Буря се надига

Беслан.

В залата се възцари тишина. Беслан наведе глава за миг, а след това, изненадващо, се изправи и я погледна право в очите. Изобщо не бе предполагала, че у този кротък младеж има толкова кураж.

— Няма да позволя моят народ да…

— На твое място бих си задържала езика зад зъбите — прекъсна го Тюон. — Бездруго стоиш на пясък.

Беслан се поколеба. Тя виждаше ясно въпроса в очите му. Дали ще го екзекутира? „Ако се канех да те убия, щеше вече да си мъртъв и нямаше изобщо да си видял ножа.“

— Сеанчан е в размирици — заяви Тюон, без да откъсва очи от него. Той изглеждаше стъписан от думите й. — Или си мислеше, че ще го пренебрегна, Беслан? Няма да гледам в звездите, докато моята империя рухва около мен. Истината трябва да се приеме. Майка ми е мъртва. Няма императрица.

— Но силите на Коренне са предостатъчни, за да поддържаме позициите си тук, отсам океана, включително и в Алтара. — Наведе се напред в опит да излъчи усещане за власт, за твърдост. Майка й винаги беше успявала да го постига. Тюон нямаше нейния ръст, но имаше нужда от същата аура. Другите трябваше да се чувстват в по-голяма безопасност, по-сигурни само от това, че са близо до нея.

— Във времена като тези — продължи Тюон — заплахи за въстание не може да се толерират. Мнозина ще видят удобна възможност в слабостта на империята и разколът, предизвикан от дребните им кавги — ако се позволи да се развихрят, — ще се окаже краят на всички нас. Следователно трябва да съм твърда. Много твърда. Спрямо тези, които ми се опълчват.

— Тогава защо все още съм жив? — попита Беслан.

— Ти започна да замисляш въстанието си преди да станат известни събитията в империята.

Той се намръщи объркано.

— Да, започна, когато Сурот командваше тук — продължи тя. — И докато майка ти все още беше кралица. Много неща се промениха оттогава, Беслан. Твърде много. Във времена като тези има възможности за голям напредък.

— Трябва да знаете, че не жадувам за власт — каза Беслан. — Всичко, което желая, е свободата на моя народ.

— Знам това. — Тюон събра длани пред себе си, без да вдига лакти от облегалките на стола. — И това е другата причина все още да си жив. Ти се бунтуваш не от стремеж за висок сан, а от чисто невежество. Подведен си, а това означава, че можеш да се промениш, стига да си склонен да научиш истините.

Той я гледаше все така объркано. „Наведи си очите, глупако. Не ме карай да заповядам да те напердашат с камшик заради наглостта ти!“ Сякаш чул мислите й, той извърна очи, а след това ги сведе. Да, правилно бе преценила за този човек.

Колко несигурно бе положението й! Вярно, имаше армии — но толкова много от тях бяха отблъснати от агресията на Сурот.

На всички кралства отсам океана щеше да им се наложи да коленичат пред Кристалния трон, рано или късно. Всяка марат-дамане щеше да бъде окаишена, всеки крал или кралица щеше да положи клетвите. Но Сурот беше натиснала твърде безскрупулно, особено в провала с Туран. Сто хиляди души, изгубени в една битка. Безумие.

Тюон се нуждаеше от Алтара. Нуждаеше се от Ебу Дар. Беслан беше много обичан от своя народ. Но набучването на главата му на пика след загадъчната смърт на майка му… Е, Тюон щеше да има стабилност в Ебу Дар, но предпочиташе да не остави фронтове без жива сила, за да я постигне.

— Смъртта на майка ти беше загуба — каза Тюон. — Тя беше добра жена. Добра кралица.

Устните на Беслан се присвиха.

— Можеш да говориш — каза Тюон.

— Нейната смърт е… необяснена — промълви той. Намекът бе очевиден.

— Не знам дали Сурот е поръчала убийството й — отвърна му тя с по-мек тон. — Самата тя твърди, че не е. Но случаят се разследва. Ако се окаже, че Сурот е стояла зад смъртта й, ти и Алтара ще получите извинение от самия трон.

