Буря се надига

накара да замръзне.

— Авиенда — каза суровата белокоса жена. — Колко Мъдри отидоха с Руарк да огледат тази бежанска колона?

— Николко, освен мен — призна Авиенда.

— О, ама ти да не би да си Мъдра вече? — попита Баир.

— Не — бързо отвърна Авиенда и се посрами още повече, като се изчерви. — Лошо се изразих.

— Тогава ще бъдеш наказана — заяви Баир. — Ти вече не си Дева, Авиенда. Не ти е мястото да разузнаваш. Тази задача е за други.

— Да, Мъдра — промълви Авиенда, навела очи. Не беше помислила, че отиването с Руарк ще й донесе срам — виждала беше други Мъдри да изпълняват подобни задачи.

„Но аз не съм Мъдра — напомни си тя. — Аз съм само чирачка.“ Баир не беше казала, че Мъдра не може да разузнава. Само, че не е място за Авиенда. Ставаше дума за самата нея. И за онова, което бе направила — или може би продължаваше да го прави, — за да предизвиква Мъдрите.

Дали си мислеха, че се е размекнала, като е прекарвала толкова време с Елейн? Самата Авиенда се безпокоеше, че това е вярно. През онези дни в Кемлин бе започнала да открива, че я радват коприните и баните. Накрая съвсем вяло беше възразила, когато Елейн измисли повод да я облече в някакво непрактично и безсрамно облекло с везмо и дантела. Толкова по-добре, че бяха дошли да я вземат.

Последва призивът да поемат на път и облечените в кадин-сор мъже и жени затичаха на малки групи. Въпреки бухналите си поли Мъдрите се движеха също толкова леко като войниците. Амис докосна Авиенда по рамото и каза:

— Ще тичаш с мен, за да можем да обсъдим наказанието ти.

Така че Авиенда затича до Мъдрата. Такава скорост всеки айилец можеше да поддържа почти безкрайно. Групата й, от Кемлин, се беше срещнала с Руарк, докато той се беше запътил от Бандар Еваан да се срещне с Ранд ал-Тор в западната част на страната. Добрайн Таборвин, кайриенец, все още поддържаше реда в столичния град, където, според сведенията, беше издирил член на доманския управителен съвет.

Групата айилци сигурно щеше да може да Пропътува през портал останалото разстояние. Но не беше далече — само няколко дни пеш — и бяха тръгнали достатъчно рано, за да стигнат в уговореното време, без да прибягват до Единствената сила. Руарк искаше да огледа лично околностите на чифлика, който Ранд ал- Тор използваше за своя база. Други части от Гошиен и Таардад Айил щяха да се присъединят към тях при базата с помощта на портали, ако се наложеше.

— Какво според тебе иска Кар-а-карн от нас тук в Арад Доман, Авиенда? — попита Амис.

Авиенда едва прикри мръщенето си. А наказанието й?

— Искането е необичайно — отвърна тя. — Но Ранд ал-Тор има много странни идеи, дори за влагоземец. Това няма да е най-необичайната задача, която е отредил за нас.

— А това, че Руарк намира задачата за притеснителна?

— Съмнявам се вождът на клана да е притеснен — отвърна Авиенда. — Подозирам, че Руарк говори това, което е чул да казват други, просто го предава на Мъдрите. Няма желание да посрами други, като разкрие кои са споделили страховете си.

Амис кимна. Каква беше целта на тези въпроси? Тя би трябвало да се е сетила същото, разбира се. Защо ще пита Авиенда за съвет?

Потичаха известно време в мълчание, без никоя да спомене за наказанията. Простили ли й бяха Мъдрите несъзнателната грешка? Нямаше да я опозорят по този начин, разбира се. Щяха да й дадат време да помисли какво е направила, иначе срамът й щеше да е непоносим. Можеше отново да сгреши, по-лошо дори.

Амис не издаде какво мисли. Беше била Дева някога, като Авиенда. Беше твърда дори за айилка.

— А самият ал-Тор? — попита Амис. — Какво мислиш за него?

— Обичам го — отвърна Авиенда.

— Не попитах Авиенда глупавото момиче — отряза я Амис. — Попитах Авиенда Мъдрата.

