — отвърна Брин. — Винаги е добре да имаш няколко мостри от униформата на врага.

— Не е редно — възкликна Сюан. — Служенето в Стражата на кулата е свят дълг. Стражите…

— Стражите са твои противници, Сюан — прекъсна я твърдо Брин. — Засега поне. Ти вече не си Амирлин.

Сюан го изгледа накриво, но си замълча. Брин погледна войниците си и кимна одобрително.

— Това никого няма да подлъже отблизо, но отдалече ще свърши работа. На улицата и в строй. Бързате към Кулата, все едно се притичате на помощ в битката. Сюан, едно-две кълба светлина ще помогнат на маскировката — ако тези, които ни видят, видят и Айез Седай, ще е по-вероятно да предположат това, което искаме.

Тя изсумтя, но изпълни молбата му и две кълба светлина се зареяха във въздуха до главата й. Цялата група се изсипа на улицата и се строи. Гавин, Сюан и Брин застанаха в челото — Гавин и генералът малко пред Сюан, все едно са Стражници.

Общо взето измамата беше много добра. На пръв поглед и самият Гавин щеше да се хване. Какво по- естествено от това да видиш рота от Стражата, тръгнала в марш към мястото на щурма и водена от Айез Седай и нейните Стражници? Определено беше по-добре, отколкото да придвижиш сто души през града крадешком.

Около Кулата цареше истински кошмар. Димът, отразил червения блясък на пламъците, я обгръщаше в злокобна пурпурна мъгла. В стената на величественото здание зееха дупки. От някои от тях проблясваха огньове. Във въздуха властваха ракен, спускаха се и кръжаха около Кулата като чайки над мъртъв кит.