Последва ново ахване на Кръвта. Тя ги усмири с поглед и отново се обърна към Беслан.

— Загубата на майка ти наистина е голяма. Трябва да знаеш, че тя беше вярна на клетвите си.

— Да — промълви той с горчивина. — И предаде трона.

— Не — отсече Тюон. — Тронът принадлежи на теб. Това е невежеството, за което споменах. Ти трябва да водиш своя народ. Хората ти трябва да имат крал. Нямам нито време, нито желание да изпълнявам задълженията ти вместо теб.

— Допускаш, че сеанчанското господство над отечеството ти ще означава, че народът ти не е свободен — продължи тя. — Това е погрешно. Те ще са по-свободни, по-защитени, когато приемат нашето управление.

— Да, аз седя над теб. Но толкова неприемливо ли е това? С мощта на империята ще можеш да пазиш своите граници и да патрулираш из земите си извън Ебу Дар. Говориш от името на своя народ? Добре, заповядала съм да приготвят нещо за теб. — Кимна и една жилава да’ковале пристъпи напред с кожена чанта.

— Вътре — продължи Тюон — ще намериш числа, събрани от мои съгледвачи и стражата ми. Можеш да видиш пряко докладите за престъпления по време на окупацията ни тук. Ще разполагаш с донесения и манифести, за да сравниш как са били хората преди Завръщането и след това. Вярвам, че знаеш какво ще намериш. Империята е ресурс за теб, Беслан. Могъщ, много могъщ съюзник. Няма да те обидя, като ти предлагам тронове, които не искаш. Ще те привлека, като ти обещая стабилност, храна и закрила за твоя народ. Всичко това срещу простата цена на твоята вярност.

Той колебливо взе чантата.

— Предлагам ти избор, Беслан — каза Тюон. — Можеш да избереш екзекуция, ако желаеш. Няма да те направя да’ковале. Ще ти позволя да умреш с чест и ще бъде оповестено, че си умрял, защото си отхвърлил клетвите и си избрал да не подкрепиш господството на Сеанчан. Ако това пожелаеш, ще го позволя. Твоят народ ще узнае, че си умрял непокорен. Или можеш да избереш да им служиш по-добре. Можеш да избереш да живееш. Направиш ли това, ще бъдеш издигнат до Висшата кръв. Ще излезеш напред и ще царуваш така, както народът ти има нужда. Обещавам ти, че няма да управлявам делата на твоя народ. Ще искам ресурси и хора за армиите си, както се полага, и твоята дума не може да противоречи на моята. Извън това твоята власт в Алтара ще бъде абсолютна. Никой от Кръвта не ще им правото да заповядва, да вреди или да затваря твоите хора без моето разрешение.

— Ще приема и ще прегледам списък на благородни фамилии, които решиш, че би трябвало да бъдат издигнати до Низшата кръв, и ще издигна не по-малко от двадесет от тях, Алтара ще стане постоянното седалище на императрицата отсам океана. Като такава, ще бъде най-могъщото кралство тук. Можеш да избираш. — Наведе се напред и разпери пръсти. — Но разбери следното. Ако решиш да се присъединиш към нас, ще ми дадеш сърцето си, а не просто думите си. Няма да ти позволя да пренебрегнеш клетвите си. Давам ти този шанс, защото знам, че можеш да бъдеш силен съюзник, и смятам, че си бил подведен, може би от интригите на Сурот… Ще имаш един ден, за да вземеш решението си. Мисли добре. Майка ти бе решила, че това е най-добрият курс, а тя беше мъдра жена. Империята означава стабилност. Едно въстание би означавало само страдание, глад и неясен изход. В тези времена не е добре да си сам, Беслан.

Беслан гледаше кожената чанта в ръцете си. Наведе се в почтителен поклон, за да се оттегли, но движението беше сковано, сякаш се колебаеше.

— Можеш да си тръгнеш.

Той обаче не се обърна, за да напусне. Залата стихна. Беслан стоеше зяпнал чантата. Изражението му издаваше вътрешната му борба. Един да’ковале се приближи, за да го подкара навън, но Тюон вдигна ръка и го спря.