Пратете бегачи до лагера на Айез Седай с новината и се погрижете бойците ви по другите мостове да вдигнат обсадата.
— Да, Майко.
Егвийн си пое дълбоко дъх и подкара коня по моста. Сюан измърмори някаква рибарска ругатня и я последва. Егвийн чу и коня на Гавин зад себе си, а след това и тропота на ескадрон войници, подчинил се на отсечената команда на Брин.
Яздеше над водите, косата й с червените панделки се развяваше зад нея. Изпита странно усещане за нереалност, докато осъзнаваше какво са избегнали току-що. Чувството скоро се замени с удовлетворение и радост.
Бялата кобила поклати леко глава и меката като коприна грива забърза дланите й. От другата страна на моста Заседателките чакаха тържествено. Кулата се извисяваше зад тях. Ранена. Кървяща.
Но още стоеше. Светлина,
Глава 46
Изкован отново
След като Егвийн влезе в Тар Валон като победителка, денят тръгна почти като в мъгла. Тя забърза към Бялата кула, а Сюан и Гавин едва смогваха да се задържат до нея. При Кулата я посрещнаха слуги. Самите Заседателки я чакаха в Съвета.
Слугите я отведоха в гола стая с дървена облицовка, обзаведена само с два обшити с кожа стола. Егвийн никога не я беше виждала. Изглежда, беше нещо като чакалня до залата на Съвета. Миришеше на дърво и в единия ъгъл тлееше мангал.
Скоро влезе ниска и трътлеста като жаба Кафява, представи се като Лайрайн и започна да инструктира Егвийн по тънкостите на церемонията. Изглеждаше напълно безразлична към важността на момента. Егвийн изобщо не я беше срещала досега. Сигурно беше от онези Кафяви, които прекарваха живота си в ровене из прашните библиотечни рафтове и излизаха на повърхността само веднъж на стотина години, за да повторят инструкциите си на следващите издигани Амирлин. Егвийн слушаше внимателно. Беше минала веднъж през церемонията, но беше много сложна, за да я запомни.
Все още помнеше напрежението на онзи ден, преди няколко месеца, когато я бяха издигнали в Салидар. Тогава все още беше объркана от ставащото. Тя? Амирлин?
Това колебание си бе отишло. Всъщност не се безпокоеше особено, че може да сбърка нещо в церемонията. Беше само церемония, а важното решение вече бе взето. Докато слушаше Лайрайн, чу Сюан да спори отвън зад вратата с една от Сестрите: твърдеше, че Егвийн вече е издигната и че тази церемония е ненужна. Егвийн вдигна ръка на Лайрайн да замълчи и извика на Сюан да влезе.
Сюан надникна през открехнатата врата.
— Издигната бях от бунтовнички, Сюан — каза строго Егвийн. — Тези жени заслужават възможността също да станат за мен. В противен случай изобщо не мога да искам тяхната вярност. Церемонията трябва да се изпълни отново.
Сюан се намръщи, но кимна.
— Е, добре.
Лайрайн отвори уста, за да продължи с указанията си, но Егвийн я спря с ново махване с ръка и жената изпухтя обидено.
— Какви новини имаш, Сюан?
— Ами… — Сюан открехна вратата още малко. — Брин прехвърли повечето си бойци през мостовете и е освободил Гвардията от позициите им при укрепленията: пратил ги е — заедно с част от своите хора — да помогнат в гасенето на пожарите из града. При оттеглянето си сеанчанците са подпалили някои домове за прикритие.
Това обясняваше липсата на войски при барикадите, както и обсъжданията в Съвета да издигнат ли Егвийн, или не.
— Какво ще наредиш за Сестрите от лагера? — попита Сюан. — Започват да се чудят. И да се тревожат даже.
— Кажи им да се съберат пред Залезната порта — отвърна Егвийн. — Да застанат в строй по Аджи, със Заседателките най-отпред. Щом приключа с церемонията, ще ги поздравя, официално ще приема извинението им за техния бунт и ще ги посрещна с добре дошли в Кулата.
