Буря се надига

пристанището и чакаш или излизаш, за да избиеш пристанищните такси. Повечето дни като този не обръщаха на буря. Повечето дни като този бяха безопасни.

Но ако наистина дойдеше буря в ден като този, обикновено беше много лоша. Много от най-ужасните бури в историята се бяха разразили от небе на началник-пристанище. Затова някои рибари имаха друго име за облаци като тези. Наричаха ги „було на риба лъв“. А вече бяха минали дни, откакто небето бе предложило нещо по-различно. Сюан потръпна и придърпа шала си. Това небе беше лош знак.

Едва ли много рибари биха избрали да излязат в този ден.

— Сюан? — В гласа на Лелейн се прокрадна раздразнение. — Хайде побързай. И не искам да чувам повече суеверни глупости за небето. Честно. — Високата Айез Седай се обърна и продължи по пътеката.

„Суеверни? — помисли си възмутено Сюан. — Хиляда поколения мъдрост не е суеверие. Това е здрав смисъл!“ Но не каза нищо, а забърза след Лелейн. Лагерът на верните на Егвийн Айез Седай продължаваше обичайната си дейност, стабилно като колелца на часовник. Ако съществуваше нещо, в което Айез Седай бяха добри, това беше създаването на ред. Палатките бяха подредени на групи по Аджи в подражание на разположението на Бялата кула. Имаше малко мъже и всички, които минаваха покрай тях — бойци от войските на Гарет Брин, коняри, ратаи, — бързаха по задачите си. Работничките жени ги превъзхождаха по брой, като много от тях бяха извезали Пламъка на Тар Валон на полите или елечетата си.

Една от малкото особености на селището — ако човек пренебрегнеше факта, че имаше палатки вместо стаи и дървени пътеки вместо коридори с плочки — беше броят на новачките. Бяха стотици. Всъщност броят им вече беше над хиляда, много повече, отколкото Кулата беше побирала в последно време. След като единството на Айез Седай се възстановеше, щеше да се наложи квартирите на новачките, които не бяха използвани от десетилетия, да се отворят отново. Може би щеше да им трябва дори втора кухня.

Новачките щъкаха наоколо в „семейства“ и повечето Айез Седай се стараеха да не им обръщат внимание. Някои го правеха по навик — че кой обръща внимание на новачки? Но други го правеха от неодобрение. Според тяхната преценка жени, които бяха достатъчно възрастни, за да бъдат майки и баби — всъщност много от тях бяха майки и баби — изобщо не можеше да бъдат записвани в книгата на новачките. Но какво можеше да се направи? Егвийн ал-Вийр, Амирлинският трон, бе заявила, че това трябва да стане.

Сюан все още можеше да долови потреса у някои Айез Седай, покрай които минаваше. Егвийн трябваше да бъде контролирана по-грижливо. Какво се беше объркало? Кога Амирлин се беше измъкнала от тях? Сюан щеше да изпита повече задоволство от тези погледи, ако самата тя не беше притеснена от продължителния плен на Егвийн в Бялата кула. Това си беше истинско було на риба лъв. Потенциал за голям успех, но също и за голям провал. Забърза се след Лелейн.

— Какво е състоянието на преговорите? — попита Лелейн, без да си прави труда да поглежда към Сюан.

„Можеш сама да отидеш на някоя сесия и да разбереш“ — помисли Сюан. Но Лелейн искаше да изглежда, че ръководи, без да взима активно участие. А питането на Сюан на открито беше също изчислен ход. За Сюан се знаеше, че е една от довереничките на Егвийн, а и все още се радваше на известност поради това, че самата тя бе някога Амирлин. Нещата, които казваше Сюан, не бяха важни за Лелейн. Това, че се казваха обаче, увеличаваше влиянието й в лагера.

— Не вървят добре, Лелейн — отвърна Сюан. — Пратеничките на Елайда никога не се съгласяват с нищо и изглеждат възмутени всеки път, когато повдигнем важни теми, като възстановяването на Синята Аджа. Съмнявам се, че имат реални пълномощия от Елайда да направят обвързващи споразумения.

— Хм — каза Лелейн замислено и кимна на група новачки, които заприклякаха в реверанси. Каквато си беше хитра, Лелейн бе започнала да се отнася много добронамерено към новите.

