Буря се надига

— Откога Наставницата на новачките надвишава по ранг Заседателка на Съвета, Катерин?

— Аз…

— Егвийн ал-Вийр предсказа това — продължи с гримаса Серин. — Ето защо можем да допуснем, че другите неща, които тя каза за сеанчанците, също са верни. Сеанчанците отвличат жени, които могат да преливат, и ги използват като оръжия. Не са довели пехота. Бездруго е невъзможно да я придвижат през вражеска територия. Което означава, че това е набег с цел да отвлекат колкото може повече Сестри.

— Тази битка обаче се проточи твърде дълго за набег, може би защото оказахме толкова слаба съпротива, че те усещат, че не е нужно да бързат — продължи тя. — Тъй или иначе, трябва да оформим единен фронт и да удържим. Щом битката тръгне по-зле за тях, ще се оттеглят. Изобщо не сме в положение да „прочистваме Кулата“ и да ги прогонваме.

Катерин се поколеба. Отвън се чу нов гръм.

— Откъде идват тези? — попита ядосано Серин. — Не направиха ли достатъчно дупки?

— Не беше насочено към кулата, Серин Седай! — извика един от войниците откъм вратата към градината.

„Прав е — осъзна Серин. — Кулата не се разтърси. Предишния път също.“

— По какво стрелят тогава? По хората долу?

— Не, Айез Седай! — отвърна гвардеецът. — Мисля, че взривът беше хвърлен от самата Кула, от един от горните етажи. Срещу летящите същества.

— Добре, значи поне още някой се бие — каза Серин. — Откъде го изстреляха?

— Не видях — отвърна войникът, загледан нагоре. — Светлина, ето пак! И пак! — От дима горе се отрази червено и жълто и окъпа градината в светлина. Улучен ракен изкрещя от болка.

— Серин Седай! — извика капитан Чубайн откъм група ранени войници: Серин не ги беше видяла да влизат, докато бе говорила с Катерин. — Тези мъже са от горните етажи. Изглежда, има втори център на отбрана и се справя доста добре. Сеанчанците прекъсват атаката си долу, за да се съсредоточат там.

— Къде точно? — попита нетърпеливо Серин.

— На двайсет и втория, Айез Седай. Североизточният сектор.

— Какво? — възкликна Катерин. — Квартирите на Кафявата Аджа?

Не. Такива бяха преди. Сега, с разместването на коридорите на Кулата, този район на Кулата беше…

— Квартирите на новачките? — промълви Серин. Изглеждаше още по-нелепо. — Как… — Замълча и очите й се разшириха. — Егвийн!

Всяка безлика сеанчанка, която Егвийн поразяваше, във вътрешния й взор приличаше на Рена. Стоеше до пробитата в стената на Бялата кула дупка и вятърът теглеше роклята й, дърпаше косата й и виеше в съзвучие с яростта й.

Яростта й не беше необуздана. Беше хладна и чиста. Кулата гореше. Тя беше Предрекла това, беше го Сънувала, но реалността се оказваше по-лоша, отколкото се беше страхувала. Ако Елайда се бе подготвила за събитието, щетите щяха да са по-малки. Но нямаше смисъл да се съжалява за пропуснатите възможности.

Вместо това тя насочваше своя гняв — гнева на справедливостта, яростта на Амирлин. Поразяваше то’ракен след то’ракен във въздуха. Бяха много по-неповратливи от по-малките си братовчеди. Беше свалила вече поне дузина и действията й бяха привлекли вниманието на другите. Атаката долу спираше и целият набег се насочваше срещу Егвийн. Новачките се биеха с връхлитащите по стълбищата сеанчанци и ги отблъскваха. То’ракен кръжаха във въздуха, спускаха се към Кулата и ездачите им се опитваха да я поразят с щитове или огнени взривове. Между тях прелитаха по-малки ракен, стрелците с арбалети на гърбовете им сипеха по нея метални стрели.

