Буря се надига

— Благодаря — отвърна Егвийн с лека усмивка. Издаваше повече от самата себе си в компанията на Сюан, отколкото с други. Двете знаеха колко много бе разчитала Егвийн на нея, за да я научи как да стигне там, където бе сега.

„Макар че най-вероятно щеше да го постигне и сама — призна си Сюан. — Просто не толкова бързо.“

Егвийн огледа стаята и се намръщи.

— Знам, че предложих това място последния път, но вече му се нагледах предостатъчно. Ще се срещнем в трапезарията на новачките. — И изчезна.

Странен избор, но едва ли за да ги прикрие от нежелани уши. Сюан и Егвийн не бяха единствените, които използваха Тел-айеран-риод за тайни срещи. Сюан затвори очи — не че й трябваше, но като че ли помагаше — и си представи трапезарията на новачките с редиците пейки и празните маси. Когато отново ги отвори, беше там, както и Егвийн. Амирлин се отпусна и зад нея се появи величествен, отрупан с възглавнички стол, който леко я обгърна, докато сядаше. Сюан не можеше да се довери на себе си за нещо толкова сложно и просто седна на една пейка.

— Мисля, че може би ще се наложи да се срещаме по-често, Майко — почна Сюан.

— Защо? Случило ли се е нещо?

— Няколко неща — отвърна Сюан. — И се боя, че някои от тях вече миришат като улов отпреди цяла неделя.

— Кажи ми.

— Една от Отстъпниците е била в лагера ни — рече Сюан. Не искаше да мисли точно за това. Направо настръхваше.

— Загинал ли е някой? — попита Егвийн със спокоен глас, макар погледът в очите й да стана стоманен.

— Не, блажена да е Светлината — отвърна Сюан. — Освен онези, за които вече знаеш. Романда направи връзката. Егвийн, съществото е било сред нас от доста време, скришом.

— Коя?

— Делана Мосалайн. Или нейната слугиня, Халима. Най-вероятно Халима, тъй като познавам Делана от много отдавна. — Очите на Егвийн съвсем леко се разшириха. Халима бе дебнала Егвийн. Беше я докосвала и обслужвала — една от Отстъпниците! Егвийн обаче прие новината добре. Като Амирлин.

— Но Аная беше убита от мъж — каза сухо. — Онези убийства друго ли бяха?

— Не, Аная не беше убита от мъж, а от жена, владееща сайдин. Така трябва да е било — единствено това обяснява нещата.

Егвийн кимна замислено. С Тъмния всичко беше възможно. Сюан се усмихна доволно и с гордост. Това момиче се учеше да бъде Амирлин. Светлина, то беше Амирлин!

— Нещо повече? — попита Егвийн.

— Не много по тази тема — отвърна Сюан. — За жалост ни избягаха. Изчезнаха в същия ден, в който ги разкрихме.

— Какво ли ги е предупредило?

— Ами, това включва едно от другите неща, които искам да ти кажа. — Сюан си пое дълбоко дъх. Най- лошото бе казано, но следващото също нямаше да е никак лесно. — Същия ден, имаше среща в Съвета, водеше я Делана. На тази среща един Аша’ман заяви, че усеща в лагера мъж, който прелива. Смятаме, че това я е предупредило. Направихме връзката едва след като Делана изчезна. Същият този Аша’ман ни каза, че негов приятел е срещнал жена, която можела да прелива сайдин.

— А защо е имало Аша’ман в лагера? — попита хладно Егвийн.

— Беше пратен като посланик — обясни Сюан. — От Преродения Дракон. Майко, изглежда, че мъжете, които следват ал-Тор, са обвързали Айез Седай.

Егвийн дори не мигна.

— Да. Чух слухове за това. Надявах се, че са преувеличени. Този Аша’ман каза ли кой е дал разрешение на Ранд да извършва такова отвратително деяние?

