изписано ведрото, невъзмутимо изражение на Айез Седай, Егвийн долови в позите им одобрение. Или липса на враждебност най-малкото. Не само ловкините на Черната Аджа бяха застанали зад това решение.
Серин се изправи от стола си в групата на Кафявите и гласът й прокънтя в залата:
— Кой идва пред Съвета на Бялата кула?
Егвийн се поколеба, без да откъсва очи от Заседателките. Столовете им бяха подредени на равно разстояние около външната платформа. Твърде много от тези столове бяха празни. Имаше само две Зелени Заседателки. Талене беше избягала преди няколко недели. От Сивата липсваше Еванелейн, изчезнала по- рано същия ден. Велина и Седори също ги нямаше. Това не вещаеше нищо добро: двете бяха в списъка на Верин на Черната Аджа. Другите две Червени Заседателки, Джавиндра и Певара, бяха изчезнали загадъчно.
С това оставаха единадесет Заседателки. Недостатъчно за издигане на Амирлин според старите закони на Кулата — но те бяха променени с разформироването на Синята Аджа от Елайда. По-малко Заседателки означаваше и по-малко жени, нужни за издигането на Амирлин, и сега трябваха само единайсет. Щяха да стигнат. Най-малкото всяка Заседателка в Кулата в момента знаеше за това събитие. Не ставаше тайно, като при издигането на Елайда. И Егвийн можеше до голяма степен да е сигурна, че никоя Черна Заседателка няма да стане за нея.
Серин се покашля, погледна я разколебано и отново извика:
— Кой идва пред Съвета на Кулата?
Тесан се надвеси отстрани, готова сякаш да й изсъска полагащия се отговор. Егвийн обаче я спря с махване с ръка.
Обмисляше трескаво нещо, нещо дръзко. И все пак уместно. Знаеше го.
— Червената Аджа в немилост ли е? — попита тя тихо Тесан.
Бялата кимна и черните й плитки се люшнаха около лицето й.
— Не е нужно да се безпокоиш за Червените — заговори с лекия си тарабонски акцент. — След изчезването на Елайда се върнаха в квартирите си. Заседателките тук се притесниха, че Червените бързо ще изберат нови Заседателки и ще ги пратят на тази процедура. Вярвам, че няколко… по-резки послания от Съвета на Кулата бяха достатъчни, за да ги сплашат.
— А Силвиана Бреон? Още ли е затворена?
— Да, доколкото знам, Майко — отвърна Тесан, като неволно изрече титлата, въпреки че Егвийн все още не беше издигната от Съвета. — Не се безпокой. Леане… Леане е освободена. Наредихме да я пратят да застане с другите бунтовнички и да чака опрощението ти.
Егвийн кимна замислено.
— Заръчай да доведат Силвиана тук, в Съвета на Кулата. Незабавно.
Тесан се намръщи.
— Майко, не мисля, че моментът е…
— Просто го направи — изсъска й Егвийн, отново се обърна с лице към Съвета и произнесе твърдо:
— Една, която идва покорно в Светлината.
Серин се успокои.
— Кой идва пред Съвета на Кулата?
— Една, която идва смирено в Светлината — отвърна Егвийн. Взря се във всяка от Заседателките. Твърда ръка. Трябваше да е твърда. Нуждаеха се от твърдо управление.
— Кой идва пред Съвета на Кулата? — завърши Серин.
— Една, която идва призована от Съвета — заяви Егвийн, — покорно и смирено в Светлината, и моли само да приеме волята на Съвета.
Церемонията продължи. Всяка от Заседателките се съблече до кръста, за да докаже, че е жена. Егвийн също го направи и леко се изчерви при мисълта за Гавин, който явно си мислеше, че трябваше да го доведе на събитието.
— Кой става за тази жена? — запита Серин, след като Сестрите се облякоха. Егвийн засега трябваше да остане гола до кръста и хладният ветрец, лъхнал през дупката, смрази кожата й. — И се врича за нея, сърце за сърце, душа за душа, живот за живот?
