Буря се надига

Изведнъж се стресна. Кацуан. Кацуан я нямаше. Освен охраната в шатрата бяха само Ранд, Нинив, Мин и Башийр. Дали дъртата не кроеше нещо, което…

В този момент Кацуан влезе. Бе облечена в проста жълто-кафява рокля. Разчиташе да привлече внимание с присъствието си, не с облеклото, но косата й, разбира се, искреше от златните накити. Кореле влезе след нея.

Кацуан запреде преграда срещу подслушване и Ранд не възрази. Трябваше повече да държи на себе си — та тази жена насмалко да го е опитомила. Беше си направо притеснително колко много й позволяваше той. Като разпитването на Семирага например. Отстъпниците бяха прекалено силни и опасни, за да се отнасяш небрежно с тях. Семирага трябваше да я усмирят в мига, в който я бяха пленили… въпреки че мнението на Нинив в това отношение беше пряко свързано със собствения й опит, докато държеше Могедиен в плен.

Кореле й се усмихна. Тя като че ли имаше готова усмивка за всеки. Кацуан, както обикновено, я пренебрегна. Толкова по-добре. Нинив нямаше нужда от одобрението й. Кацуан си въобразяваше, че може да се разпорежда с всички само защото е по-стара от всяка друга Айез Седай. Е, Нинив знаеше със сигурност, че старостта няма много общо с мъдростта. Кен Буйе беше стар като ланска шума, но умът му беше колкото на врабче.

Много от другите Айез Седай в лагера и лагерни водачи се изсипаха в шатрата през следващите няколко минути. Може би Ранд наистина беше пратил викачи и щеше да повика и Нинив. Сред новодошлите беше и Мерайз с нейните Стражници, един от които бе Аша’ман — Джаар Наришма, със звънчетата, които подрънкваха в краищата на плитките му. Флин, Елза Пенфел и няколко от офицерите на Башийр също дойдоха. Ранд поглеждаше към входа всеки път, щом влезеше някой, напрегнат и подозрителен, но бързо се връщаше към картите. Да не би да развиваше параноя? Някои луди ставаха подозрителни към всички.

Най-сетне се появиха Руарк и Баел, с още няколко други айилци. Пристъпиха през входа на голямата шатра като дебнещи котараци. Необичайно, но с групата бяха и няколко Мъдри, Нинив ги усети още докато идваха. При айилците често пъти едно събитие се смяташе или за работа на вождовете на кланове, или за работа на Мъдрите — точно както ставаха нещата в Две реки със Селския съвет и Женския кръг. Ранд ли ги беше помолил всички да присъстват, или бяха решили да дойдат заедно по свои си причини?

Нинив беше сгрешила за Авиенда. Изненада се, като видя високата червенокоса жена щръкнала зад групата Мъдри. Защо бе напуснала Кемлин? И защо носеше този оръфан парцал?

Не получи възможност да зададе някакви въпроси на Авиенда, понеже Ранд кимна на Руарк и останалите, махна им да седнат и те насядаха. Самият той остана прав, с ръце зад гърба, здравата длан стиснала другата над чукана. Започна без предисловия.

— Кажете ми какво свършихте в Арад Доман — обърна се към Руарк. — Съгледвачите ми съобщават, че тази страна изобщо не е в мир.

Руарк прие чаша чай от Авиенда — значи все още я смятаха за чирачка — и се обърна към Ранд. Не отпи обаче.

— Много малко време имахме, Ранд ал-Тор.

— Не търся извинения, Руарк. Само резултати.

Това предизвика гняв на лицата на някои от айилците, а Девите при входа ядосано завъртяха пръсти в езика на жестовете.

Самият Руарк не показа гняв, но на Нинив й се стори, че ръката му стисна по-здраво чашката.

— Делил съм вода с теб, Ранд ал-Тор — рече той. — Не мислех, че ще ме повикаш тук, за да ми поднесеш обиди.

— Не са обиди, Руарк — отвърна Ранд. — Просто истини. Нямаме никакво време за губене.

— Никакво време ли, Ранд ал-Тор? — обади се Баел. Клановият вожд на Гошиен Айил беше много висок и сякаш се извисяваше дори когато бе седнал. — Ти остави много от нас в Андор без никаква друга работа, освен да лъскат копията и да плашат влагоземците! Сега ни пращаш в тази земя с невъзможни задачи, а няколко недели след това искаш резултати?

