подписва никакви протоколи. Затова има определени причини, които засягат единствено господин началника на полицията. Дежурният — нали всичко това не го засягаше — сви рамене и отиде да доложи. Докато той докладваше, се появи шофьорчето с омасления комбинезон, което нищо не знаеше и беше доста потиснато, така че веднага се развика за справедливост, невинност и други страшни неща. Мокрецът внимателно взе товарителницата, която шофьорът размахваше, облегна се па гишето и като оформи получаването на книгите, се подписа на съответното място. Шофьорът млъкна от изумление и в този момент мокрецът и Виктор бяха поканени при началника.
Началникът на полицията ги посрещна много студено. Той гледаше мокреца с отвращение, а към Виктор изобщо не поглеждаше.
— Какво обичате? — попита той.
— Можем ли да седнем? — осведоми се мокрецът.
— Да. Моля — принуди се да каже началникът на полицията след кратка пауза.
Всички седнаха.
— Господин началник — започна мокрецът. — Упълномощен съм да протестирам пред вас, че вече за втори път полицията незаконно задържа товар, предназначен за лепрозориума.
— Да, чух за тази работа — каза началникът на полицията. — Шофьорът е бил пиян и моите хора са били принудени да го задържат. Мисля, че в близките дни всичко ще се изясни.
— Вие сте задържали не шофьора, а товара — възрази мокрецът. — Но това вече не е толкова съществено. Благодарение на любезността на господин Банев товарът все пак е бил доставен, макар и с малко закъснение. Би трябвало да сте признателен на тук присъстващия господин Банев, защото ако товарът беше закъснял по-дълго по ваша вина, това би могло да стане причина да си имате твърде големи неприятности.
— Много забавно — каза началникът на полицията. — Не разбирам и нямам никакво желание да разбера за какво става дума, защото като длъжностно лице няма да търпя никакви заплахи. А що се отнася до господин Банев, искам да ви припомня, че има наказателно законодателство, където са предвидени и случаи като неговия…
Той демонстративно отказваше да погледне към Банев.
— Виждам, че наистина не разбирате в какво положение се намирате — каза мокрецът. — Но аз съм упълномощен да ви уведомя, че ако още веднъж задържите наши товари, ще си имате работа с генерал Пферд.
Настъпи мълчание. Виктор не знаеше кой е този генерал Пферд, но затова пък на началника на полицията името, явно, му беше известно.
— Според мен това е заплаха — неуверено каза той.
— Да — съгласи се мокрецът. — При това повече от реална. Началникът на полицията се изправи рязко. Виктор и мокрецът — също.
— Ще взема под внимание всичко, което чух днес — заяви началникът на полицията. — Има какво да се желае от тона ви, господине, но обещавам на лицата, които са ви упълномощили, че ще разбера как стоят нещата и веднага щом открия виновните, ще ги накажа. Това се отнася в пълна степен и до господин Банев.
— Господин Банев — каза мокрецът, — ако имате неприятности с полицията по повод този инцидент, незабавно уведомете господин Голем… Довиждане — каза той на началника на полицията.
— Всичко хубаво — отвърна началникът.
В осем часа вечерта Виктор влезе в ресторанта и тръгна направо към своята маса, около която вече се беше събрала обичайната компания. Но го извика Теди.
— Здрасти, Теди — каза Виктор, облягайки се на бара. — Как върви работата? — В този миг той се сети. — А! Сметката… Много ли поразии направих снощи?
— Сметката е дребна работа — промърмори Теди. — Пък и поразиите не бяха много — счупи огледалото и разби мивката. Ама историята с началника на полицията помниш ли?
— Това пък какво е? — учуди се Виктор.
— Знаех си, че нищо няма да помниш — каза Теди. — Очите ти, брат, бяха като на варено прасенце. Изобщо не знаеше какво правиш… Та ти — Теди сложи пръст върху гърдите на Виктор, — го заключи, горкия, в една от кабините па клозета, подпря вратата с дръжката на метлата и не го пускаше да излезе. По никакъв начин. А пък ние не знаехме кой е вътре, той тъкмо беше дошъл, мислехме, че е Квадрига. Е, викаме си, няма страшно, нека поседи вътре… А после ти го измъкна оттам и взе да крещиш: „Ах, горкичкият, целия се е оплескал!“ И му набута главата в умивалника. Строши мивката и едвам успяхме да те издърпаме настрана, брат.
