— Възможно ли е сеанчанците наистина да са ги уязвили чак толкова?
— Не знам, Майко. Нощес беше лошо. Много огън, много мъртви. Но преценката ми за щетите е в стотици, не в хиляди. Може би Гвардията разчиства отломките и потушава пожарите, но все пак мислех, че ще съберат по-голяма сила, когато ме видяха да съсредоточавам хората си тук. Огледах ги тези момчета с далекогледа. Капнали са.
Егвийн гледаше замислено през реката. Лек ветрец духаше срещу течението и водата се накъдряше.
— Не оспорвате разумността на този щурм, генерале.
— Не е в навика ми да оспорвам заповеди, Майко.
— А съображенията ви по въпроса, ако ви попитат?
— Ако ме попитат? Ами, атакуването тактически е оправдано. Загубили сме Пътуването като предимство и щом врагът ни може да се снабдява, когато си поиска, тогава какъв е смисълът на една обсада? Време е или да се нападне, или да стягаме багажа и да си ходим.
Егвийн кимна. И все пак изпитваше колебание. Онзи злокобен дим в небето, осакатената Кула, наплашените войници без подкрепления. Всичко това нашепваше за нещо нередно.
— Колко можем да чакаме, преди да се наложи
Брин се намръщи, но не възрази на въпроса. Погледна към небето.
— Става късно. Един час може би. След това ще е много тъмно. При такова благоприятно съотношение на силите не бих добавил случайния фактор на нощната битка.
— Значи изчакваме час — заяви Егвийн и се отпусна в седлото. Другите изглеждаха объркани, но замълчаха. Амирлинският трон беше казал.
За какво чакаше? Какво й подсказваха инстинктите? Мислеше за това, докато минутите бавно се точеха. По някое време осъзна какво я беше накарало да спре. Направеше ли се тази стъпка, връщане нямаше да има. Предната нощ Бялата кула беше пострадала. За първи път вражеска сила бе използвала Единствената сила срещу нея. Щурмът на Егвийн щеше да е още нещо за първи път: първият път, в който група Айез Седай е повела войски срещу друга група Айез Седай. Имало беше преди битки между фракции в Кулата. Сблъсъци между една и друга Аджа, довеждали понякога до кръвопролития, като случилото се след свалянето на Сюан. Тайните истории упоменаваха за такива събития.
Но никога враждата не се беше разпростирала извън вратите на самата Кула. Никога Айез Седай не бяха повеждали войски по тези мостове. Да направи това означаваше завинаги да се свърже с управлението й. Каквото и друго да постигнеше Егвийн, сигурно щеше да бъде засенчено от този ден.
Беше се надявала да донесе свобода и обединение. А се очертаваше война и покоряване. Ако трябваше да стане така, щеше да даде заповедта. Но искаше да изчака до последния възможен момент. Ако това означаваше един мрачен час под облачно небе, с цвилещи коне, усетили напрегнатостта на своите ездачи — нека.
Часът на Брин дойде й си отиде. Егвийн се поколеба още няколко минути — толкова, колкото смееше. Никакво облекчение не дойде от горките войничета от другата страна на моста. Само гледаха с отчаяна решимост иззад малката си барикада.
Егвийн се обърна с неохота, за да даде команда.
— Я! — Брин се наведе напред в седлото. — Това пък какво е сега?
Егвийн отново се обърна към моста. В далечината, едва видима, по пътя се приближаваше процесия. Прекалила ли беше с чакането? Подкрепление ли беше изпратила Бялата кула? Беше ли пожертвала живота на своите с упоритата си неохота?
Но не. Групата не беше от войници, а от жени. Айез Седай!
Процесията яздеше право към укреплението на Бялата кула. След миг една жена със сива рокля излезе пред барикадата, придружена само от един Стражник. Егвийн примижа, мъчейки се да различи лицето й; Брин припряно извади далекогледа си и й го подаде. Егвийн го взе, макар вече да бе познала жената. Андая Форе, една от новите Заседателки, избрана след разцеплението. Сива Аджа. Това подсказваше желание за преговаряне.
