Буря се надига

те.

— Казах, че ти вярвам.

— Но прозвуча… Не знам. Да го изгори дано, прозвуча все едно, че ревнуваш.

Щеше ли изобщо да се научи?

— Перин — каза тя строго. — На мен ми трябваше почти цяла година — да оставим огромното усилие — да те съблазня и се получи само защото беше намесена женитба! Берелайн няма нужното умение да се справи с теб.

Той вдигна дясната си ръка и объркано се почеса по брадата. После само се усмихна.

— Освен това — добави тя и се гушна в него — ти изрече думите. И аз ти вярвам.

— Значи не ревнуваш?

— Разбира се, че ревнувам — отвърна тя и го плесна по гърдите. — Перин, не съм ли ти обяснила това? Един съпруг трябва да знае, че жена му е ревнива, иначе няма да разбере колко държи на него. Човек пази онова, което му е най-скъпо. Честно, ако продължаваш да ме караш да казвам такива неща, няма да ми останат никакви тайни!

Той изсумтя тихо:

— Съмнявам се, че е възможно.

После затихна и тя затвори очи, надяваше се отново да заспи. Отвън долитаха далечните гласове на стражи, чуваха се и удари на чук: някой от налбантите — Джерасид, Емин или Фалтон — бе останал да работи късно през нощта. Хубаво беше да чува отново този звук. Айилците бяха негодни, станеше ли дума за коне, и Шайдо или бяха пуснали на свобода пленените от тях, или ги бяха превърнали в товарни животни. През времето, прекарано в Малден, беше видяла много чудесни кобили да теглят каруци.

Трябваше ли да се чувства странно, че се е върнала? Беше прекарала по-малко от два месеца в плен, но й се бяха сторили като години. Години, прекарани в шетане за Севанна и в произволни наказания. Но това време не я беше прекършило. Странно, през онези дни се беше чувствала повече като благородничка, отколкото преди.

Преди Малден не беше разбирала напълно какво е да си благородна дама. О, имала беше своите победи. Ча Файле, хората на Две реки, Алиандре и членовете на лагера на Перин. Впрегнала беше цялата си подготовка, за да помогне на Перин да се научи да бъде водач. Всичко това беше важно, изисквало бе да е такава, каквато майка й и баща й я бяха учили да бъде.

Но Малден й беше отворил очите. Там беше намерила хора, които се нуждаеха от нея повече, отколкото се беше чувствала необходима някога. Под жестоката диктатура на Севанна не беше имало никакво време за игри, никакво място за грешки. Бяха я унизявали, били я бяха и едва не я бяха убили. А това й беше дало истинско разбиране какво е да си знатна дама. Всъщност изпитваше чувство на вина за времето, когато беше властвала над Перин, опитвайки се да го принуди — а и други — да се подчини на волята й. Да си благородничка означаваше да вървиш първа. Означаваше да те бият, за да не бият други. Означаваше саможертва, риск да загинеш, но да защитиш онези, които зависят от теб.

Не, не се чувстваше странно, че се е върнала, защото беше взела Малден — важните неща — със себе си. Стотици гай-шайн й се бяха заклели във вярност и тя ги беше спасила. Беше го направила чрез Перин, но беше имала планове и така или иначе щеше да избяга и да се върне с армия, която да освободи заклелите й се.

Имало беше цена. Но щеше да се справи с това по-късно тази нощ. Ако даде Светлината. Отвори око и погледна Перин. Той като че ли спеше, но равен ли беше дъхът му?

— Не ме интересува какво се е случило с теб — промълви той.

Файле въздъхна. Не, не беше заспал.

— Какво се е случило с мен? — попита го объркано.

Той отвори очи и се загледа нагоре.

— Шайдо. Онзи мъж, който беше с теб, когато те спасих. Каквото и да е направил… каквото и да си направила, за да оцелееш. Всичко е наред.

Какво го притесняваше? Светлина!

— Вол такъв. — Тупна го с юмрук по гърдите и го накара да изпъшка. — Какви ги дрънкаш? Че всичко ще е наред, ако не съм ти била вярна? Точно след като беше толкова притеснен да ми кажеш, че ти си ми бил верен?

