Буря се надига

сравнимо с дните, които предстоят. Подозирам, че в бъдещето учени ще се взрат назад към нашето време и ще го оценят като по-трудно — по-изтощително за ума, тялото и душата — от Времето на лудостта или самото Разрушение.

— В такъв случай е добре, че светът има нас, нали? — попита Егвийн.

Серин помълча, след което кимна.

— Предполагам, че да. — Постави епитрахила на раменете на Егвийн. — Издигната си на Амирлинския трон! — обяви тя и гласовете на другите Заседателки се сляха с нейния. — В прослава на Светлината и нека Бялата кула устоява во веки веков. Егвийн ал-Вийр, Бдителката на Печатите, Пламъкът на Тар Валон, Амирлинският трон!

Егвийн се обърна и бавно огледа групата жени, след това седна на стола. Имаше чувството, че се е върнала у дома след много дълго пътуване. Светът се огъваше под тежестта на допира на Тъмния, но изглеждаше някак малко по-правилен — малко по-сигурен — в мига, в който тя зае своето място.

Жените се подредиха пред нея по възраст, със Серин в самия край. Една по една приклякаха в дълбок реверанс пред нея, помолваха за разрешение да служат, а след това целуваха пръстена на Великата змия и се отдръпваха встрани. Докато ставаше това, Егвийн забеляза, че Тесан най-после се е върнала. Надникна вътре да се увери, че всички са облечени, а малко след това доведе на прага четирима стражи с греещия бял Пламък на Тар Валон на гърдите им. Егвийн потисна въздишката си. Бяха довели Силвиана във вериги, изглежда.

След като целунаха пръстена й, Заседателките се върнаха при столовете си. Оставаше още малко от церемонията, но важната част вече беше приключила. Егвийн беше Амирлин, призната и истинска, най- сетне. Толкова дълго бе очаквала този момент.

Сега бе моментът за някои изненади.

— Освободете затворничката от веригите — заповяда тя.

Войниците пред залата се подчиниха и на пода издрънча метал. Заседателките се обърнаха със смутени физиономии.

— Силвиана Бреон! — заяви Егвийн и се изправи. — Можеш да се доближиш до Амирлинския трон.

Войниците отстъпиха встрани и пуснаха Силвиана да влезе. Хубавата й червена рокля бе съсипана в затвора на Елайда. Черната й коса — обикновено стегната на кок — беше грубо прибрана на плитка и мръсна. Въпреки това скулестото й лице излъчваше ведро спокойствие.

Изненадващо, Силвиана коленичи пред Егвийн и тя наведе ръката си, за да целуне пръстена.

Заседателките гледаха объркани от това, че Егвийн е нарушила церемонията.

— Майко? — попита най-сетне Юкири. — Това ли е най-подходящият момент за даване на правосъдие?

Егвийн отдръпна ръката си от коленичилата Силвиана, извърна очи към Юкири, а след това бавно огледа една по една смълчаните в очакване Заседателки.

— Всички вие носите голям срам.

Айез Седай повдигнаха вежди и очите км се разшириха още повече. Изглеждаха ядосани. Нямаха право! Ядът им беше нищо пред нейния гняв.

— Това — каза Егвийн и посочи разбитата стена. — Всички вие носите отговорност за това. — Посочи Силвиана, която все още бе на колене. — Носите отговорност за това. Носите отговорност за начина, по който нашите сестри се гледат по коридорите, и носите отговорност за това, че позволихте Кулата толкова дълго да остане в разделение. Много от вас носят отговорност за самото това разделение преди всичко!… Вие сте срам. Бялата кула — гордостта на Светлината, силата, гарантирала стабилност и истина още от Приказния век — едва не беше разбита заради вас.

Жените я гледаха, потресени от думите й.

— Елайда… — понечи да отвърне една.

— Елайда беше луда и всички вие го знаете! — заяви Егвийн строго, изправена високо на подиума и взряна отгоре към тях. — Знаехте през тези последни няколко месеца, че в безумието си тя прави всичко, за да ни унищожи. Светлина, много от вас сигурно го знаеха още когато я издигнахте!

