Буря се надига

служеха на Светлината. Тъй че направих каквото трябваше, Гарет Брин. Посветих живота си на подготовката за идването на Дракона. Заклех се да вложа всичко, за да надделеем в Последната битка. Да направя всичко необходимо — каквото е необходимо, — за да понеса бремето, което ми бе отредено. Имаше само още едно лице, на което знаех, че мога да се доверя, и сега тя е мъртва. — Сюан се обърна и го погледна в очите. Лек полъх раздвижи стените на палатката и пламъкът на свещта изпърха. Брин седеше и я гледаше втренчено.

— Тъй че разбираш, Гарет Брин. Трябваше да отложа клетвата си към теб заради други клетви. Заклех се да се погрижа за това до самия му край, а Дракона все още не е срещнал съдбата си в Шайол Гул. Клетвите на човек трябва да следват своя ред на важност. Когато се заклех на теб, не обещах да ти служа незабавно. Съзнателно внимавах по този пункт. Ти ще го наречеш айезседайска игра на думи. Аз бих го нарекла другояче.

— И как по-точно? — попита той.

— Заклех се да направя каквото трябва, за да защитя теб, твоите земи и твоя народ, Гарет Брин. Ти ме обвини за загубата на един плевник и няколко крави. Е, в такъв случай те съветвам да помислиш за цената, която твоят народ би заплатил в случай, че Прероденият Дракон се провали. Понякога трябва да се плати скъпо, за да се изпълни по-важен дълг. Един войник би трябвало да разбира това.

— Трябваше да ми кажеш. — Брин не откъсваше очи от нея. — Трябваше да ми обясниш коя си.

— Какво? Щеше ли да ми повярваш?

Той се поколеба.

— Освен това аз не можех да ти се доверя — каза тя откровено. — Предишната ни среща не беше особено… дружелюбна, доколкото си спомням. Можех ли да поема този риск, Гарет Брин, с човек, когото не познавам? Можех ли да му дам власт над тайни, които знаех само аз, тайни, които трябваше да се предадат на новата Амирлински трон? Можех ли да заделя и един миг, когато целият свят беше с клуп на шията?

Гледаше го в очите и чакаше отговор.

— Не — най-сетне призна той. — Да ме изгори дано, Сюан, но не е трябвало да чакаш. И преди всичко не трябваше да даваш онази клетва!

— Ти трябваше да слушаш по-внимателно — каза тя и най-сетне откъсна погледа си от него. — Съветвам те, ако в бъдеще се закълнеш да служиш някому, постарай се да предвидиш времева рамка за тази служба.

Брин въздъхна, а Сюан дръпна рязко последната риза от въжето и по задната стена на палатката пробяга размътена сянка.

— Добре — заговори Брин. — Казах си, че ще те задържа на работа само толкова, колкото ще ми трябва, докато получа този отговор. Вече знам. Бих казал, че…

— Спри! — прекъсна го Сюан и се извърна рязко, изпънала пръст към него.

— Но…

— Не го казвай — заплаши го тя. — Ще ти затъкна устата и ще те оставя да висиш във въздуха до утре вечер. Не си мисли, че няма да го направя.

Брин се отпусна на стола си смълчан.

— Още не съм приключила с теб, Гарет Брин. — Тя тръсна ризата и я сгъна. — Ще ти кажа, когато приключа.

— Светлина, жено — изпъшка той. — Ако знаех, че си Айез Седай, преди да те подгоня към Салидар… ако знаех какво правя…

— Какво? — попита тя рязко. — Нямаше ли да ме подгониш?

— Разбира се, че щях — възмути се той. — Просто щях да съм по-предпазлив или може би по-добре подготвен. Тръгнах да ловя глигани с нож за зайци вместо с копие!

Сюан сложи сгънатата риза върху другите и вдигна купчината. Погледна го измъчено.

— Ще се опитам да се престоря, че не ме сравни току-що с глиган, Брин. Най- учтиво моля да внимаваш малко с езика си. Иначе ще се окажеш без слугиня и наистина ще ти се наложи да използваш онези перачки.

Той я погледна озадачено. След това прихна. Самата тя не можа да сдържи усмивката си. Е, след този разговор Брин вече щеше да знае кой командва в тази връзка.