Неприязънта на Романда към тях беше добре известна. След като Егвийн я нямаше, Романда беше започнала да намеква, че като се постигне обединението, тази „глупост“ със застарелите новачки щяла да се оправи бързо. Само че все повече и повече Сестри започваха да разбират мъдростта на Егвийн. Сред новите имаше голяма сила и немалко от тях щяха да се издигнат до Посветени веднага щом се спечелеше Кулата. Напоследък — като предлагаше мълчаливо приемане на тези жени — Лелейн си бе осигурила още една връзка към Егвийн.

Сюан изгледа през рамо отдалечаващото се семейство новачки. Бяха приклекнали на Лелейн почти толкова бързо и почтително, както щяха да го сторят и с Амирлин. Ставаше все по-ясно, че след месеците равенство Лелейн печели битката за превъзходство срещу Романда.

А това беше много голям проблем.

Сюан не мразеше Лелейн. Тя беше способна, със силна воля и решителна. Бяха приятелки някога, въпреки че отношенията им се бяха променили драстично, след като и положението на Сюан се беше променило.

Да, можеше да каже дори, че харесва Лелейн. Но не се доверяваше на тази жена и определено не искаше да я види като Амирлин. В друга ера Лелейн щеше да се справи добре с поста. Но този свят се нуждаеше от Егвийн и — приятелство или не — Сюан не можеше да приеме тази жена да замести подходящата Амирлин. И трябваше да се увери, че Лелейн не предприема някакви действия, за да предотврати завръщането на Егвийн.

— Е — каза Лелейн, — ще трябва да обсъдим преговорите в Съвета. Амирлин иска да продължат, тъй че е ясно, че не можем да ги спрем. Но трябва да има начин да ги направим по-ефективни. Трябва да се погрижим да се изпълнят желанията на Амирлин, какво ще кажеш?

— Несъмнено — отвърна твърдо Сюан.

Лелейн я изгледа накриво и Сюан се изруга наум, че си е позволила да издаде чувствата си. Лелейн трябваше да вярва, че е на нейна страна.

— Извинявай, Лелейн, но Елайда ме вбесява. Защо поддържа преговори, след като не е склонна да отстъпи нищо?

— Да. Но кой може да каже защо Елайда прави това, което прави? Съобщенията на Амирлин показват, че водачеството на Елайда в Кулата е… разколебано, меко казано.

Сюан само кимна. За щастие, Лелейн като че ли не я подозираше във вероломство. Или не я интересуваше. Забележително беше колко безвредна я смятаха сега, след като силата й бе толкова намаляла.

Слабостта беше ново преживяване. От самото начало на пребиваването й в Бялата кула Сестрите бяха забелязали силата й и остротата на ума й. Почти веднага бяха започнали да шепнат, че ще стане Амирлин — понякога изглеждаше сякаш самата Шарка бе изтласкала Сюан направо към Трона. Макар бързото й издигане в Амирлин още толкова млада да беше изненадало мнозина, самата тя не беше изненадана. Когато ловиш риба със сепия за стръв, не бива да се изненадваш, ако уловиш зъбарка. Ако си искала да уловиш змиорка, да си използвала друго за стръв.

Когато я Изцериха, смалената й сила беше голямо разочарование. Но това се променяше. Да, вбесяващо беше да е под толкова много, да е лишена от уважението на жените наоколо. Но поради това, че беше отслабнала в Силата, много Сестри като че ли приемаха, че е отслабнало и политическото й умение! Можеха ли хората наистина да го забравят толкова бързо? Откриваше, че новото й положение сред Айез Седай й развързва ръцете.

— Да — каза Лелейн, докато кимаше на поредната група новачки, — вярвам, че е време да пратим посланички в кралствата, които ал-Тор не е завладял. Може да не държим самата Кула, но това не е причина да изоставяме политическия си надзор над света.

— Да, Лелейн — отвърна Сюан. — Но сигурна ли си, че Романда няма да възрази?

— Защо да възразява? — изсумтя Лелейн пренебрежително. — Не би било логично.

— Всъщност Романда е доста логична — каза Сюан. — Та дори да възразява само за да ти прави напук. Но я видях да си бъбри с Мараленда преди няколко дни.

Лелейн се намръщи. Мараленда беше далечна братовчедка от рода Траканд.

Сюан прикри усмивката си. Удивително колко много може да се постигне, когато хората те подценяват. Колко ли жени самата тя беше подценявала само защото видимо им липсваше сила? Колко пъти тя самата беше манипулирана така, както сега манипулираше Лелейн?