— Какво? Не, различно е, Файле. Ти беше пленничка и…

— И не мога да се грижа за себе си, така ли? Ти наистина си вол. Никой не ме е пипнал. Те са айилци. Знаеш, че не биха посмели да навредят на гай-шайн. — Не беше съвсем вярно. В лагера на Шайдо често пъти бяха насилвани жени, защото Шайдо бяха престанали да се държат като айилци.

Но в лагера беше имало други. Айилци, които не бяха Шайдо. Мъже, отказали да приемат Ранд за своя Кар-а-карн, но които също тъй не приемаха властта на Шайдо. Лишените от братя бяха мъже на честта. Макар да се наричаха „отлъчени“, бяха единствените в Малден, които държаха на старите порядки. Когато жените гай-шайн изпаднаха в опасност, Лишените от братя избраха и защитиха онези, които можаха. Нищо не поискаха за това.

Е… не беше съвсем вярно. Бяха поискали много, но не бяха настояли за нищо. Ролан завинаги си оставаше за нея айилец на дело, ако не на думи. Но също като смъртта на Масема, отношенията й с Ролан не бяха нещо, за което Перин трябваше да знае. Тя дори не беше целунала Ролан, но беше използвала желанието му в своя изгода. И подозираше, че той е разбрал какво прави.

Перин беше убил Ролан. Това беше друга причина мъжът й да не знае за добротата на мъжа от Лишените от братство. Щеше да го гризе отвътре, ако разбереше какво е направил.

Перин се отпусна, затворил очи. Променил се беше през тези два месеца, може би толкова, колкото и тя. Това беше добре. В Граничните земи хората имаха поговорка: „Само Тъмния си остава един и същ.“ Хората израстват и вървят напред. Сянката си остава просто каквато е. Зла.

— Ще трябва да планираме някои неща утре — каза Перин с прозявка. — Щом порталите отново станат достъпни, ще трябва да решим дали да принудим хората да си идат и да решим кой тръгва пръв. Някой разбрал ли е какво стана с Масема?

— Не, доколкото знам — отвърна тя предпазливо. — Но при толкова негови ценности, изчезнали от палатката му…

— Масема не държи на ценности — измърмори Перин. — Макар че може да си ги е взел, за да започне да гради отново. Предполагам, че може да е избягал, макар че е странно защо никой не знае накъде, нито как.

— Сигурно се е измъкнал по време на бъркотията след битката.

— Сигурно — съгласи се Перин. — Чудя се… — Прозя се отново. — Чудя се какво ще каже Ранд. Масема беше смисълът на цялото това пътуване. Трябваше да го хвана и да му го върна, и май се провалих.

— Ти унищожи хората, които убиваха и грабеха в името на Дракона — каза Файле. — Обезглави водачеството на Шайдо, да не говорим за нещата, които научи за сеанчанците. Мисля, че за Дракона постигнатото от теб ще надвишава многократно това, че не му връщаш Масема.

— Може би си права — изломоти сънено Перин. — Проклети цветове… Не искам да те гледам как спиш, Ранд. Какво е станало с ръката ти? Заслепен от Светлината глупак, грижи се по-добре за себе си. Ти си всичко, което имаме… Последният лов идва…

Файле едва успя да долови последното. Защо говореше за ръката на Ранд и за лов? Дали наистина заспиваше този път?

Скоро той захърка. Файле се усмихна и поклати глава. Наистина беше вол понякога. Но си беше нейният вол. Измъкна се от постелята, облече си халата и го върза. Последваха чехлите. След това се шмугна през платнищата на входа. Арела и Ласайл пазеха отвън с две Деви. Девите й кимнаха мълчаливо. Щяха да опазят тайната.

Файле остави Девите да пазят, взе Арела и Ласайл и тръгна в тъмното. Арела беше тъмнокоса тайренка, по-висока от повечето Деви и с груб нрав. Ласайл беше нисичка, светлокожа и много нежна, вървеше с изящно полюшване на бедрата. Бяха толкова различни, колкото можеха да са две жени, сигурно, въпреки че пленничеството им ги беше сплотило всички. И двете бяха от Ча Файле, бяха пленени с нея и превърнати