Буря се надига

Наведе се напред. Дори някои от Висшата кръв запристъпваха нервно на място в очакване. Беслан продължаваше да гледа зяпнал чантата в ръцете си. Най-сетне вдигна глава и я погледна с решимост. А след това, изненадващо, отново падна на колене.

— Аз, Беслан от Дома Мицобар, обричам своята вярност и служба на Щерката на Деветте луни и чрез нея на Сеанчанската империя, сега и завинаги, освен ако тя не избере да ме освободи по своя воля. Земите ми и тронът ми са нейни, и ги предавам в нейните ръце. В това се заклевам пред Светлината.

Тюон си позволи усмивка. Зад Беслан капитан-генерал Галган пристъпи напред и се обърна към краля:

— Това не е подобаващият начин да…

Тюон го спря с жест.

— Настояваме тези хора да усвоят нашите порядки, генерале. Редно е и ние да приемем някои от техните.

Не прекалено много, разбира се. Но беше благодарна за дългите разговори с госпожа Анан — те й бяха помогнали да разбере някои неща. Сеанчанците може би бяха направили грешка с тези хора, като ги караха да полагат сеанчанските клетви за подчинение. Матрим беше положил тези клетви, но с лекота ги беше пренебрегнал, когато дойде времето — и все пак бе заявил твърдо, че ще спази думата си към нея, а хората му я бяха уверили, че е мъж на честта.

Колко странно, че бяха готови да поставят една клетва над друга. Особени бяха тези хора. Но трябваше да ги разбере, за да може да ги управлява — а трябваше да ги управлява, за да събере сили за завръщането си в Сеанчан.

— Клетвата ви ме удовлетворява, крал Беслан. Издигам ви до Висшата кръв и давам на вас и на фамилията ви господство над кралство Алтара, сега и завинаги. За неговото администриране и управление ще бъдете единствено под самия Имперски трон. Станете.

Той се изправи. Краката му трепереха.

— Сигурна ли сте, че не сте тавирен, милейди? — попита. — Защото аз определено не очаквах да направя това, когато влязох тук.

Тавирен! Тези хора с техните глупави предразсъдъци!

— Удовлетворена съм от вас — каза му тя. — Познавах майка ви съвсем за кратко, но наистина я намирах за много способна. Нямаше да се радвам, ако бях принудена да екзекутирам единствения й останал син.

Той кимна за благодарност. Застаналата до нея Селусия скришом й даде знак с ръка: „Това беше добре. Необичайно може би, но много деликатно направено.“

Чувството на гордост стопли Тюон. Тя се обърна към белокосия генерал Галган.

— Генерале. Разбирам, че чакате да говорите с мен, и търпението ви трябва да бъде похвалено. Вече можете да изкажете мислите си. Крал Беслан, вие можете да се оттеглите или да останете. Ваше право е да присъствате на публичните заседания, които събирам в кралството ви, и не ви е нужно разрешение или покана, за да присъствате.

Беслан кимна и се поклони, после се оттегли встрани, за да гледа.

— Благодаря ви, Най-висша Щерко — заговори почтително Галган, пристъпи напред и махна на своите со’джин, които стояха отвън в коридора. Те влязоха, проснаха се ничком пред Тюон и след това бързо поставиха маса и сложиха на нея няколко карти. Един слуга донесе на Галган вързоп и той тръгна към Тюон. Карийд в миг се озова до дясното й рамо, а Селусия до лявото се напрегна, но Галган спря на прилично разстояние. Поклони се и разгъна вързопа на пода пред себе си. Беше червено знаме в центъра с кръг, раздвоен от лъкатушеща линия. Едната половина на кръга беше черна, другата бяла.

— Какво е това? — попита Тюон и се наведе напред.

— Знамето на Преродения Дракон — каза Галган. — Изпрати го с вестоносец и моли за нова среща. — Погледна нагоре — без да среща очите й, но с умислено, загрижено лице.

— Тази сутрин, когато станах — заговори Тюон, — видях шарка като три кули в небето и ястреб високо във въздуха да преминава между тях.

