Буря се надига

Ако отвореха тези очи и погледнеха по-внимателно света около тях, нямаше ли очите им да са също толкова „остри“ като неговите?

Не. Това бяха глупости. Сетивата му наистина бяха по-добри. Сродяването му с вълците го бе променило. От доста време не бе помислял за това родство — беше твърде съсредоточен върху спасяването на Файле. Но беше престанал да се чувства гузно заради очите си. Бяха си част от него. Нямаше полза да негодува заради тях.

И все пак този гняв, който изпитваше, докато се биеше… тази загуба на контрол. Притесняваше го все повече и повече. Първия път, когато го бе почувствал, беше в онази нощ, преди толкова време, когато се би с Бели плащове. За известно време не знаеше вълк ли е, или човек.

А сега — по време на едно от скорошните си гостувания във вълчия сън — се беше опитал да убие Скокливец. Във вълчия сън смъртта бе окончателна. Перин почти се беше забравил него ден. Мисълта за това събуди стари страхове, страхове, които бе изтласкал. Страхове, свързани с човек, който се държи като вълк, заключен в клетка.

Докато вървеше към палатката си, взе някои решения. Беше преследвал Файле с решимост, отбягвайки вълчия сън така, както бе отбягвал и всички свои отговорности. Но знаеше, че истината е много по-трудна. Беше се съсредоточил върху Файле, защото я обичаше ужасно много, но — освен това — го бе направил и защото така му беше удобно. Спасяването й бе извинение да избегне да мисли за притеснението си като водач и за онова смътно примирие между себе си и вълка в себе си.

Беше спасил Файле, но още толкова много неща оставаха сбъркани. Отговорите може би се криеха в сънищата му.

Време беше да се завърне.

Глава 18Припряно съобщение

Сюан замръзна — с коша с пране на бедрото — в мига, в който влезе в лагера на Айез Седай. Беше собственото й пране този път. Най-после беше разбрала, че няма нужда да пере и своето, и на Брин. Защо новачките да не отделят малко време за прането й? Определено имаше предостатъчно новачки напоследък.

Да, много повече от предостатъчно бяха. И всичките се бяха струпали на дървената пътека около павилиона в центъра на лагера. Стояха рамо до рамо, бяла стена, увенчана от глави с коси с всички възможни естествени цветове. Никакво обикновено съвещание на Съвета нямаше да привлече такова внимание. Със сигурност ставаше нещо важно.

Сюан остави плетения кош на един пън и го покри с кърпа. Не вярваше на това небе, въпреки че не беше валяло повече от по някой рядък ситен дъждец през последните няколко недели. Не вярвай на небе на началник-пристанище. Думи за оцеляване. Дори последствията да бяха само един кош с мокро пране, прогизнало от пот при това.

Забърза по черния път и се качи на една от дървените пътеки. Грубите дъски леко се изместваха под стъпалата й, докато крачеше забързано към павилиона. Говореше се да заменят пътеките с нещо по-трайно, може би дори със скъпата каменна настилка.

Стигна до гърбовете на събралите се жени. Последното заседание на Съвета, привлякло толкова голямо внимание, бе разкрило, че Аша’ман са обвързали Сестри и че самата поквара е прочистена. Светлината дано да не даваше да я чакат изненади от такава величина! Нервите й бяха достатъчно изпънати покрай проклетия Гарет Брин. Да й предлага да я учи как да държи меч, просто за всеки случай. Никога не беше мислила, че от мечовете има голяма полза. Освен това кой беше чувал някога за Айез Седай с оръжие, да се бие като айилка? Ужасен човек, наистина.

Запробива си път през стената от новачки, ядосана, че трябваше да привлича вниманието им, за да ги накара да я пропуснат. Те, разбира се, веднага се отдръпваха, щом видеха, че е Сестра, но все пак трябваше да ги разблъсква от пътя си. Сгълча няколко, че са зарязали задълженията си. Къде беше Тиана? Трябваше да е пратила тези момичета по задачите им. Дори проклетият Ранд ал-Тор да се появеше в лагера, новачките трябваше да си продължават уроците.

