отъждествяваме с простолюдието и се ругаем, ако случайно открием, че сме по-умни от него, че имаме други нужди и интереси, други цели в живота. Време е да разберем това и да си направим извода, че е време да се спасяваме.
— Време е да пийнем — предложи Виктор.
Вече съжаляваше, че се съгласи да разговаря сериозно със санитарния инспектор. Неприятно беше човек да гледа Павор. Твърде много се бе разпалил, дори очите му станаха кривогледи. Вживяваше се в ролята си, а иначе, като всички адепти на теорията за сгромолясването в пропастта, говореше абсолютно банални неща. На Виктор му се искаше да му каже: „Престанете да се излагате, Павор, я по-добре се обърнете в профил и се усмихнете иронично.“
— Това ли е всичко, с което можете да ми отговорите? — осведоми се Павор.
— Бих могъл да ви дам и друг съвет. Повече ирония, Павор. Не се горещете толкова. И без това нищо не можете да направите. А и да можехте, нямаше да знаете какво да правите.
Павор се усмихна иронично.
— Но аз знам — каза той.
— И какво знаете?
— Има само едно средство да се сложи край на разложението…
— Знаем ние, знаем — рече лекомислено Виктор. — Искате да облечете всички глупаци в златисти униформи и да ги пуснете да маршируват. Цяла Европа ще бъде в краката ни. И това го е имало.
— Не — каза Павор. — Това е само отсрочка. А решението е едно: да унищожим масата.
— Днес сте в прекрасно настроение — отбеляза Виктор.
— Трябва да унищожим деветдесет процента от населението — продължаваше Павор. — Може би дори деветдесет и пет процента. Масата изпълни своето предназначение — тя породи от недрата си цвета на човечеството, който създаде цивилизацията. Сега тя е мъртва като гнила картофена грудка, дала живот на нов картофен кълн. А когато покойникът започне да гние, той трябва да се погребе.
— Боже мой — рече Виктор, — и всичко това е защото имате хрема и не ви пускат в лепрозориума? Или може би имате и семейни неприятности?
— Не се правете на глупак — каза Павор. — Защо не искате да се замислите за неща, които много добре са ви известни? Защо се извращават и най-светлите идеи? Заради тъпотията на сивата маса. Защо има войни, хаос и безобразия? Заради тъпотията на сивата маса, която си избира такива правителства, каквито заслужава. Защо Златният век е толкова безнадеждно далеч от нас, както и едно време? Заради закостенялостта и невежеството на сивата маса. По принцип Хитлер е бил прав, подсъзнателно е бил прав, той е усещал, че на Земята има твърде много излишни хора. Но и той е бил породен от сивата маса и е развалил всичко. Глупаво е, че се е заел с унищожаване по расов признак. Пък и не е разполагал с истински средства за унищожение.
— А по какъв признак смятате да унищожавате вие? — попита Виктор.
— По незабележимост — отвърна Павор. — Ако човек е сив и незабележим, той трябва да бъде унищожен.
— А кой ще определя дали този човек е забележим, или не?
— Оставете това сега, подробности. Аз ви излагам принципа, а кой, какво и как ще го реализира — това са подробности.
— А в името на какво сте се сдушили с кмета? — попита Виктор. Павор беше започнал да му омръзва.
— Тоест?
— За какъв дявол ви е този съдебен процес? На дребно играете, Павор! С вас, свръхчовеците, винаги става така. Смятате да преорете света, не сте съгласни на по-малко от три милиарда трупа, а в същото време ту се безпокоите за длъжността си, ту се лекувате от трипер, ту срещу дребна изгода помагате на съмнителни хора да извършат тъмните си дела.
— По-полека все пак — посъветва го Павор. Личеше, че е страшно вбесен. — Вие самият сте пияница и безделник…
— Но във всеки случай не замислям нагласени политически процеси и не се каня да прекроявам света.
