Буря се надига

някои да си помислят, че подкрепя Елайда. — Предполагам, че осъждането на Силвиана е отменено?

— Не напълно, Майко — каза Мейдани. — Тя е задържана, докато Съветът реши какво да прави с нея. Все още отхвърля публично властта на Елайда и се говори за наказание.

Егвийн се намръщи. Намирисваше на компромис. Елайда вероятно се беше срещнала насаме с главата на Червената Аджа — която и да беше тя, след като Галина беше изчезнала — и бяха обсъдили подробностите. Силвиана все пак щеше да бъде наказана, макар и не толкова сурово, но Елайда щеше да се подчини на волята на Съвета. Това показваше, че Елайда стои на хлъзгав терен, но че все още може да се разпорежда. Подкрепата от собствената й Аджа не беше напълно подкопана, както се беше надявала Егвийн.

Все пак беше щастлив обрат. Силвиана щеше да живее, а на Егвийн — изглежда — бе разрешено да се върне към живота си на „новачка“. Заседателките бяха достатъчно недоволни от Елайда, за да я порицаят. Още малко време и Егвийн беше сигурна, че ще я свалят и Кулата ще се обедини. Но смееше ли да чака толкова време?

Погледна към масата, където лежаха невидимите скъпоценни книги. Ако предприемеше масова атака срещу Черната Аджа, щеше ли това да доведе до битка? Щеше ли Кулата да се стабилизира още повече? Трябваше й време, за да обмисли информацията. Засега това означаваше да стои в Кулата и да работи срещу Елайда. И, за жалост, означаваше да остави повече Черни сестри да действат на свобода.

Но не всички.

— Мейдани — каза Егвийн. — Искам да съобщиш на другите. Трябва да задържат Алвиарин и да я изпитат с Клетвената палка. Кажи им да поемат всякакъв разумен риск, за да постигнат това.

— Алвиарин ли, Майко? Защо тя?

— Тя е Черна — отвърна Егвийн и стомахът й се обърна. — И е близо до главата на организацията им в Кулата. Това е сведението, за което Верин умря, за да ми го донесе.

Мейдани пребледня.

— Сигурна ли сте, Майко?

— Убедена съм в благонадеждността на Верин. Но все пак е разумно другите да премахнат, а след това да подменят клетвите на Алвиарин и да я попитат дали е Черна. Всяка жена трябва да получи шанса да потвърди, че е невинна, независимо от доказателствата. Клетвената палка е у вас, предполагам?

— Да. Трябваше ни, за да докажем благонадеждността на Никола. Другите поискаха да въведем няколко Посветени и новачки, за да могат да разнасят съобщения там, където Сестрите не могат да идат.

Беше разумно, предвид разделенията между Аджите.

— Защо нея?

— Защото твърде често говори на другите за вас, Майко — отвърна Мейдани. — Добре известно е, че е най-голямата ви защитничка сред новачките.

Странно беше да чуе това за жената, която й беше изменила, но всъщност не можеше да я вини, предвид обстоятелствата.

— Не й позволиха да положи Трите клетви, разбира се — добави Мейдани. — Тя не е Айез Седай. Но даде клетвата за лъженето и се доказа, че не е Мраколюбка. След това премахнаха клетвата.

— А ти, Мейдани? — попита Егвийн. — Премахнаха ли ти четвъртата клетва?

Жената се усмихна.

— Да, Майко. Благодаря ви.

Егвийн кимна.

— Върви тогава. Предай съобщението ми. Алвиарин трябва да бъде задържана. — Кимна към тялото на Верин. — Налага се да те помоля да я вземеш. Ще е по-добре, ако изчезне, вместо да трябва да обяснявам смъртта й в стаята ми.

— Но…

— Използвай портал. Приплъзни, ако не познаваш района достатъчно добре.

Мейдани кимна и прегърна Извора.

— Изплети нещо друго първо — каза Егвийн замислено. — Все едно какво. Нещо, за което е нужна много сила. Може би някой от стоте сплита, които правим в изпита за Айез Седай.

