— В картичката пишеше просто: „Годен“.
— Какво мислите за Бойния Легион?
— Сега мисля, че това е безмозъчно оръдие в нечии ръце. Най-вероятно — в ръцете на тия прословути Огненосни Творци. Но много неща още не са ми ясни.
— А какво мислите за Огненосните Творци?
— Мисля, че това е върхушката на военната диктатура. Средствата си те не подбират, но какви са им целите…
Максим поклати глава.
— Какво мислите за дегенератите?
— Мисля, че терминът е неудачен. Мисля, че сте заговорници. Вашите цели също си представям доста смътно. Но ми харесаха хората, които видях сам. Всички те ми се сториха честни и, как да ви кажа… действуващи съзнателно.
— Така — каза широкоплещестият. — Получавате ли болки?
— В главата ли? Не, не получавам.
— Защо го питаш за това? — каза Горски. — Ако получаваше, той нямаше сега да седи тук.
— Точно това искам да разбера — защо той седи тук? — каза широкоплещестият. — Защо дойдохте при нас? Искате да вземете участие в нашата борба?
Максим поклати глава. Всички се спогледаха.
— При нас така не става, миличък, — каза Горски. — При нас е така: или си наш, и тогава на ти оръжие и върви да воюваш. Или, значи, не си наш и тогава, прощавай, тогава ние ще те… сам разбираш… теб къде, в главата трябваше, нали?
Отново настъпи мълчание. Доктора тежко въздъхна и изчука лулата си в пейката.
— Рядък и тежък случай — обяви той. — Имам предложение. Нека той ни поразпитва… Нали имате въпроси, Мак?
— Да, аз дойдох да питам — отзова се Мак.
— Той има много въпроси — потвърди с усмивка Орди. — Мира не даваше на майка ми. Пък и на мен.
— Задавайте — каза широкоплещестият. — А вие, Докторе, ще отговаряте. А ние ще послушаме.
— Кои са Огненосните Творци и какво искат? — започна Максим.
Всички се размърдаха — явно не очакваха такъв въпрос.
— Огненосните Творци — каза Доктора — са анонимна група от най-опитни интриганти измежду военните, финансистите и политиците. Имат две цели — една главна и една основна. Главната е да удържат властта. Основната — да получат от тази власт максимум удовлетворение. Всички те са скубачи, безделници, садисти и властолюбци… Удовлетворен ли сте?
— Не — каза Максим. — Всичко това аз и сам го подозирах… Интересува ме тяхната икономическа програма. Идеологията. Базата, на която се опират.
Всички отново се спогледаха. Горски с отворена уста гледаше Максим.
— Икономическата им програма… — каза Доктора. — Вие искате от нас прекалено много. Ние сме практици, а не теоретици. За нас най-важното е, че те искат да ни унищожат. Иначе казано, ние се борим за живота си…
Той раздразнено започна да тъпче лулата.
— Аз не исках да обидя никого — каза Максим — Просто искам да се ориентирам…
Той с удоволствие щеше да изложи на Доктора теорията на историческите последователности, но не му достигнаха думи. И без това от време на време му се налагаше да минава на линкос.
— Добре. Но какво искате вие? Към какво се стремите, освен към запазване на живота си? И кои сте вие?
Лулата на Доктора шумолеше и трещеше, тежък смрад се разпространяваше от нея по мазето.
— Дайте — каза изведнъж Горски, — дайте аз да му кажа… Ти, приятелче симпатично, такова… Не знам как е у вас в планината, а тук у нас хората обичат да живеят. Как така — освен, викаш, запазването на живота? А на мен може би нищо друго не ми и трябва? Ти какво мислиш, че това е малко? Я какъв храбрец се извъди! Ти вземи поживей като мен в мазе, когато имаш дом, жена, семейство и всички са се отрекли от теб… Ти остави тия работи!
— Почакайте, Горски — каза широкоплещестият.