Но тя беше извор на Сила, извлечена дълбоко през набраздената палка в дланите й, прелята през групата новачки и Посветени, скрити в стаята зад нея, свързани в Кръга й. Егвийн се беше сляла с огньовете, които горяха в Кулата, които бяха окървавили небето с пламъците си и бяха изрисували небесата с пушеците си. Все едно вече не беше от плът, а от чиста Сила, и отпращаше своя гняв срещу онези, които бяха дръзнали да донесат война на самата Кула. Взривове и мълнии се сипеха от небето и облаците горе кипяха. Огън изригваше от дланите й.

Навярно трябваше да се бои, че нарушава Трите клетви. Но не се боеше. Тази битка трябваше да се води и тя не жадуваше да сее смърт — макар че яростта й срещу сул-дам навярно се доближаваше до това. Войниците и дамане бяха неизбежните жертви.

Бялата кула, святото обиталище на Айез Седай, беше нападната. Всички бяха в опасност, опасност по- голяма от смъртта. Сребристите нашийници бяха много по-лоши и от смъртта. Егвийн защитаваше и себе си, и всяка жена в Кулата.

Щеше да принуди сеанчанците да отстъпят.

Щит след щит връхлитаха, за да я откъснат от Извора, но бяха като ръце на деца, опитващи се да запушат ревящ водопад. С толкова много сила не можеше да бъде спряна освен от пълен Кръг, а сеанчанците не използваха Кръгове. Ай-дам не го позволяваше. Нападателите усукваха сплитове, за да я поразят, но всеки път Егвийн ги изпреварваше — или отклоняваше огнените кълба с взривове въздух, или сваляше то’ракен, понесли жените, които се опитваха да я убият.

Някои от зверовете бяха отлетели далече, понесли пленнички на гърбовете си. Егвийн беше свалила онези, които можеше, но твърде много бяха то’ракен в този набег. Някои щяха да избягат. Щеше да има пленени Сестри.

Тя сътвори две огнени кълба и взриви с тях поредния звяр в небето. Да, някои щяха да избягат. Но щяха да платят скъпо. Това беше другата й цел. Щеше да се погрижи никога повече да не помислят да нападат Кулата.

Този набег щеше да им струва скъпо.

— Брин! Над тебе!

Гарет скочи встрани и се хвърли по корем на плочите. Нещо огромно профуча точно над него, последва оглушителен грохот. Той се надигна на колене и видя как горящият ракен се натресе в земята, където беше стоял допреди миг. Ездачът му — вече мъртъв от огнения взрив, поразил носещия го звяр — се превъртя във въздуха като парцалена кукла, шлемът му се изхлузи и задрънча по камъните в тъмното.

Брин изпъшка, стана и извади ножа от колана си — при падането беше изтървал меча. Огледа се за опасност. А те бяха безброй. Ракен връхлитаха отгоре — големи и по-малки, — макар че повечето се бяха съсредоточили в Кулата горе. Вътрешната морава пред Кулата беше осеяна с парчета камък и тела, сгърчени в ужасни пози. Мъжете на Брин се биеха с отряд сеанчански войници, нашествениците с насекомоподобните брони се бяха изсипали преди няколко мига от Кулата. Дали бягаха от нещо, или просто търсеха бой? Бяха поне трийсетима.

При съотношение двама срещу един хората на Брин трябваше да се оправят лесно. За жалост някои от ракен горе пускаха камъни и хвърляха огнени топки по тях. А сеанчанците се биеха добре. Даже много добре.

Брин се огледа за меча си. Гавин — тъкмо той го беше предупредил преди малко — стоеше над оръжието му й се дуелираше с двама сеанчанци едновременно. Нямаше ли ум това момче? Силата на Гавин беше в удара отгоре. Трябваше да има партньор. Трябваше да…

Гавин прати и двамата сеанчанци на онзи свят с едно плавно движение. „Лотосът затваря цвета си“ ли беше това? Брин никога не го беше виждал приложен толкова ефикасно срещу двама наведнъж. Без да спира замаха, Гавин хлъзна оръжието си в ножницата, изрита във въздуха падналия меч на Брин и ловко го хвана за дръжката. Бързо влезе в гард и се огледа. Мъжете на Брин удържаха атаката. Гавин му кимна и му махна с меча да дойде при него.

Из осветения от пламъците двор танцуваха сенки и кънтеше метал в метал. Брин взе меча си, а Гавин извади своя от ножницата и посочи с острието.

— Виж там горе!