— О, да — каза Павор. — Дори на това не сте способен, Банев. Нали сте всичко на всичко един бохем, сиреч — измет, метежник и лайно. Вие сам не знаете какво искате и правите само това, което искат от вас. Поощрявате стремежите на останалата измет, подобна на вас, и затова си въобразявате, че сте свободен художник, разтърсващ основите на обществото. А сте просто долнопробен стихоплетец, от ония, които драскат по обществените клозети.
— Всичко това е така — съгласи се Виктор. — Жалко само, че не го казахте по-рано. Трябваше да ви обидя, за да го кажете. Ето че излиза, че вие, Павор, сте подла и дребна душица. Просто един от многото. Ако започнат да унищожават, то първо вас ще унищожат. По принципа на незабележимостта. Философстващ санитарен инспектор? В пещта!
„Интересно как ли изглеждаме отстрани? — помисли си той. — Павор е отвратителен… Ама че усмивка! Какво му става днес? А Квадрига спи, какво го интересуват него разни кавги, сивата маса и цялата тази философия… Голем пък се е разположил като в театър — държи чашата си с два пръста, другата му ръка е зад облегалката на креслото и чака да види кой кого ще разгроми и как. Павор нещо доста дълго мълчи… Да не би пък да подбира аргументи?“
— Е, добре — каза накрая Павор. — Поговорихме си — достатъчно.
Усмивката му изчезна, очите му пак станаха като на щурмбанфюрер. Хвърли една банкнота на масата, допи си коняка и си тръгна, без да се сбогува. Виктор почувства приятно разочарование.
— Все пак за писател ужасно лошо се оправяте с хората — каза Голем.
— Това не ми е работата — рече лекомислено Виктор. — Нека психолозите и Департаментът на сигурността се оправят с хората. Аз трябва да долавям тенденциите с изострения си усет на художник… А защо казвате това? Отново „Виктуар, престанете да дрънкате“?
— Предупреждавах ви: не закачайте Павор.
— А защо, дявол да го вземе? — избухна Виктор. — Първо, не съм го закачал. Той ме закачаше. И, второ, знаете ли, че помага на кмета да ви даде под съд?
— Досещам се.
— И това не ви вълнува?
— Никак. Ръцете им са къси. Тоест, на кмета и на съда.
— А на Павор?
— На Павор ръцете му са по-дълги — каза Голем. — Затова престанете да дрънкате пред него. Нали виждате, че аз не си позволявам да го правя.
— Интересно, пред кого дрънкате? — промърмори Виктор.
— Понякога дрънкам пред вас. Имам слабост към вас. Налейте ми коняк.
— Моля. — Виктор му наля. — Да вземем да събудим Квадрига, а? Какво става с него, та той дори не ме защити от Павор.
— Не, няма нужда да го будим. Дайте да си поговорим. Защо се бъркате в тези работи? Кой ви е молил да открадва-те камиона?
— Така ми се прииска — каза Виктор. — Голяма свинщина е да се задържат книги. Освен това и кметът ми развали настроението. Посегна на свободата ми. Всеки път, когато някой посегне на свободата ми, започвам да върша хулигански прояви… Между другото, Голем, дали генерал Пферд няма да се застъпи за мен пред кмета?
— Пука му на него и за вас, и за кмета — отвърна Голем. — Той си има предостатъчно свои грижи.
— А вие му кажете да се застъпи. Иначе ще напиша разгромителна статия за вашия лепрозориум, ще разкажа как използвате кръвта па християнските младенци, за да лекувате очилатата болест. Да не мислите, че не знам защо мокреците примамват децата в лепрозориума? Отначало им пият кръвчицата, а после ги развращават. Ще ви опозоря пред целия свят. Кръвопиец и развратител зад маската на лекар. — Виктор се чукна с Голем и отпи. — Между другото, говоря сериозно. Кметът наистина ме притиска да напиша такава статия. Разбира се, на вас това също ви е известно.
— Не — каза Голем. — Но това е дреболия.