— Той е Прероденият Дракон — отвърна Сюан с гримаса. — Не вярвам да смята, че му трябва разрешение. Но, в негова защита, изглежда, не знае, че това става. Жените, които са обвързали неговите мъже, бяха пратени от Елайда да унищожат Черната кула.

— Аха. — Егвийн най-сетне показа нещо като емоция. — Значи все пак слуховете са точни. Твърде точни. — Красивата й рокля запази формата си, но помръкна до тъмнокафяв цвят, като айилско облекло. Егвийн, изглежда, не забеляза промяната. — Никога ли няма да спре този порой от бедствия от страна на Елайда?

Сюан поклати глава.

— Предложени ни бяха четирийсет и седем Аша’ман като компенсация, един вид, за жените, които са обвързали мъжете на ал-Тор. Замяната трудно може да се нарече справедлива, но Съветът все пак реши да приеме предложението.

— И правилно — заяви Егвийн. — Ще трябва да се заемем с тази глупост на Дракона по-късно. Може хората му да са действали без негова пряка заповед, но Ранд трябва да поеме отговорност. Мъже! Да обвързват жени!

— Те твърдят, че сайдин е прочистен — каза Сюан.

Егвийн повдигна вежди, но не възрази.

— Да, това би могло да е разумна причина. Ще ни трябва допълнително потвърждение, разбира се. Но покварата се появи, когато всичко изглеждаше спечелено. Защо да не се махне, когато всичко изглежда на ръба на чистото безумие?

— Не съм го обмисляла под този ъгъл — каза Сюан. — Е, какво да правим, Майко?

— Оставяме на Съвета да се оправи с това — каза Егвийн. — Изглежда, държат нещата в ръце.

— Те да гледат да ги задържат, докато се върнеш, Майко.

— И това ще стане. — Егвийн се отпусна в стола. Изглеждаше някак по-състарена, отколкото издаваше лицето й. — Работата ми е тук, засега поне. Ти ще трябва да се погрижиш Съветът да прави каквото трябва. Имам огромна вяра в теб.

— Благодарна съм за това, Майко — отвърна Сюан, като преглътна разочарованието си. — Но губя влияние над тях. Лелейн е започнала да се налага като втора Амирлин — и го прави, като се преструва, че подкрепя теб. Разбрала е, че създаването на впечатление, че действа от твое име, обслужва самата нея.

Егвийн присви устни.

— Щях да си помисля, че Романда печели предимство, след като тя е разкрила Отстъпницата.

— Според мен тя смяташе, че има предимство — каза Сюан, — но твърде дълго се наслаждаваше на победата си. Лелейн, с не малко усилие, се наложи като най-преданата служеща на Амирлин. Човек направо да си помисли, че двете с нея сте най-близките и доверени приятелки, като я чуе как говори! Представя ме за своя „придружителка“ и всеки път, когато Съветът заседава, е все „Егвийн искаше това“ и „Спомнете си какво каза Егвийн, когато направихме онова“.

— Умно — каза Егвийн.

— Гениално — въздъхна Сюан. — Но ние знаехме, че рано или късно едната ще изпълзи пред другата. Непрекъснато я отклонявам към Романда, но не знам колко дълго още ще мога да я разсейвам.

— Постарай се — отвърна Егвийн. — Но не се притеснявай, ако Лелейн откаже да се разсейва.

Сюан се намръщи.

— Но тя узурпира твоето място!

— Като го укрепва — каза Егвийн с усмивка. Най-сетне забеляза, че роклята й се е променила в кафява, и бързо я възстанови, без да прекъсва разговора. — Играта на Лелейн ще успее само ако аз не успея да се върна. Тя използва мен като източник на авторитет. Когато се върна, няма да има друг избор, освен да приеме върховенството ми. Ще е изразходвала всичките си усилия, за да укрепи мен.

— А ако не се върнеш, Майко? — попита тихо Сюан.

— Тогава ще е по-добре за Айез Седай да имат силна водачка — каза Егвийн. — Ако Лелейн се окаже по-силната, така да бъде.