— Той е човек с много товари — заговори Авиенда по-предпазливо. — Боя се, че прави много от тези товари по-тежки, отколкото трябва да са. Някога си мислех, че има само един начин да си силен, но се научих от своята първосестра, че греша. Ранд ал-Тор… не смятам, че го е научил все още. Безпокоя се, че бърка твърдостта със силата.

Амис отново кимна, сякаш одобрително. Някакво изпитване ли бяха тези въпроси?

— Би ли се омъжила за него? — попита Амис.

„Нали уж говорехме не за «глупавото момиче» Авиенда“ — помисли си тя, но не го изрече, разбира се. Подобни неща не можеше да се кажат на Амис.

— Аз ще се омъжа за него — заяви тя. Тонът й спечели учудения поглед на Амис, но Авиенда го издържа. Всяка Мъдра, изразила се погрешно, заслужаваше да бъде поправена.

— А влагоземката Мин Фаршоу? — попита Амис. — Тя очевидно го обича. Какво ще направиш с нея?

— Тя е моя грижа — отвърна Авиенда. — Ще го уредим някак. Говорила съм с Мин Фаршоу и вярвам, че лесно ще се сработим с нея.

— И с нея ли се каниш да станеш първосестра? — попита Амис с насмешка. Много лека, но насмешка.

— Ще постигнем споразумение, Мъдра.

— А ако не можете?

— Ще го постигнем — заяви твърдо Авиенда.

— А как можеш да си толкова сигурна?

Авиенда се поколеба. Отчасти й се искаше да отвърне на този въпрос с пълно мълчание, да мине бежешком през голите храсти и да не отговори на Амис. Но беше само чирачка и макар да не можеше да бъде принуждавана да говори, знаеше, че Амис ще продължи да я притиска, докато не изтръгне отговора. Надяваше се това да не предизвика твърде много тох от отговора й.

— Знаете ли за виденията на жената Мин? — попита тя.

Амис кимна.

— Едно от тези видения разказва за Ранд ал-Тор и трите жени, които той ще обича. А друго разказва за моите деца от Кар-а-карн.

Нищо повече не каза, а и Амис не настоя. Беше достатъчно. И двете знаеха, че човек може по-лесно да намери Каменно куче, което да отстъпи, отколкото видение на Мин, оказало се погрешно.

От една страна, беше добре да знае, че Ранд ал-Тор ще е неин, макар и да трябваше да го дели. Не изпитваше негодувание към Елейн, разбира се, но Мин… е, Авиенда всъщност не я познаваше. Все едно, видението носеше утеха. Но също така беше тягостно. Авиенда обичаше Ранд ал-Тор, защото тя го беше избрала, не защото й беше предопределено. Разбира се, видението на Мин не гарантираше, че Авиенда всъщност ще може да се омъжи за Ранд, тъй че може би се бе изразила погрешно пред Амис. Да, той щеше да обича три жени и три жени щяха да го обичат, но щеше ли Авиенда да намери начин да се омъжи за него?

Не, бъдещето не беше сигурно и по някаква причина това й донесе утеха. Може би трябваше да се безпокои, но не изпитваше безпокойство. Щеше да си върне честта и след това щеше да се омъжи за Ранд ал-Тор. Може би той щеше да умре скоро след това, но може би щеше да последва някоя засада и тя да падне от стрела в същия ден. Притеснението не решаваше нищо.

Тох обаче беше друга работа.

— Грешно се изразих, Мъдра — каза Авиенда. — Намекнах, че според видението ще се омъжа за Ранд ал-Тор. Това не е вярно. Ние трите ще го обичаме и макар това да предполага женитба, не го зная със сигурност.

Амис кимна. Нямаше никакъв тох. Авиенда се беше поправила достатъчно бързо. Това беше добре. Нямаше да добави още срам към онова, което вече си бе заслужила.

— Много добре — каза Амис, гледаше право напред. — Сега да обсъдим днешното ти наказание.

Авиенда се поотпусна. Значи все още имаше време да открие какво е сгрешила. Влагоземците често като че ли се объркваха от айилските порядки с наказанието, но влагоземците не разбираха много от честта.