Буря се надига

без да го знае?

„Това упражнение е безплодно — каза си твърдо. — Не тръгвай по тази пътека.“ Дори без книгата на Верин беше подозирала, че разбиването на Кулата е дело на Тъмния. Той, разбира се, щеше да е доволен, ако Айез Седай са разцепени, вместо да са обединени под една водачка.

Беше просто по-… лично вече. Егвийн се чувстваше омърсена, чувстваше се излъгана. За миг се почувства като селското момиче, за каквото я мислеха много Сестри. Ако Елайда беше пионка за Черните, тя също се оказваше такава. Светлина! Колко ли се смееше Тъмния, като гледаше две съперничещи си Амирлин, всяка със своите поддръжнички, настръхнали една против друга.

„Не мога да съм сигурна какво точно иска той или защо го иска — беше казала Верин. — Дори след толкова години проучване не мога да съм сигурна…“

Егвийн потръпна. Какъвто и да беше планът на Тъмния, тя щеше да се бори срещу него. Да му се възпротиви. Да го заплюе в очите, дори да спечелеше, както казваха айилците.

— Виж ти каква гледка — прозвуча гласът на Сюан.

Егвийн се обърна рязко и за свой срам осъзна, че вече не носи роклята на Амирлин, а пълна броня, като воин, тръгнал на битка. И държеше и две айилски копия.

Заличи с мисъл бронята и копията и върна роклята.

— Сюан. Може би ще е добре да си направиш стол. Нещо се случи.

Сюан се намръщи.

— Какво?

— Най-напред, Шериам и Мория са Черна Аджа.

— Какво? — възкликна Сюан изумена. — Що за глупости? — Замръзна и добави със закъснение: — Майко.

— Не са глупости — каза Егвийн. — А самата истина, опасявам се. Има и други, но техните имена ще трябва да ти дам по-късно. Засега не можем да ги задържим. Трябва ми време да обмисля план, една вечер може би. Ще ударим скоро. Но дотогава искам Шериам и Мория да са под наблюдение. Не оставай насаме с тях.

Сюан поклати глава невярващо.

— Колко си сигурна за това, Егвийн?

— Достатъчно сигурна. Наблюдавай ги, Сюан, и мисли какво да правим. Ще искам да чуя предложенията ти. Ще трябва да измислим начин да ги хванем тихо, а след това да докажем на Съвета, че направеното е оправдано.

— Може да е опасно. — Сюан се почеса по брадичката. — Надявам се, че знаеш какво правиш, Майко. — Натърти на последната дума.

— Ако греша, ще бъде върху моята глава — каза Егвийн. — Но не мисля. Както казах, много неща се промениха.

Сюан наведе глава.

— Още ли си пленничка?

— Не точно. Елайда е… — Егвийн се поколеба и се намръщи. Нещо не беше наред.

— Егвийн? — попита Сюан с тревога.

— Аз… — понечи да отвърне Егвийн и потрепери. Нещо притегляше ума й, замъгляваше го. Нещо я…

Теглеше назад. Тел-айеран-риод се стопи и Егвийн отново отвори очи в стаята си. Разтревожената Никола разтърсваше рамото й.

— Майко… — повтаряше. — Майко!

Имаше кървава рана на бузата. Егвийн се стресна, надигна се — и в същия момент цялата Кула се разтресе от взрив. Никола я сграбчи за ръката и проплака от страх.

— Какво става? — попита Егвийн намръщено.

— Твари на Сянката! — проплака Никола. — Във въздуха. Влечуги, които хвърлят огън и сплитове на Единствената сила! Унищожават ни! О, Майко. Това е Тармон Гай-дон!

За миг Егвийн изпита първична, почти неудържима паника. Тармон Гай-дон! Последната битка!

Чу писъци в далечината, последвани от викове на войници или Стражници. Не… не, трябваше да се съсредоточи! Влечуги във въздуха. Влечуги, които владеят Единствената сила… или с ездачи, които владеят Единствената сила. Захвърли одеялото и скочи.

Не беше Тармон Гай-дон, но беше почти толкова зле. Сеанчанците най-сетне бяха нападнали Бялата кула тъкмо докато Егвийн Сънуваше.

А не можеше да прелее Сила и колкото свещ да запали, още по-малко да се бие.

Глава 40Кулата се разтърсва

Сюан се сепна и се събуди. Нещо не беше наред. Нещо много, много не беше наред. Измъкна се от постелята си. В същото време една тъмна фигура изведнъж се раздвижи в другия край на палатката, издрънча метал. Сюан замръзна, прегърна Извора инстинктивно и сътвори кълбо светлина.

Гарет Брин беше буден и нащрек, с изваденото и готово за бой стоманено острие със знака на чаплата. Беше само по долни дрехи и тя зяпна с неверие мускулестото му тяло — той бе в много по-добра форма от повечето мъже на половината му години.

— Какво има? — попита Брин напрегнато.

— Светлина! — възкликна Сюан. — Ти с меча си ли спиш?

— Винаги.

— Егвийн е в опасност.

— Каква опасност?

— Не знам — призна тя. — Срещахме се и тя изведнъж изчезна. Мисля… Мисля, че Елайда е решила да я екзекутира. Или най-малкото да я извади от килията й и да… да й направи нещо.

Брин не попита за подробности. Прибра меча в ножницата, обу си панталона и навлече ризата. Сюан все още беше с омачканите си през деня пола и блуза — преобличаше се чак след срещите си с Егвийн, когато Брин вече спеше дълбоко.

Изпитваше тревога, която не можеше да определи. Защо бе толкова изнервена? Не беше никак необичайно нещо да събуди някого, докато спи.

Но повечето хора не бяха Егвийн. Тя владееше Света на сънищата. Ако нещо я беше събудило неочаквано, щеше да се е справила с него и да се върне, за да успокои тревогите на Сюан. Но не се беше върнала, въпреки че Сюан се бе задържала да я изчака като че ли цяла вечност.

Брин се приближи до нея, вече с униформеното палто. Беше закопчал високата яка, трите звезди отляво на гърдите и златните еполети на раменете му блестяха.

Отвън тревожен глас извика:

— Генерал Брин! Генерале!

Брин я погледна, после се обърна към входа на палатката.

— Влизай!

Млад войник с грижливо сресана черна коса се втурна вътре и отдаде чест. Не се извини, че идва толкова късно — Брин бе наредил при нужда да го будят по всяко време.

— Милорд — заговори мъжът. — Донесение на съгледвачи. Нещо става в града.

— „Нещо“ ли, Тийдс? — попита Брин.

— Съгледвачите не са сигурни, милорд — отвърна младият мъж с гримаса. — При тези облаци нощта е тъмна и далекогледите не помагат много. Имало е изригвания на светлина близо до Кулата, като представление на Илюминатори. Тъмни сенки във въздуха.

— Твари на Сянката ли? — попита Брин и бързо излезе навън с глобуса от светлина — Сюан и войникът го последваха. Дори без тези вечни облаци луната щеше да е само тънък сърп и щеше да е трудно да се види каквото и да било. Палатките на офицерите бяха като струпани черни грамади върху черен фон, единствените различими светлини бяха от стражевите огньове на пазачите при входа на палисадата.

— Възможно е да са Твари на Сянката, милорд — заговори войникът зад Брин. — Разправят за същества от сянка, които летели така. Но съгледвачите не са сигурни какво виждат. Проблясъците светлина ги има със