— Ще приемеш тяхното
— Те се бунтуваха против Кулата, Сюан — каза твърдо Егвийн. — Аз представлявам Кулата. Цялата Кула. А Кулата трябва да разбере, че бунтовничките съжаляват за разделението. Не е нужно да лъжат и да твърдят, че са искали да останат, но мисля, че
— Да, Майко — отвърна примирено Сюан. Егвийн успя да зърне застаналата зад нея Тесан. Жената кимаше на думите й и многобройните й тарабонски плитки се люшкаха.
Егвийн остави Лайрайн да продължи с указанията си, след което й повтори фразите, които трябваше да произнесе, и действията, които да извърши. Щом Кафявата остана доволна, Егвийн стана, отвори вратата и видя, че Сюан е отишла да предаде заповедите й. Тесан стоеше в коридора, скръстила ръце, и гледаше Гавин, който се беше подпрял на стената малко по-настрани с ръка на дръжката на меча.
— Стражникът ли ти е? — попита Тесан.
Егвийн погледна Гавин и й се наложи да надвие странна смесица от чувства: яд, обич, страст и съжаление.
— Не — отвърна тя и го погледна в очите. — Не можеш да участваш в това, което ми предстои да правя, Гавин. Изчакай тук.
Той отвори уста, за да възрази, но бързо премисли и се поклони вдървено. Жестът бе някак по-дързък, отколкото ако беше възразил.
Егвийн изсумтя тихо — но достатъчно силно, за да я чуе, — след което остави Тесан да я поведе към Съвета на Кулата: мястото, както и самите хора. Защото бяха едно, също както Амирлинският трон беше личност, но и столът, на който седи.
Спря пред двукрилата врата на Съвета с инкрустирания в тъмното дърво сребърен Пламък на Тар Валон и усети как сърцето й изпърха бунтовно. Сюан изведнъж се появи с пантофи в ръце и посочи ботушите й. Ама разбира се. Подът на Съвета бе деликатно изрисуван. Егвийн обу пантофите, а Сюан отнесе ботушите. Нямаше нужда да е толкова изнервена! „Била съм тук преди — помисли си тя изведнъж. — Не просто в Салидар. В изпита ми. Стояла съм пред тази врата, изправена срещу жените зад нея. В изпита ми…“
Внезапно прокънтя гонг. Звукът бе толкова силен, че сякаш разтърси цялата Кула, отекнал да възвести, че ще бъде издигната Амирлин. Изкънтя отново, и още веднъж, и огромните крила на вратата се разтвориха. Да, чувството тук бе съвсем различно от онова, което бе изпитала в скромната дървена къщурка, когато бе издигната от Айез Седай в Салидар. В много отношения представянето й в Салидар бе просто репетиция.
Вратата се отвори докрай и Егвийн едва потисна ахването си. Във величествената куполна зала беше зейнала прогорена дупка — точно срещу входа. Откриваше гледка към Драконовата планина. Залата не беше толкова пострадала, колкото някои други, нападалите отломки бяха малко. Високата платформа все така се извиваше покрай стената, а столовете на нея бяха непокътнати. Осемнайсет, на групи по три, всеки боядисан и с възглавничка в цвета на Аджата, седяща на него.
Амирлинският трон стоеше до отсрещната стена, точно пред избития отвор, и с гръб към гледката с Драконовата планина. Ако сеанчанският взрив беше проникнал още няколко стъпки навътре, Тронът щеше да е унищожен. Слава на Светлината, останал бе непокътнат.
Егвийн смътно долови миризма на боя. Дали бяха пребоядисали Трона набързо, за да има отново всичките седем цвята? Явно не им беше останало време да върнат столовете на Сините Заседателки обаче.
Забеляза Серин, Дезине и Юкири, седнали при своите Аджи. Сеайне също беше тук и я гледаше с хладно пресметливите си сини очи. Колко власт бяха упражнили четирите в тези събития? Кръглоликата Суана от Жълтите й се усмихна открито със задоволство, щом я погледна, и макар на повечето лица да беше