Но… Светлина! Защо му беше казала за Прорицанието? Докато прибираше дрехите му в походния скрин, го погледна крадешком. Брин продължаваше да клати глава и да се киска.

„Когато други клетви престанат да властват над мен — помисли Сюан. — Когато се уверя, че Прероденият Дракон прави каквото трябва, може би ще има време. Всъщност вече очаквам с нетърпение това изпитание да свърши.“

— Трябва вече да си лягаш, Сюан — каза Брин.

— Рано е още — отвърна тя.

— Да, но вече е залез-слънце. Всеки трети ден си лягаш необичайно рано, като си слагаш онзи странен пръстен, който си скрила между възглавниците на постелята си. — Обърна една страница на писалището си. — Моля, предай най-сърдечните ми поздрави на Амирлин.

Тя го зяпна. Не можеше да знае за Тел-айеран-риод, нали? Засече доволната му усмивка. Добре, може би не знаеше за Тел-айеран-риод, но явно се досещаше, че пръстенът и графикът й за спане имат нещо общо с общуването с Егвийн. Хитрец. Хвърли й поглед, докато минаваше покрай него, и в очите му припламнаха весели искри.

— Непоносим човек — измърмори тя, седна на нара си и остави кълбото светлина да угасне. После вяло взе пръстена тер-ангреал и го окачи на шията си, обърна гръб на Брин и легна и се опита да заспи с усилие на волята. Всеки трети ден се стараеше да става рано, за да е изморена вечерта. Съжаляваше, че не може да заспива тъй лесно като Егвийн.

Непоносим… непоносим човек! Трябваше да направи нещо, за да му го върне. Мишки в чаршафите му. Това щеше да е добра отплата.

Лежа будна дълго, но най-сетне успя да се унесе, смътно усмихната при мисълта за едно подобаващо отмъщение. Събуди се в Тел-айеран-риод без нищо по тялото освен едно скандално, едва покриващо я прозрачно парче плат. Ахна уплашено и моментално го смени — със съсредоточаване — със зелена рокля. Зелена ли? Защо зелена? Направи я на синя. Светлина! Как ставаше тъй, че Егвийн винаги я биваше в задържането на нещата под контрол в Тел-айеран-риод, докато Сюан едва успяваше да задържи облеклото си да не се променя при всяка разсеяна мисъл? Трябваше да има нещо общо с това, че Сюан трябваше да носи това несъвършено копие на тер-ангреал, което не действаше така добре като оригинала. Правеше я да изглежда нематериална за другите, които я виждаха.

Стоеше посред лагера на Айез Седай, обкръжена от палатки. Платнищата им се отваряха за миг и се затваряха. Небето бе натежало от силна и в същото време странно затаена буря. Любопитно, колко често нещата изглеждаха странни в Тел-айеран-риод. Тя затвори очи и пожела да се озове в кабинета на Наставницата на новачките в Бялата кула. Щом ги отвори, вече бе там. Малка стая с дървена ламперия, с грубо писалище, столче и масата за боя с каиша.

Щеше да е добре, ако разполагаше с оригиналния пръстен, но той зорко се пазеше от Заседателките. Трябваше да е благодарна и за малък улов, както казваше навремето баща й. Можеше да е останала без нито един от тези пръстени. Заседателките си мислеха, че този е у Леане, когато бе заловена.

Добре ли беше Леане? Във всеки момент лъжливата Амирлин можеше да нареди да я екзекутират. Сюан знаеше много добре колко зла може да е Елайда. Все още я жегваше скръб, когато си помислеше за горкия Алрик. Изпитала ли беше Елайда поне за миг чувство за вина от хладнокръвното убийство на Стражник, преди напълно да унищожи жената, която сваляше от власт?

— Меч ли, Сюан? — внезапно попита гласът на Егвийн. — Това е новост.

Сюан погледна надолу и се сепна, като видя, че държи кървав меч, предназначен навярно за сърцето на Елайда. Накара го да изчезне, след което изгледа Егвийн. Момичето приличаше досущ на Амирлин: великолепна златна рокля, кафявата коса прибрана в изящна, обсипана с перли мрежичка. Лицето й все още не беше безвременно, но Егвийн ставаше все по-добра в постигането на спокойната ведрост, присъща за Айез Седай. Всъщност беше станала видимо по-добра, след като бе попаднала в плен.

— Изглеждаш добре, Майко — каза Сюан.