— Изразявам най-дълбока благодарност — отвърна с поклон Юлан. — Като Въздушен командир, имам честта да командвам ракен и то’ракен, служещи в Завръщането. Вярвам, че един удар в самото ядро на вражеските земи би бил не само възможен, но и изключително изгоден. Все още не ни се е налагало да воюваме с много от тези марат-дамане в сражение, но когато настъпим в земите, контролирани от Преродения Дракон, несъмнено ще се изправим срещу тях в голямо количество.
— Те допускат, че в момента не ги застрашаваме — продължи той. — Един удар сега би имал големи последствия за бъдещето. Всяка марат-дамане, която окаишим, е не само мощно оръжие, спечелено от нашите сили, но и оръжие, изгубено от нашия враг. Първите донесения твърдят, че има стотици и стотици марат-дамане, събрани в онова място, наречено Бялата кула.
„Толкова много?“ — помисли Тюон. Такава сила можеше изцяло да обърне хода на войната. Вярно, онези марат-дамане, които бяха пътували с Матрим, твърдяха, че няма да се замесят във войни. Всъщност марат-дамане, бивши Айез Седай, се бяха оказали — засега — безполезни като оръжия. Но дали беше възможно по някакъв начин да се заобиколят така наречените им клетви? Нещо, подхвърлено мимоходом от Матрим, я караше да се съмнява. Пръстите й се раздвижиха бързо.
— Щерката на Деветте луни се чуди как би могъл да се осъществи удар срещу тях — Огласи Селусия. — Разстоянието е огромно. Стотици левги.
— Ще използваме сила главно от то’ракен — заяви генерал Юлан. — С няколко ракен за разузнаване. Пленените от нас карти показват големи пространства степи с много малко обитатели, които може да се използват като пунктове за отдих по пътя. Бихме могли да нанесем удара през Муранди ето тук. — Посочи втора карта, която вдигнаха други двама адютанти. — И да стигнем до Тар Валон от юг. Ако Най-висшата Щерка благоволи, бихме могли да извършим набега нощем, докато марат-дамане спят. Целта ни ще е да пленим колкото може повече от тях.
— Изразява се учудване дали това наистина е възможно да се осъществи — Огласи Селусия. — Какъв брой бихме могли да използваме за такъв набег?
— При пълен ангажимент ли? — попита Юлан. — Вярвам, че бих могъл да събера между осемдесет и сто то’ракен за нападението.
Осемдесет до сто то’ракен. Това означаваше около триста войници със снаряжението, за да остане място за пленените марат-дамане. Триста души щеше да е значителна сила за такъв набег, но трябваше да се придвижват бързо и леко, за да не заседнат и да ги обкръжат.
— Ако Най-висшата Щерка благоволи — каза генерал Галган и отново пристъпи напред. — Вярвам, че планът на генерал Юлан има много достойнства. Съществува потенциален риск за голяма загуба, но никога няма да имаме такава удобна възможност. Ако се замесят в нашия конфликт, тези марат-дамане биха могли да ни осакатят. А ако успеем да получим достъп до това тяхно оръжие или дори до способността им да пътуват на големи разстояния… Вярвам, че рискът за всеки то’ракен в армията ни си заслужава печалбата.
— Ако Най-висшата Щерка благоволи — продължи генерал Юлан. — Нашият план налага използването на двадесет отделения от Небесния юмрук — всичко двеста бойци — и петдесет свързани сул-дам. Смятаме, че може би една малка група от Кървавите ножове също ще е подходяща.
Кървавите ножове, най-елитните членове на Небесния юмрук, който сам по себе си беше изключителна група. Юлан и Галган
— Прероденият Дракон няма да реагира добре на този набег — каза Тюон на Галган. — Той не е ли свързан с тези марат-дамане?
— Според някои донесения — отвърна Галган. — Според други е във вражда с тях. Според трети те са негови пионки. Лошото ни разузнаване в тази област снишава очите ми, Най-висша. Не съм успял засега да отсея лъжите от истините. Докато не разполагаме с по-добра информация, трябва да допуснем най- лошото — че този набег много ще го разгневи.
— И въпреки това смятате, че си заслужава?