Най-после, близо до платнищата на входа на павилиона, намери жената, която очакваше да види там. Шериам, като Пазителка на Егвийн, не можеше да влезе в Съвета без Амирлин. Тъй че беше принудена да чака отвън. Но пък може би така беше по-добре, отколкото да се притеснява в палатката си.

През последните недели русокосата жена беше изгубила доста от пълнотата си. Наистина трябваше да си поръча нови рокли — старите й висяха. Все пак си беше възвърнала спокойствието донякъде, не беше толкова нестабилна. Може би онова, което я мъчеше, беше минало.

— Рибешки карантии — изръмжа Сюан, когато една новачка, без да иска, я сръга с лакът, изгледа я ядосано и момичето се присви и заситни назад; семейството й новачки с неохота я последва. Сюан се обърна към Шериам. — Та какво става тук? Да не би да се е оказало, че някое конярче е кралят на Тийр?

— Елайда разполага с Пътуването — отвърна Шериам.

— Какво?! — Сюан погледна към палатката. Седалките бяха пълни с Айез Седай и длъгнестата Ашманаил — от Сивите — им говореше. Защо това заседание не беше Впечатано в Пламъка?

— Разбра се, когато Ашманаил беше изпратена да събере налозите от Кандор — продължи Шериам.

Налозите бяха един от главните доходи на Айез Седай на Егвийн. От много столетия всяко кралство бе изпращало такива дарения в Тар Валон. Бялата кула беше престанала да разчита на този доход — беше намерила много по-добри начини да се самоиздържа, вместо да разчита на щедрост отвън. Все пак налозите не бяха отказани и много погранични кралства продължаваха да се придържат към старите порядки.

Преди Бялата кула да се прекърши, едно от задълженията на Ашманаил бе да се грижи за тези дарения и да изпраща ежемесечно благодарности от името на Амирлин. Разцеплението на Бялата кула и откриването на Пътуването бе улеснило Айез Седай на Егвийн да изпращат делегации да събират налога лично. На главния чиновник на Кандор пък му беше все едно на коя от двете страни на Бялата кула брои парите, стига да му се подпишат, че ги е изпратил.

Обсадата на Тар Валон бе улеснила източването на тези пари от данъци, които иначе щяха да отидат при Елайда, вместо да се плаща с тях на войниците на Брин. Много приятен обрат на съдбата. Но пък никое море не остава спокойно завинаги.

— Главният чиновник беше вбесен — каза Ашманаил с назидателен тон. — „Вече платих парите този месец — така ми каза. — Дадох ги на една жена, която дойде само преди дни. Донесе писмо от самата Амирлин, подпечатано както си му е редът, и ми каза да давам парите само на член на Червената Аджа.“

— Това не доказва със сигурност, че Елайда разполага с Пътуването — отбеляза Романда. — Червената сестра може да е стигнала до Кандор по друг начин.

Ашманаил поклати глава.

— Видели са отворен портал. Главният чиновник открил счетоводна грешка и пратил един писар след делегацията на Елайда да им даде остатъка от парите. Мъжът описа това, което е видял, съвършено. Конете минали през черна дупка във въздуха. Толкова се стъписал, че извикал стражата — но дотогава хората на Елайда вече ги нямало. Лично го разпитах.

— Не обичам да разчитам на думите само на един човек — каза Мория, която седеше най-отпред.

— Главният чиновник описа подробно жената, която е взела парите от него — заяви Ашманаил. — Убедена съм, че е била Несита. Сигурно бихме могли да разберем дали е в Кулата. Това би ни дало допълнително доказателство.

Други жени повдигнаха възражения, но Сюан престана да слуша. Може би това бе някоя много умна хитрина, целяща да отвлече вниманието им, но не можеха да рискуват. Светлина! Само тя ли имаше глава на раменете?

Спипа най-близката новачка, момиченце, което сигурно беше по-голямо, отколкото изглеждаше — трябваше да е, защото не изглеждаше на повече от девет.

— Трябва ми куриер. Намери ми някой от вестоносците на лорд Брин. Бързо!