Сиянието на Силата обкръжаваше жената и Сюан изсъска, при което няколко от войниците наблизо надигнаха лъковете. Егвийн вдигна ръка да ги спре и каза строго:
— Брин. Никакви стрели, преди
— Свалете лъковете! — изрева Брин. — Кожата ви ще съдера! Чухте добре: никакви стрели!
Мъжете отново заметнаха лъковете на рамо.
Андая заплете сплит, който Егвийн не можа да различи, а след това прозвуча усиленият й глас.
— Желаем да говорим с Егвийн ал-Вийр. Тя сред вас ли е?
Егвийн направи своя сплит, за да усили гласа й.
— Тук съм, Андая. Кажи на другите с теб да излязат напред, за да мога да ги видя.
Изненадващо, те се подчиниха на заповедта. Още девет жени застанаха пред барикадата и Егвийн ги огледа една по една.
— Десет Заседателки — каза накрая, върна далекогледа на Брин и освободи сплита си, за да не излъчи думите й. — По две от всяка Аджа, освен Синята и Червената.
— Това е обещаващо. — Брин потърка брадичката си.
— Е, може да са тук с искане да им се предам — отбеляза Егвийн. — Добре. — Подсили отново гласа си със сплита. — Какво желаете от мен?
— Дошли сме… — Андая се поколеба. — Дошли сме, за да те уведомим, че Съветът на Бялата кула реши да те издигне на Амирлинския трон.
Сюан ахна от изумление, а Брин изруга тихо под нос. Няколко войници замърмориха, че сигурно е капан. Но Егвийн само затвори очи. Смееше ли да се надява? Беше решила, че нежеланото й спасяване е дошло твърде рано. Но ако беше положила достатъчно добре основите, преди Сюан и Гавин да я отвлекат…
— А Елайда? — попита Егвийн, щом отвори очи и гласът й прогърмя над моста. — Нима сте свалили поредната Амирлин?
Другата страна отвърна с мълчание.
— Съвещават се — каза Брин. Беше вдигнал далекогледа.
Миг след това Андая заговори:
— Елайда до Аврини, а Ройхан, Бдителка на Печатите, Пламъкът на Тар Валон, Амирлинският трон… беше пленена при снощния набег. Местонахождението й е неизвестно. Предполага се, че е мъртва или негодна да изпълнява задълженията си.
— В името на Светлината! — Брин свали далекогледа.
— Заслужи си го напълно — измърмори Сюан.
— Никоя жена не заслужава това — обърна се Егвийн към Сюан и Брин. Неволно вдигна пръсти към шията си. — По-добре да беше умряла.
— Може да е капан — каза Брин.
— Не виждам как — отвърна Сюан. — Андая е обвързана от Клетвите. Не е в твоя списък на Черните, нали, Егвийн?
Егвийн поклати глава.
— Все пак се колебая, Майко — каза Брин.
Егвийн пак усили гласа си със сплит.
— Ще пуснете ли армията ми да влезе? Ще приемете ли другите Айез Седай да се завърнат в разбирателство и ще възстановите ли Синята Аджа?
— Предвидихме тези искания — каза Андая. — Ще бъдат изпълнени.
Последва тишина. Единственият звук бе плясъкът на водата в каменните брегове.
— Тогава приемам — заяви Егвийн през моста.
— Майко — промълви предпазливо Сюан. — Може да е безразсъдно. Може би трябва да поговориш с…
— Не е безразсъдно. — Егвийн освободи сплита, обзета от прилив на надежда. — Нима не искахме точно това? — Погледна накриво Сюан. — Освен това, коя си ти, че да ме поучаваш кое е безразсъдно? — Сюан наведе очи. — Генерале. Пригответе хората си за влизане в Тар Валон. И доведете Заседателките отпред.
