— Това време ще е тежко за Червената Аджа, Дъще — каза Егвийн. — Предназначението им винаги е било да залавят мъже, които могат да преливат, но според донесенията сайдин е прочистен.
— Все пак ще има злонамерени преливащи, Майко — отвърна Силвиана. — А на мъжете не може да се вярва.
„Някой ден ще се наложи да превъзмогнем това чувство — помисли Егвийн. — Но засега е достатъчно вярно, за да си остане.“
— Не казах, че предназначението ви ще изчезне, само, че може би ще се промени. Виждам големи неща за Червената Аджа в бъдещето — разширяване на хоризонта, обновление на целите. Радвам се да те имам до себе си, за да ми помогнеш да ги насочим.
Егвийн огледа Заседателките, които наблюдаваха ставащото смълчани и стъписани.
— Щях да заповядам всички да понесете наказание, ако не знаех, че поне някои от вас работеха зад кулисите, за да спрат рухването на Бялата кула. Не направихте достатъчно, но все пак направихте нещо. Освен това смятам, че наказанието, което често си налагаме, е нелепо. Какво е физическата болка за една Айез Седай?
Замълча и си пое дълбоко дъх.
— Аз също не съм невинна. Споделям отчасти вашия срам, защото при моята власт станаха тези бедствия. Взех страната на бунтовничките, позволих да бъда издигната от тях, защото това бе единственият избор. Но този избор все пак ми носи вина.
Огледа ги пак.
— Носете своя срам, Заседателки, но го носете с решимост. Не позволявайте да ви прекърши. Времето за изцеряване е започнало и вече няма никаква полза да сочим с пръсти. Вие се провалихте. Но сте единственото, което имаме.
Жените започнаха да вдигат глави.
— Хайде — каза Егвийн и тръгна през залата, а Силвиана тръгна до нея. — Ред е на бунтовничките.
Тръгнаха по коридорите, които все още миришеха на пушек и на места бяха засипани с отломки. Егвийн се стараеше да не поглежда петната от кръв.
— Майко — заговори тихо Силвиана. — Мога само да предположа, че вече имате Пазителка сред бунтовничките. И двете ли смятате да ни държите? — Напрегнатият й глас издаваше какво мисли за този необичаен обрат.
— Не — отвърна Егвийн. — Предишната ми Пазителка бе екзекутирана затова, че е от Черната Аджа.
Силвиана пребледня.
— Разбирам.
— Не можем да си играем с тези неща, Силвиана. Приех много важна посетителка малко преди… спасяването ми. Беше от Черната и ми издаде имената на други Черни сестри. Потвърдих всички от тях, които бяха сред бунтовничките Айез Седай с помощта на Клетвената палка.
— Клетвената палка?! — възкликна Силвиана.
— Да — отвърна Егвийн, щом заслизаха по стълбището. — Дадена ми беше последната нощ от съюзничка в Кулата. Знаеш ли, май ще трябва да преместим стаята с тер-ангреалите. И да пазим мястото им в тайна и с постоянна защита. Няма да мине много време и всяка Сестра с достатъчно сила ще знае сплита на Пътуването. Не бих изключила за много от тях, дори тези, на които вярвам, да се изкушават да си вземат „назаем“ по някой ангреал от време на време.
— Да, Майко — отвърна Силвиана. И добави по-тихо: — Подозирам, че ще се наложи да свиквам с много промени.
— Боя се, че да. Една от най-сериозните ще е необходимостта да изберем подходяща Наставничка на новачките. Такава, която ще може да се справи със стотици нововъведени — много от които не са на стандартната възраст. Вече съм започнала процеса на приемане за обучение на всяка жена, колкото и да е възрастна, която показва някаква дарба за преливане. Подозирам, че скоро Бялата кула ще се пръска по шевовете от новачки.
— В такъв случай ще обмисля предложения за бързо назначаване, Майко — отвърна Силвиана.