— Имало е глупави Амирлин и преди, но никоя не е стигала толкова близо до събарянето на самата Кула! — продължи тя. — Вие сте юздите на Амирлин. Вие сте тези, които трябва да я спрат да прави такива неща! Вие й позволихте да разтури цяла Аджа! Какво си мислехте? Как така позволихте Кулата да пропадне толкова много! И то когато самият Прероден Дракон крачи по земята!

— Трябваше да отстраните Елайда в мига, в който чухте за пагубния й опит да плени Ранд ал-Тор. Трябваше да я отстраните, когато видяхте как нейната свадливост и дребнавост обърна Аджите една против друга. И трябваше със сигурност да я отстраните, когато тя отказа да направи необходимото, за да обедини отново Кулата, единна и цяла!

Огледа Сестрите една по една, взря се в очите на всяка. Никоя не издържа погледа й задълго. Най- сетне видя как срамът започна да проличава под маските им. Крайно време беше!

— Никоя от вас не посмя да й се опълчи — отсече тя. — И смеете да се наричате Съветът на Кулата? Вие, които бяхте толкова наплашени? Вие, които толкова треперехте от страх, че не можехте да направите каквото трябва? Вие, които толкова се бяхте въвлекли в своето дърлене и политиканстване, че не можехте да разберете какво трябва да се направи?

Погледна към Силвиана.

— Само една жена в тази зала пожела да се изправи и да защити онова, което знаеше, че е правилно. Само една жена посмя да се опълчи на Елайда и прие цената на това опълчване. И смятате, че доведох тази жена тук за отмъщение? Наистина ли сте толкова слепи, че да си въобразите, че ще накажа единствената личност в цялата Кула, която се държа достойно през тези последни няколко месеца?

Всички вече бяха навели очи. Дори Серин не искаше да срещне погледа й.

Силвиана вдигна очи към нея.

— Ти изпълни дълга си, Силвиана — заяви Егвийн. — И го изпълни добре. Стани.

Жената се изправи. Беше измъчена, с подпухнали от безсъние очи, и Егвийн подозираше, че й е трудно да се задържи права. Никой ли не се беше сетил да й донесе храна или вода в целия хаос през последните дни?

— Силвиана — заговори Егвийн. — Издигната беше нова Амирлин. И, колкото и да ме е срам да го кажа, това бе направено с увъртания, сходни с тези при издигането на Елайда. От седемте Аджи бяха представени само пет. За Синята знам, че щяха да ме подкрепят, ако бяха тук. Но на Червената не им беше даден шанс да огласят своето несъгласие или одобрение.

— Има сериозни основания за това, Майко — каза Силвиана.

— Може и да е така — отвърна Егвийн. — Но това само ще натовари царуването ми с напрежение между мен и Червените. Те ще виждат злонамереност там, където няма такава, а аз ще бъда лишена от силата на стотици жени. Жени, които ще са ужасно нужни.

— Но… не виждам как може да се преодолее това, Майко — каза искрено Силвиана.

— Аз виждам. Силвиана Бреон, искам да те имам за своя Пазителка на Хрониките. Нека не се казва, че съм презряла Червените.

Силвиана примига изненадано. Няколко Заседателки ахнаха, макар Егвийн да не забеляза кои са.

Взря се в очите на Силвиана. Съвсем доскоро тази жена я пердашеше по заповед на Елайда. Но сега Силвиана бе коленичила. Направила го беше, без да е нужна заповед. Приела беше властта на Съвета да издигне Егвийн. Дали приемаше самата нея?

Предлагаше й да тръгне по труден и опасен път. Червените можеха да приемат това като измяна. Какъв щеше да е отговорът на Силвиана? Егвийн благослови наум хитрината, която я предпази от потенето, иначе знаеше, че потта щеше да закапе по страните й.

— За мен ще е чест, Майко — каза Силвиана и коленичи отново. — Истинска чест.

Егвийн въздъхна облекчено. Задачата й да обедини разделените Аджи щеше да е трудна, но ако Червените я приемеха като свой враг, щеше да е почти невъзможна. Със Силвиана на своя страна щеше да има посредник с Червените, които нямаше да се чувстват отхвърлени. Дано.