— Ами, нека той почака! Виж какъв се извъдил! Общество му дай, бази там всякакви…
— Почакай, чичо — каза Доктора. — Не се сърди. Нали виждаш, човекът нищо не разбира… Виждате ли — каза той на Максим, — нашето движение е много разнородно. Нямаме никаква единна политическа програма, а не можем и да имаме — ние убиваме, защото убиват нас. Това трябва да се разбере. Разберете го. Всички ние сме смъртници, малко шансове имаме да оцелеем. И цялата политика при нас всъщност е изместена от биологията. Да оцелеем — ето главното. Така че не ни е до база. И ако сте дошъл с някаква социална програма, нищо няма да постигнете.
— Но каква е всъщност работата? — попита Максим.
— Смятат ни за дегенерати. Откъде е тръгнало това, днес никой вече не помни. Но на Огненосните Творци им е изгодно да ни преследват: това отвлича народа от вътрешните проблеми, от корупцията на финансистите, които грабят пари за военни поръчки и за строеж на кули.
— Това вече е нещо — каза Максим. — Значи в основата на всичко отново са парите. Значи Творците служат на тях. Кого още прикриват те?
— Творците никому не служат. Те са парите. Те са всичко. И между другото са нищо, защото са анонимни и непрекъснато се гризат взаимно… Той да можеше да поговори с Вепъра — обърна се Доктора към широкоплещестия. — Щяха да намерят общ език.
— Добре, за Творците аз ще поговоря с Вепър. А сега…
— С Вепър вече няма да поговорите — злобно каза Мемо. — Него го разстреляха.
— Това е едноръкият — поясни Орди. — Впрочем да, вие би трябвало да знаете…
— Знам — каза Максим. — Но него не го разстреляха. Осъдиха го на каторга за превъзпитаване.
— Не може да бъде — каза широкоплещестият. — Вепър? На каторга?
— Да — каза Максим. — Гел Кетшеф осъдиха на смърт, Вепър — на каторга, а един, който отказа да съобщи името си, го взе цивилният. Предполагам, в контраразузнаването.
И отново всички замълчаха. Доктора отпи от чашата. Широкоплещестият седеше, подпрял глава върху раменете си. Горски от време на време горестно изпъшкваше и жалостиво гледаше Орди. А тя, стиснала устни, беше забила поглед в масата. Това беше мъка и Максим съжаляваше, че е заговорил на тази тема. Беше истинска мъка, и само Мемо в ъгъла не толкова тъгуваше, колкото се страхуваше… „На такива не трябва да се дават картечници — помисли Максим. — Той ще вземе да ни избие всички…“
— Е добре — каза широкоплещестият. — Имате ли още въпроси?
— Имам много въпроси — бавно каза Максим. — Но се страхувам, че в една или друга степен всичките са нетактични.
— Е, какво, може и нетактични.
— Добре, последен въпрос. Какво общо имат тук кулите ПБЗ? С какво ви пречат те? — Всички неприятно се засмяха.
— Ама че глупак — каза Горски — А се репчи — база му дайте…
— Това не е ПБЗ — каза Доктора. — Това е нашето проклятия. Те изобретиха излъчване, с помощта на което създадоха понятието „дегенерат“. Повечето хора като вас например не забелязват това излъчване, сякаш то изобщо не съществува. А нещастното малцинство поради някакви особености на организма изпитва при облъчването адски болки. Някои от нас — те са единици — могат да търпят болките, други не издържат и започват да крещят, трети губят съзнание, а някои полудяват или умират… Та кулите са излъчватели. Те се включват два пъти в денонощието в цялата страна и нас ни ловят, докато лежим сковани от болка. Плюс това установките с локално действие в патрулните коли… плюс самоходните излъчватели… плюс нередовните лъчеви удари нощем… Ние нямаме къде да се укрием, екраниране не съществува, ние полудяваме, самоубиваме се, правим глупости от отчаяние, измираме…
Доктора млъкна, хвана чашата и на един дъх я изпразни. После яростно започна да дърпа от лулата си, лицето му се кривеше.
