Изправи се и избърса кръвта от челото си, където я беше одрал някакъв камък. Нахлулите врагове просто бяха толкова много, с тия странни шлемове и тия още по-странни жени, използвани като оръжие. И бяха толкова опитни с тези убийствени вълни! Изпитваше срам от себе си. Бойната Аджа, как ли не! Зелените бяха устояли едва няколко минути, преди да ги съкрушат.
Пое си дъх и продължи по коридора. Държеше се далече от външната страна на Кулата, където бе най- вероятно да се появят нашествениците. Беше ли успяла да се измъкне от онези, които я гонеха? Къде се намираше? На двайсет и третия етаж? Изгубила беше броя на стълбищата.
Замръзна, щом усети преливане отдясно. Можеше да означава нашественици… или пък Сестри. Поколеба се за миг, после стисна зъби. Тя беше капитан-генерал на Зелената Аджа! Не можеше просто да бяга и да се крие.
Отдясно блеснаха факли, зад тях се раздвижиха злокобни сенки — мъже със странни брони. Иззад ъгъла изскочи отделение нападатели… и с тях имаше две жени, от свързаните с металната каишка. Аделорна извика и побягна. Усети връхлитащия към нея щит, но здраво се вкопчи в сайдар и той не успя да се затвори, преди тя да завие зад ъгъла. Продължи да бяга, задъхана и замаяна.
Зави на следващата пресечка и насмалко да излети навън през зейнал във външната стена на Кулата пролом. Залитна на ръба и зяпна изпълненото с чудовищни същества и огнени резки небе. Вдясно от нея имаше нападала зидария. Закатери се по купчината. Коридорът продължаваше натам! Трябваше да…
Нов щит се плъзна между нея и Извора — и този път се затвори. Тя изохка и се олюля. Нямаше да я пленят! Не можеше да я пленят. Не и това!
Опита се да продължи напред, но поток от Въздух се стегна около глезена й и я повлече назад по разбитите плочи на пода. Не! Теглеше я право към група войници, този път придружени от две двойки жени, свързани с каишки. Във всяка двойка имаше жена в сиво и друга в червено и синьо, със знака на мълнията през гърдите.
Към нея се приближи друга жена в червено и синьо. Държеше нещо сребристо. Аделорна изпищя отчаяно и заблъска щита. Жената невъзмутимо коленичи до нея и нахлузи на врата й сребърен нашийник.
Това не се случваше.
— Ах, колко хубаво — бавно провлече третата жена. — Аз съм Грегана, а ти ще си Сиви. Сиви ще бъде добро дамане. Виждам го. Дълго чаках този миг, Сиви.
— Не — прошепна Аделорна ужасено.
— Да — усмихна се Грегана.
И в същия момент нашийникът около врата на Аделорна изщрака и падна на пода. Грегана зяпна стъписано… а после я погълна огнен взрив.
Аделорна се присви под връхлетялата вълна от зной. На пода пред нея се свлече труп с овъглена червено-синя рокля, замириса на пушек и изгоряла плът. Едва сега Аделорна усети зад себе си невероятно могъщо преливане на Сила.
Нашествениците се разкрещяха, жените в сиво заплетоха щитове. Лошо решение, защото след като нашийниците на двете жени се отключиха, извиващите се снопове Въздух ги разтвориха с невероятна ловкост и бързина. Миг след това една от жените в червено и синьо изчезна в блясъка на мълния, а другата бе обвита от езици огън като от нападащи змии. Издъхна с писък, а един от войниците извика нещо. Сигурно беше заповед за отстъпление, защото войниците побягнаха назад и изоставиха двете уплашени, стегнати от пипалата на Въздух жени.
Аделорна се обърна колебливо. На купчината развалини недалече от нея стоеше жена в бяло, обкръжена от могъщ ореол от енергия, с протегната към бягащите войници ръка и с неумолимост в очите. Стоеше като олицетворение на самата мъст и силата на сайдар кипеше около нея като тайфун. Самият въздух сякаш искреше, а кафявата й коса се развяваше от вятъра, нахлул през зейналия отвор в стената. Егвийн ал-Вийр.