Юкири, Сеайне и Суана станаха бързо.
— В това се вричам — заяви всяка.
Първия път, когато Егвийн бе преживяла тази церемония, беше стъписана. На всяка стъпка бе изпитвала ужас, че ще направи грешка. Още по-лошо: изпитваше ужас, че всичко това ще се окаже подвеждане или грешка.
Този страх вече го нямаше. Докато задаваха ритуалните въпроси — след като пристъпи три стъпки напред и коленичи на гладкия под, пребоядисан по заповед на Елайда само с шест цвята, извиващи се на спирала от знака на Пламъка на Тар Валон, — Егвийн прозря през външната помпозност до самата сърцевина на това, което ставаше. Тези жени бяха уплашени. Също като жените в Салидар. Амирлинският трон бе източник на стабилност и те се домогваха до нея.
Защо беше избрана? И двата пъти отговорът изглеждаше един и същ. Защото тя бе единствената, за която всички можеха да се съгласят. На лицата в тази група имаше усмивки. Но бяха усмивките на жени, успели да задържат съпернички настрани от Трона. Или бяха усмивките на жени, успокоени, че
Първия път, в Салидар, Егвийн си беше помислила, че жените са се видиотили. Сега беше по-опитна и, надяваше се, по-мъдра също. Можеше да разбере, че онези не бяха глупачки. Бяха Айез Седай — прикриващи страха си, изключително предпазливи, но и безскрупулни в същото време. И избираха жена, за която щеше да им е все едно, ако се провали. Поемаха риск, но без самите те да се излагат на опасност.
Тези жени правеха същото. Прикриваха страха си с гладки лица и сдържани действия. Когато дойде моментът Заседателките да станат в нейна подкрепа, Егвийн не се изненада, че станаха и единадесетте. Нито едно несъгласие. Нямаше да има никакво измиване на крака при тази церемония.
Не беше изненадана. Те знаеха, че нямат друг избор, не и при армия на прага им, не и след като Елайда все едно, че беше умряла. Присъщо за Айез Седай беше да се действа все едно, че не е имало никакъв спор. Трябваше да се постигне единодушие.
Серин изглеждаше изненадана, че никоя не остана седнала, макар и само за да докаже, че няма да позволи да й налагат воля. Всъщност повечето Заседателки изглеждаха изненадани и Егвийн подозираше, че съжаляват за решението си да станат толкова бързо. Можеше да се спечели известна власт, ако се окажеш единствената, останала седнала, и принудиш кандидатката да измие краката ти и да помоли за разрешение да служи. Разбира се, това щеше да открои въпросната жена и да й спечели неприязънта на новата Амирлин.
Жените бавно заеха местата си. Егвийн не се нуждаеше от напътствие и никоя не й го предложи. Стана и прекоси залата, обутите й в пантофки стъпала минаха безшумно по изрисувания на камъка Пламък. Вятър нахлу през отвора, развя шалове и облъхна голата й кожа. Това, че бяха избрали да се съберат тук, въпреки зашеметяващата гледка през стената, говореше за силата на Съвета.
Серин я посрещна при Трона. Смуглата алтарка започна с грижливи пръсти да закопчава бюстието на Егвийн, а след това благоговейно вдигна от Трона епитрахила на Амирлин. Беше старият, със седемте цвята, прибран оттам, където Елайда го беше захвърлила. Серин я погледа за миг, вдигнала шала в ръцете си, сякаш го претегляше.
— Сигурна ли си, че искаш да носиш това бреме, Чедо? — попита тя много тихо. Не беше част от церемонията.
— Аз вече го нося, Серин — отвърна почти шепнешком Егвийн. — Елайда го захвърли, когато се опита да го среже и раздели както си иска. Аз го вдигнах и го нося оттогава. Бих го носила до смъртта си. И ще го нося.
Серин кимна.
— Мисля, че може би точно заради това го заслужаваш. Съмнявам се, че нещо в историите ще е