— Бяхте в Андор, за да помогнете на Елейн — каза Ранд.

— Тя нито искаше, нито й трябваше помощ — изсумтя Баел. — И беше права да откаже помощ. По- скоро бих пробягал през цялата Пустош само с един мях вода, отколкото да позволя друг да ми връчи водачеството на клана ми.

Лицето на Ранд отново помръкна, очите му загледаха буреносно и Нинив наново си спомни за халата, която назряваше на север.

— Тази земя е натрошена, Ранд ал-Тор — заговори Руарк с глас, по-спокоен от този на Баел. — Не е търсене на извинения да обясниш този факт и не е страхливост да си предпазлив с една трудна задача.

— Ние трябва да имаме мир тук — изръмжа Ранд. — Ако вие не можете да се справите…

— Момче — намеси се Кацуан. — Може би искаш да замълчиш малко и да помислиш. Колко пъти знаеш да са те проваляли айилците? Колко пъти ти си ги провалял, наранявал или обиждал?

Ранд затвори уста, а Нинив изскърца със зъби, че не беше заговорила тя. Освен това на Кацуан й бяха дали и стол — Нинив не си спомняше да я е виждала някога седнала на пода. Столът явно беше взет от имението. Беше направен от бели рога на елгилрим — протягаха се навън като разтворени длани — и имаше червена възглавничка. Авиенда подаде на Кацуан чашка чай и тя отпи предпазливо.

С явно усилие Ранд овладя нервите си.

— Извинявам се, Руарк, Баел. Просто беше… изморително няколко месеца.

— Нямаш тох — каза Руарк. — Но седни, моля те. Да споделим сянка и да поговорим вежливо.

Ранд въздъхна, кимна и се настани на пода пред двамата. Мъдрите — Амис, Мелайне и Баир — не изглеждаха склонни да вземат участие в обсъждането. Бяха наблюдателки, също като Нинив.

— Ние трябва да имаме мир в Арад Доман, приятели — каза Ранд и разгъна една карта между тримата върху чергата на шатрата.

— Добрайн Таборвин се справи добре с Бандар Еваан — каза Баел и поклати глава, — но Руарк беше прав, като нарече тази земя натрошена. Тя е като порцелан на Морския народ, пуснат от върха на висока планина. Ти ни каза да открием кой командва там и да видим дали можем да възстановим реда. Е, доколкото можем да кажем, никой не командва. Всеки град е оставен да се оправя сам.

— А Съветът на търговците? — попита Башийр, след като седна при тях, подръпна мустака си и огледа картата. — Съгледвачите ми казват, че те все още държат някаква власт.

— В градовете, където управляват, е така — отвърна Руарк. — Но влиянието им е слабо. В столицата е останал само един член все още, жена, и няма голяма власт там. Спряхме битките по улиците, но с големи усилия. — Руарк поклати глава. — Това става, когато се опитваш да владееш повече земи от твърдини и клан. Без своя крал тези доманци не знаят кой управлява.

— Къде е той? — попита Ранд.

— Никой не знае, Ранд ал-Тор. Изчезнал е. Според някои преди месеци, според други — преди години.

— Грендал може би го държи — прошепна Ранд, оглеждаше съсредоточено картата. — Ако е тук. Да, мисля, че вероятно е тук. Но къде? Няма да е в кралския дворец, не е в нейния стил, избрала е някое място, което да е нейно, място, където може да изложи трофеите си. Място, което само по себе си е трофей, но не и място, за което да се сети веднага човек. Да, знам. Прави сте. Така се скри тя преди…

Каква фамилиарност! Нинив потръпна. Авиенда коленичи до нея с чашка чай. Нинив я взе, срещна погледа й и й зашепна въпрос. Авиенда само бързо поклати глава. По-късно, като че ли говореше изражението й. После се отдръпна в дъното на шатрата, а след това смръщи лице, смъкна проскубания си парцал и започна да дърпа нишките една по една. Какъв беше смисълът от това?

— Кацуан — попита Ранд високо. — Какво знаеш за Съвета на търговците?

— Те са предимно жени — отвърна Кацуан. — И доста умни жени при това. Но са егоистична пасмина. Тяхно задължение е да избират краля и след изчезването на Алсалам е трябвало да го заменят с друг. Твърде много от тях виждат изгодна възможност в ситуацията и това им пречи да стигнат до разбирателство. Мога да допусна, че са се разделили при този хаос, за да осигурят властта в родните си