Буря се надига

градове, като се борят за постове и съюзи, докато всяка от тях предлага свой кандидат за крал на другите.

— А тази доманска армия, която воюва със сеанчанците? — попита Ранд. — Това тяхно дело ли е?

— Не знам нищо за това.

— Говориш за Родел Итуралд — каза Руарк.

— Да.

— Той се сражава добре преди двайсет години — каза Руарк и потърка четвъртитата си брадичка. — Един от тия, дето наричате Велики капитани. Ще ми се да танцувам копията с него.

— Няма да ги танцуваш — сряза го Ранд. — Не и докато аз съм жив поне. Ще умиротворим тази страна.

— И очакваш да направим това без бой ли? — попита Баел. — Този Родел Итуралд, както ни съобщават, се бие като пясъчна буря срещу сеанчанците, привлича гнева им по-добре дори от самия теб, Ранд ал-Тор. Няма да спи, докато завладяваш отечеството му.

— Пак повтарям — каза Ранд. — Не сме тук, за да завладяваме.

Руарк въздъхна.

— Тогава защо пращаш нас, Ранд ал-Тор? Защо не пратиш своите Айез Седай? Те разбират от влагоземци. Тази страна е като цяло кралство от деца, а ние сме твърде малко възрастни, за да ги накараме да кротуват. Особено ако ни забраняваш да ги пердашим.

— Можете да се биете, но само когато се наложи — каза Ранд. — Руарк, това вече е извън възможностите на Айез Седай да го оправят. Вие обаче можете да го направите. Хората са наплашени от айилците и ще правят каквото им кажете. Ако можем да спрем войната със сеанчанците, може би тази Щерка на Деветте луни ще разбере, че съм сериозен в желанието си за мир. Тогава може би ще се съгласи да се срещне с мен.

— Защо не го направим като предишния път? — попита Баел. — Завладяваме страната за самия теб?

Башийр кимна и погледна Ранд.

— Няма да се получи този път — отвърна Ранд. — Една война тук ще отнеме твърде много ресурси. Споменахте за Итуралд — той задържа сеанчанците с буквално никакво продоволствие и малко хора. Държите ли да влезем в сблъсък с толкова находчив човек?

Колко замислен изглеждаше Башийр, сякаш наистина мислеше да се сблъска с този Итуралд. Мъже! Всичките са едни и същи. Предложи им предизвикателство и стават любопитни, нищо, че предизвикателството най-вероятно най-накрая ще ги наниже на пика.

— Малко живи мъже има като Родел Итуралд — каза Башийр. — Би могъл да е от голяма полза на каузата ни, несъмнено. Винаги съм се чудил дали бих могъл да го надвия.

— Не — повтори Ранд, загледан в картата. Доколкото Нинив можеше да види, на нея бяха изобразени войски, оградени с кратки бележки. Айилците представляваха организирана гмеж от надраскани с въглен знаци по високите части на Арад Доман. Силите на Итуралд бяха дълбоко в равнината Алмот, в боеве със сеанчанците. Средата на Арад Доман беше море от хаотични бележки, вероятно личните сили на разни благородници.

— Руарк, Баел — каза Ранд. — Искам да похитите членовете на Съвета на търговците.

В шатрата се възцари тишина.

— Сигурен ли си, че е разумно, момче? — най-сетне попита Кацуан.

— Те са застрашени от Отстъпницата — каза Ранд и почука небрежно с пръсти по картата. — Ако Грендал наистина държи Алсалам, то освобождаването му няма да ни свърши работа. Толкова ще е под нейната Принуда, че едва ли ще има ум и колкото на дете. Тя не деликатничи. Трябва ни Съветът на търговците, за да избере нов крал. Това е единственият начин да вкараме това кралство в мир и ред.

Башийр кимна, но каза:

— Дръзко е.

— Ние не сме похитители — каза Баел намръщено.

— Вие сте това, което аз кажа, че сте — отвърна спокойно Ранд.

— Но ние все пак сме свободни хора, Ранд ал-Тор — каза Руарк.

— Аз ще променя айилците по пътя си — каза Ранд и тръсна глава. — Не знам какво ще бъдете, когато свърши всичко това, но не може да останете това, което сте. Ще ви накарам да поемете тази задача. От всички, които ме следват, на вас се доверявам най-много. Ако ще ходим да приберем членовете на Съвета, без да хвърляме тази страна в нова война, ще ми е нужна вашата хитрост и ловкост. Можете да проникнете в палатите и именията им, както проникнахте в Тийрския камък.

Руарк и Баел се спогледаха намръщени.

— След като заловите Съвета на търговците — продължи Ранд, явно без да се притеснява от тревогите им, — вкарвате айилците в градовете, където тези търговци са управлявали. Ще се погрижите тези градове да не се разпаднат. Възстановявате реда, както го направихте в Бандар Еваан. Оттам започвате да излавяте разбойниците и да налагате закона. От Морския народ скоро ще започне да пристига продоволствие. Първо завземате градовете по крайбрежието, след това се придвижвате навътре в сушата. До месец доманците би трябвало да започнат да се стичат към вас, вместо да бягат от вас. Осигурете им безопасност и храна и редът ще се възстанови сам.

Изненадващо разумен план. Ранд наистина имаше умна глава, като за мъж. Много добро имаше в него, може би душа на водач, стига да можеше да владее нервите си.

Руарк продължаваше да търка брадичката си.

— Би помогнало, ако разполагаме с някои от твоите салдейци, Даврам Башийр. Влагоземците не обичат да се подчиняват на айилци. Ако могат да се престорят, че ги командват влагоземци, ще е по-вероятно да дойдат при нас.

Башийр се изсмя.

— И също така ще станем добри мишени. Веднага щом пленим някои от Съвета, останалите със сигурност ще пратят убийци!

Руарк се засмя, сякаш това бе страхотна шега. Айилското чувство за хумор бе наистина доста странно.

— Ще те опазим жив, Даврам Башийр. Ако не, ще те натъпчем със слама, ще те вържем на коня ти и от теб ще стане наистина страхотна мишена за стрелите им.

Баел се изсмя гръмко, а Девите при входа отново подхванаха говоренето с ръце.

Башийр се изкиска, въпреки че и той май не разбра много хумора, после попита Ранд:

— Сигурен ли си, че искаш да направим това?

Ранд кимна.

— Отдели част от силите си и ги прати с айилците, както иска Руарк.

— А Итуралд? — попита Башийр и отново погледна картата. — Няма да има мир задълго, щом разбере, че сме завзели отечеството му.

Ранд потупа картата и заяви:

— Аз ще се оправя с него лично.

Глава 8Чисти ризи

Небе на началник пристанище, така го наричаха. Сиви облаци, навъсени и своенравни. Може би другите — тук в лагера извън Тар Валон — не бяха забелязали упорито задържащите се облаци, но Сюан беше. Никой моряк нямаше да ги пропусне. Не достатъчно тъмни, за да обещават буря, нито достатъчно светли, за да подсказват за гладки води.

Небе като това беше неясно. Можеш да отплаваш и изобщо да не видиш капка дъжд или намек за бурни ветрове. Или само след миг можеш да се озовеш сред шквал. Подвеждаща беше тази облачна пелена.

Повечето пристанища взимаха дневна такса за всеки съд, хвърлил котва в заливите им, но в бурни дни — когато никой рибар не можеше да хване улов — таксата падаше наполовина или изобщо се отменяше. В дни като този обаче, когато имаше мрачни облаци, но никакво доказателство за бури, повечето началници на пристанища взимаха такса за пълен ден. Тъй че рибарят трябваше да избира. Оставаш в