— Бързо! — извика Егвийн. Няколко новачки се изкатериха през грамадата отломки, приближиха се до Аделорна и й помогнаха да стане. Беше свободна! Още няколко новачки побързаха да сграбчат под мишниците двете освободени от каишките жени, които, странно, все още стояха на колене. Можеха да преливат — Аделорна го усещаше. Защо не се съпротивляваха? Вместо това като че ли плачеха.
— Отведете ги при другите — каза Егвийн. — Искам… — И спря и вдигна ръце.
Около нея изригнаха нови сплитове. Светлина! Онова, което държеше, бялата набраздена палка, не беше ли ша-ангреалът на Вора? Къде го беше намерила? От ръката на Егвийн излетя мълния, блесна през отвора и нещо отвън изкрещя в агония. Аделорна пристъпи към Егвийн и прегърна Извора, обзета от срам, че се беше оставила да я пленят. Егвийн удари отново и още едно от летящите чудовища пропадна в нощта.
— А ако носят пленнички? — попита Аделорна, докато поредният звяр падаше, обгърнат от пламъците на Егвийн.
— Тогава тези пленнички по-добре да загинат — отвърна тя. — Повярвай ми. Знам го. — Обърна се към другите. — Назад от дупката, всички. Тези взривове може да са привлекли внимание… Шанал и Клара, останете да наблюдавате, но от безопасно разстояние. Бягайте към нас, ако тук кацне някой то’ракен. Не нападайте. Бягайте.
Момичетата кимнаха и приклекнаха зад отломките. Другите новачки бързо се оттеглиха, повели двете странни нашественички. Егвийн закрачи по коридора след тях като пълководец по бойно поле. А може би наистина беше точно това. Аделорна побърза да я догони.
— Е, хубаво си ги организирала, Егвийн, но все пак една Айез…
Егвийн спря и я погледна. Очите й бяха спокойни и властни.
— Докато тази заплаха не отмине, командвам аз. Ще ме наричаш Майко. Наложи ми наказание по-късно, ако трябва, но засега властта ми не подлежи на оспорване. Ясно ли е?
— Да, Майко — неволно отвърна Аделорна.
— Добре. Къде са Стражниците ти?
— Един е ранен — отвърна тя. — Един е невредим, с другия. Един е убит.
— Светлина, жено, и още се държиш?
Аделорна я погледна твърдо.
— Имам ли избор?
Егвийн кимна. Защо ли уважението в погледа й накара Аделорна да се изпълни с гордост?
— Е, радвам се, че си с мен — заговори Егвийн, щом тръгна отново. — Дотук успяхме да спасим само шест други Айез Седай, нито една от тях Зелена, и трудно удържаме сеанчанците запушени при източното стълбище. Ще накарам една от новачките да ти покаже как да отключваш гривните. Но не поемай никакви рискове. Общо взето е по-лесно — и много по-безопасно — да убиеш дамане. Запозната ли си със складовете с ангреали на Кулата?
— Разбира се.
— Чудесно. — Егвийн небрежно заплете сложен сплит, който Аделорна не беше виждала никога. Светла резка разцепи въздуха пред тях, завъртя се около себе си и разтовари зев в тъмното. — Лукаин, тичай да кажеш на другите да се държат. Скоро ще донеса още ангреали.
Една новачка с кафява коса кимна и хукна да изпълни задачата. Аделорна се беше вторачила в светлия отвор.
— Пътуването — промълви тя невярващо. — Ти
Егвийн я погледна.
— Изобщо нямаше да ти го покажа, но ми донесоха, че Елайда разпространява знанието за сплита. Тайната на Пътуването е компрометирана. Това означава, че сеанчанците вероятно вече я притежават, ако са пленили жени, които Елайда вече е научила.
— Майчино мляко в чаша! — изруга Аделорна.
— Точно така — каза ледено Егвийн. — Трябва да ги спрем и да унищожим всеки то’ракен, който видим, с пленнички или не. Ако изобщо има шанс да им попречим да се върнат в Ебу Дар с някоя, която може да Пътува, трябва да го използваме.
Аделорна кимна.