Егвийн кимна одобрително. Романда и Лелейн несъмнено щяха да се вбесят, щом разберяха за избора и на Силвиана, но колкото повече го мислеше, толкова по-доволна беше от себе си. Не просто защото Силвиана беше Червена, а защото бе наистина способна. Серин щеше да е добър избор, но мнозина щяха да видят в нейно лице наставничка на Егвийн и може би реалната сила зад Трона. Избирането на Синя щеше само да подсили разкола при сегашното състояние на Кулата. А освен това, с Амирлин, която е била от бунтовничките — никой нямаше да забрави скоро това, каквото и да казваше или да правеше Егвийн — излекуването на отношенията щеше много бързо да напредне, ако Пазителката е лоялистка.
Стигнаха до Големия площад от източната страна на Кулата. Беше пълен — според повелята й — с жени, строени по Аджи. Егвийн беше избрала това място заради високото стълбище и просторната площадка пред величествените врати. Беше съвършена позиция, от която да се обърне към множеството.
Освен това стълбището бе разположено между крилата, понесли най-големите щети по време на атаката. Източното крило все още димеше. Куполът беше рухнал. Едната стена бе пропаднала навътре. Но от тази гледна точка самата Кула беше сравнително невредима и нито един от зейналите пробиви не се виждаше пряко.
Егвийн видя и много лица по прозорците на долните етажи. Айез Седай и новачки. Явно, че освен към бунтовничките, имаше възможност да се обърне към мнозинството обитателки на Кулата. Направи сплит, за да усили гласа си. Не чак да закънти, но достатъчно, за да я чуят и онези вътре, и долу.
— Сестри — започна тя. — Дъщери мои. Издигната бях подобаващо на Амирлинския трон. Двете страни в този конфликт ме избраха. Двете изпълниха предписаните ритуали и двете ме приеха за своя Амирлин. Време е отново да се съединим… Няма да се престоря, че нашето разделение изобщо не се е случвало. Ние от Бялата кула понякога сме твърде напористи в желанието си да забравим онези факти, които не искаме да признаем. Този не може де бъде скрит, не и от нас, които го преживяхме. Ние бяхме разделени. Едва не стигнахме до война помежду си. Ние се опозорихме.
— Вие, бунтовничките пред мен, направихте нещо ужасно. Разбихте Кулата и издигнахте съперничеща Амирлин. За първи път войници бяха поведени от Айез Седай срещу Айез Седай. Аз поведох тези войски. Признавам този позор. — Пое си дъх. — Необходимост или не, това е позор. Тъй че настоявам да признаете своята вина. Трябва да поемете отговорност за престъпленията си, макар да бяха извършени в името на по-голямо добро.
Огледа мълчаливо строените долу Айез Седай. Ако това, че ги беше накарала да се строят в редици и да чакат благоволението й, не им беше дало повод да разберат отношението й, то може би думите й щяха да помогнат.
— Вие не дойдохте тук със слава — заговори Егвийн. — Не дойдохте тук като победителки. Защото
— Грешки бяха допуснати и от двете страни. И всички ние ще трябва да работим упорито, за да поправим стореното от самите нас. Ковачите казват, че един меч не може никога да стане цял отново, след като е бил прекършен. Металът трябва да се стопи, а след това мечът да бъде отново изкован… Така че следващите няколко месеца ще бъдат нашето изковаване наново. Бяхме разбити, изтръгнати почти от корен. Последната битка наближава и преди да дойде, съм решена да се погрижа ние отново да сме меч, изкован със сила, цял и ненакърним! Ще ви поставям изисквания. Те ще са сурови. Ще ви напрягат до предела на онова, което мислите, че можете да понесете. Ще взема тези изгорени дупки и ще ги запълня! Споразумения ще трябва да се постигнат, защото Заседателките сред нас са твърде много за Съвета, да не говорим за твърде многото глави на Аджи. Някои от вас ще трябва да превиете гръб в смирение пред онези, които сте ненавиждали.
— Тези дни ще са изпитание за вас! Ще ви накарам да работите с тези, които само допреди часове сте виждали като свои врагове. Ще крачите редом до тези, които са ви презирали или наранявали, или са ви мразели.