— Сериозно? — учуди се Виктор. — Виж ти! Пък аз се чудя защо днес цял ден ме гледа на кръв.
Теди закима съчувствено.
— Ама че неприятно, дявол да го вземе — рече Виктор. — Трябва да му се извиня… Ама как ми е позволил да направя такова нещо? Та той е як мъж…
— Страх ме е да не спретнат обвинение срещу теб — каза Теди. — Тази сутрин един от техните дойде да души наоколо — записваше показанията на свидетелите… Шейсет и трети член не ти мърда — побой на длъжностно лице при утежняващи вината обстоятелства. А може и нещо по-лошо да измислят. Терористичен акт. Разбираш ли на какво намирисва тази работа? Ако бях на твое място… — Теди поклати глава.
— Какво? — попита Виктор.
— Казват, че днес кметът е идвал при теб — рече Теди.
— Да.
— Е, и какво искаше?
— А, глупости. Иска да напиша статия. Против мокреците.
— Аха! — каза Теди и се оживи. — Тогава наистина е дребна работа. Напиши му тая статия и всичко ще бъде наред. Ако кметът остане доволен, началникът на полицията няма да посмее да гъкне дори и ще можеш всеки ден да го заключваш в клозета. Кметът го държи тук… — Теди показа грамадния си кокалест юмрук. — Така че всичко е наред. Дай по този повод да ти налея едно за сметка на заведението. От чистото ли искаш?
— Може и от чистото — рече Виктор замислено.
Той започна да вижда посещението на кмета в съвсем нова светлина. „Здравата са ме притиснали, помисли си. Даа… Или се измитай оттук, или прави това, което ти заповядват, иначе ще ти стъпим на врата. А и няма да е толкова лесно да се измъкна. Терористичен акт. Ще ме намерят. Ех, брат, какъв алкохолик си само, не мога да те гледам. И то не кого да е, а началника на полицията. Макар че, честно казано, всичко е много хитро измислено и изпълнено…“ Не помнеше нищо, освен теракотения под, залят с вода, но много добре си представяше цялата сцена. Да, Виктор Банев, драги приятелю, прасенце мое варено, кухненски опозиционер и даже не кухненски, а тоалетен, любимец на президента… да, явно и на теб ти дойде времето, така да се каже, да се продадеш… Роц-Тусов, опитен човек, в такива случаи казва: „Трябва да умееш да се продаваш лесно и скъпо — колкото по-честно твориш, толкова по-скъпо трябва да струваш на управниците, така че дори когато се продаваш, да нанасяш вреда на идеологическия противник и трябва да се стараеш вредата да бъде колкото се може по-голяма…“ Виктор изпи чистото, но не изпита никакво удоволствие.
— Добре, Теди — рече той. — Благодаря ти, давай сметката. Много ли е?
— Твоят джоб ще издържи — ухили се Теди и извади от касата един лист. — Дължиш: за едно огледало, тоалетно — седемдесет и седем, за умивалник, порцеланов, голям — шейсет и четири, общо — и сам можеш да пресметнеш — сто четирийсет и една. А лампиона го писах за сметка на предишното сбиване… Само едно не мога да разбера — продължи той, като следеше как Виктор отброява парите. — С какво строши това огледало, два пръста беше дебело. С глава ли си го блъскал, а?
— С чия глава? — попита навъсено Виктор.
— Добре де, не го вземай толкова навътре — успокои го Теди, прибирайки парите. — Ще напишеш оная статийка и ще се реабилитираш, пък и хонорарче ще вземеш — ще си избиеш парите… Да ти налея ли още едно?
— Не бива сега, после… Ще намина пак, след като вечерям — каза Виктор и се върна на мястото