— Да — заяви Галган без колебание. — Ако тези марат-дамане са свързани с Преродения Дракон, значи имаме още по-голямо основание да ударим сега, преди да ги е използвал срещу нас. Може би набегът ще го разгневи — но също така ще го отслаби, което ще ви постави в по-добра позиция за преговорите с него.
Тюон кимна замислено. Несъмнено това беше трудното решение от поличбата. Но изборът й изглеждаше съвсем очевиден. Изобщо не беше трудно решение. Всички марат-дамане в Тар Валон трябваше да бъдат окаишени и това беше великолепен начин да се отслаби съпротивата срещу Всепобедната армия с един- единствен мощен удар.
Но поличбата говореше за трудно решение. Тя даде знак на Селусия.
— Има ли някой в залата, който не одобрява този план? — попита Гласът. — И кой би предложил възражение на предложеното от генерал Юлан и хората му?
Кръвта в залата се заозъртаха. Беслан като че ли се размърда, но не се обади. Досега алтарците не бяха възразявали на окаишването на техните марат-дамане. Изглежда, хранеха недоверие към способните да преливат. Не бяха толкова благоразумни като в Амадиция, където тези Айез Седай бяха обявени извън закона, но не бяха и дружелюбни към тях. Беслан нямаше да възрази на един удар срещу Бялата кула.
Тя се отпусна в стола и зачака… За какво? Може би не това бе трудното решение, за което предупреждаваше поличбата. Отвори уста, за да заповяда да продължат с организирането на набега, но в този момент отварянето на вратите я накара да спре.
Воините от Гвардията на Смъртната стража, които пазеха вратите, се отдръпнаха, за да пропуснат служещия в коридора со’джин. Ма’комбе, мъж с яки мишци, се поклони ниско, черната плитка над дясното му рамо се смъкна и докосна плочките на пода.
— Ако Щерката на Деветте луни благоволи, лейтенант-генерал Тилий Кирган моли за аудиенция.
Галган изглеждаше изненадан.
— Какво има? — попита го Тюон.
— Не знаех, че се е завърнала, Най-висша Щерко — каза той. — Най-смирено бих посъветвал да й се разреши да говори. Тя е сред най-добрите ми офицери.
— Може да влезе — Огласи Селусия.
Влезе мъж да’ковале с бял халат, последван от жена с броня — държеше шлема си под мишница. Тъмнокожа, с къдрава черна коса, полепнала по черепа, висока и мършава. Косата й бе прошарена с бяло на слепоочията. Застъпващите се плочки на бронята й бяха нашарени с червен, жълт и син лак и скърцаха, докато вървеше. Беше само от Низшата кръв — издигната наскоро по заповед на генерал Галган, — но я бяха уведомили за това посредством ракен. Носеше косата си обръсната само на един пръст ширина от двете страни.
Около очите й имаше червени кръгове от умора, а ако се съдеше по миризмата на пот и на кон, която лъхна от нея, след пристигането си в града идваше направо при Тюон. След нея в залата влязоха няколко по-млади войници, също изтощени; един носеше голям кафяв чувал. Щом стигнаха до мястото за преклонение — червено каре плат, — всички се смъкнаха на колене. Обикновените войници опряха чела в пода. Тилий понечи да ги последва, но спря. Все още не беше свикнала, че е от Кръвта.
— Очевидно е, че сте уморена, воин — Огласи Селусия. Тюон се наведе напред. — Предполага се, че имате много важна новина?
Тилий се надигна на едно коляно и даде знак с ръка. Войникът с кафявия чувал се изправи на колене и го вдигна. Видя се, че отдолу е зацапан с тъмна засъхнала кръв.
— Ако Най-висшата Щерка благоволи — каза Тилий, умората й пролича и в гласа й. Кимна на войника и той отвори чувала и изсипа съдържанието му на пода. Главите на няколко животни. Глиган, вълк и… ястреб? Тюон се смрази. Ястребовата глава беше голяма колкото човешка. Може би дори по-голяма. Но в тези глави имаше нещо… сбъркано. Бяха ужасно… изопачени.
Можеше да се закълне, че ястребовата глава, която се изтъркаля така, че лицето се виждаше ясно, има