Мейдани се намръщи, но изпълни заръката й и заплете нещо много сложно и наситено с мощ. Почти веднага след като го започна, Тюрийз открехна вратата и надникна вътре подозрително. За щастие сплитът прикри лицето на Верин, но пък и Тюрийз изобщо не погледна „спящата“ Кафява, а зяпна сплита и отвори уста.

— Показва ми някои от сплитовете, които ще трябва да знам, за да си взема изпита за Айез Седай — отсече Егвийн. — Забранено ли е?

Тюрийз я изгледа ядосано, но се отдръпна и затръшна вратата.

— Това беше, за да престане да наднича и да види сплитовете за портали — каза Егвийн. — Хайде, побързай. Вземи тялото. Когато Тюрийз погледне отново, ще й кажа истината — че с Верин сте напуснали през портал.

— Но какво да правя с тялото?

— Каквото решиш, че е подходящо — отвърна Егвийн малко сприхаво. — Това ще го оставя на тебе. Нямам време да се занимавам сега с тия неща. И вземи и ей тази чаша. Чаят е отровен. Премахни я внимателно.

Погледна догарящата свещ. Беше изгоряла почти до самата маса.

Мейдани въздъхна тихо и отвори портал. Сплитове на Въздух понесоха тялото на Верин през отвора и Егвийн се загледа след него с тъга и съжаление. Кафявата бе заслужила по-добро. Един ден щеше да се знае какво е претърпяла и какво е постигнала. Но все още не беше време за това.

След като Мейдани си отиде с тялото и чая, Егвийн запали друга свещ и легна на леглото, като се мъчеше да не мисли за тялото, което го заемаше доскоро. Отпусна се и се замисли за Сюан. Тя също скоро щеше да заспи. Трябваше да бъде предупредена за Шериам и другите.

Отвори очи в Тел-айеран-риод. Беше в стаята си или поне в сънната й версия. Леглото беше оправено, вратата затворена. Преоблече се в изящна зелена рокля, подобаваща за Амирлин, след което се премести в Пролетната градина на Кулата. Сюан още я нямаше, но навярно все още беше малко рано за срещата им.

Тук поне човек можеше да не вижда мръсотията, с която бе затрупан градът, и развалата, разяла единството на Аджите. Градинарите на кулата действаха като природни сили: засяваха, копаеха и подкастряха, без да се интересуват от издигането и падането на Амирлин.

Пролетната градина бе по-малка от повечето други в Кулата. Представляваше триъгълно парче земя, притиснато между две стени. Навярно в някой друг град това парче щеше да се използва за склад или просто да го запълнят с камъни. Но в Бялата кула и двете възможности бяха немислими.

Решението бе малка градинка, пълна с растения, които виреят добре на сянка. По стените пълзеше бръшлян, виеше се между сандъчетата с пръст. Кървящи сърца се редяха в прави лехи, малките им розови цветчета капеха от нежните тривърхи листа. Тук-там надничаха разцъфнали бодливчета.

Докато чакаше, Егвийн крачеше покрай храстите и си мислеше за това, че Шериам е Черна. В колко неща беше замесена тази жена? Беше Наставница на новачките години наред при управлението на Сюан. Дали беше използвала поста си, за да натиска, може би да обръща други Сестри? Дали стоеше зад атаката на Сивия преди много време?

Шериам беше една от Сестрите, които бяха изцерили Мат. Разбира се, не можеше да е направила нищо злонамерено в Кръг от толкова много други жени — но всичко, в което бе замесена, попадаше под подозрение. А беше толкова много! Шериам бе една от командващите в Салидар преди издигането на Егвийн на власт. Какво беше направила, колко манипулация бе упражнила тогава, колко беше предала на Сянката?

Била ли е в течение на плановете на Елайда за свалянето на Сюан? Галина и Алвиарин бяха Черни, а те бяха две от главните подстрекателки, тъй че изглеждаше възможно да са били предупредени и други Черни. Дали излизането от Кулата, събирането в Салидар и последвалото чакане и спорове също бяха част от плана на Тъмния? А издигането на самата Егвийн на власт? На колко ли струни на Сянката беше танцувала,