Членовете на Кръвта в залата закимаха разбиращо. Само Беслан изглеждаше объркан. Как можеше да живеят тези хора, без да знаят поличбите? Никакво желание ли нямаха да разберат виденията на съдбата, които им даваше Шарката? Ястребът и трите кули бяха поличба за предстоящ труден избор. Показваха, че ще е нужна храброст.

— Какво мислите за Преродения Дракон и поканата му за среща? — попита тя Галган.

— Може би ще е неразумно да се срещнете с този мъж, Най-висша Щерко. Не съм сигурен доколко претенциите му за тази титла са основателни. А и няма ли империята други грижи в днешно време?

— Чудите се защо силите ни не са се оттеглили — каза Тюон. — Защо не сме поели за Сеанчан, за да осигурим стабилността на трона.

Той сведе глава.

— Вярвам във вашата мъдрост, Най-висша Щерко.

— Той е Прероденият Дракон — заяви Тюон. — А не просто някой претендент. Убедена съм в това. Той трябва да се поклони пред Кристалния трон, преди да може да започне Последната битка. И затова трябва да останем. Не е случайност, че Завръщането стана сега. Ние сме нужни тук. Повече, отколкото сме нужни, за жалост, в отечеството ни.

Галган бавно кимна. Съгласен беше с нея за отказа да се върнат в Сеанчан. Просто беше предположил, че такова ще е желанието й. Като бе заявила, че ще останат, тя бе спечелила уважението му. Не че той щеше да престане да мисли за трона. Човек не може да задържи високия си сан, ако няма големи амбиции.

Но Галган беше известен като разумен мъж, а не само като амбициозен. Нямаше да нанесе удар, освен ако не беше убеден, че ще е за добро. Трябваше да повярва, че има добри възможности за успех и че премахването на Тюон ще е за доброто на империята. Това бе разликата между един амбициозен глупак и амбициозен разумен човек. Вторият разбираше, че убийството на някого е само началото. Отнемането на живота на Тюон и присвояването на трона нямаше да му спечели нищо, ако отчуждеше останалите от Кръвта.

Галган отиде до масата с картите.

— Ако желаете да продължим воденето на войната, Най-висша, позволете ми да обясня състоянието на вашата армия. Един от най-амбициозните планове се организира от лейтенант-генерал Юлан.

Той махна към събраните офицери и един нисък тъмнокос мъж от Низшата кръв пристъпи напред. Носеше черна перука, за да скрие плешивината си. Щом се приближи, коленичи пред Тюон и се поклони.

— Повелява ви се да станете и да говорите, генерале — Огласи Селусия.

— Предайте благодарностите ми на Най-висшата Щерка — отвърна Юлан, стана и даде знак на двама адютанти да вдигнат една карта, за да може Тюон да я вижда. — Като изключим спънките в Арад Доман, процесът на възвръщане на тези земи протича според очакванията. По-бавно, отколкото бихме желали, но не и без големи победи. Хората от тези кралства не се сплотяват в защита на съседните държави. Имахме големи успехи в завладяването им една по една. Само два проблема будят тревога. Първият е този Ранд ал-Тор, Прероденият Дракон, който води агресивна война за обединение на Севера и Изтока. Ще е нужна мъдростта на Най-висшата Щерка, за да ни научи да го подчиним. Другата ни грижа е големият брой марат- дамане, съсредоточени в мястото, известно като Тар Валон. Вярвам, че Най-висшата Щерка е чула за мощното оръжие, с чиято помощ са унищожили голям къс земя на север от Ебу Дар.

Тюон кимна.

— Сул-дам никога не са виждали подобно на него — продължи Юлан. — Допускаме, че е нещо, на което дамане може да бъдат научени, ако бъдат пленени подходящите марат-дамане. Тази удивителна способност, която те притежават, тоест да се прехвърлят мигновено от едно място на друго — ако е вярно, — ще се окаже втора техника с огромно тактическо предимство, която трябва да пленим.

Тюон отново кимна, докато оглеждаше картата: тя показваше мястото, наречено Тар Валон. Селусия Огласи:

— Най-висшата Щерка е любопитна да чуе твоите планове. Ще продължиш.