— Добре — каза Странник. — Ще му предам.
— Шегите са си шеги — каза прокурорът, — а ти би могъл да кажеш думичка в моя защита…
— Ти си нашият умник — каза Странник с гласа на Канцлера. — Ще опитам.
— Поне доволен ли е той от процеса?
— Отде да знам! Аз току-що пристигнах.
— Ето, това разбери… А за твоя… как беше? Чакай да си запиша…
— Мак Сим.
— Така. Та за него аз още утре…
— Бъди здрав — каза Странник и излезе.
Прокурорът мрачно го изпрати с поглед. „Да, можеш само да му завиждаш. Това се казва положение! Единственият, от когото зависи защитата. Късно е да съжалявам, но може би следваше да се сближа с него. Но как да се сближиш с такъв? Нищо не му трябва, той и без това е най-важният, всички от него зависим, всички за него се молим… Ах, да хванеш такъв за гърлото — колко хубаво би било! Само да искаше нещо истинско! А то, каторжник му притрябвал, голямата ценност… Ментограмите му, виждате ли, били интересни… Въобще този каторжник е планинец, а Канцлера в последно време нещо много често говори за планините. Може би си струва да се заема… Кой знае какво ще излезе, ако стане войната, а Канцлера си е Канцлера… Массаракш, и без това днес повече няма да мога да работя…“ Той каза в микрофона:
— Кох, какво имате по делото на осъдения Сим? — и изведнъж си спомни. — Вие, струва ми се, бяхте съставили за него някаква компилация…
— Точно така, ваше превъзходителство — прошумоля референтът. — Имах честта да обърна внимание на ваше…
— Дайте я тук. И донесете още вода.
Той остави слушалката — и веднага на вратата се появи неосезаемият като сянка референт. Пред прокурора върху масата легна дебела папка, тихо издрънча стъкло, избълбука вода и до папката изникна пълна чаша. Прокурорът отпи, докато оглеждаше папката.
„Извлечение от делото на Мак Сим (Максим Камерер). Подготвил референт Кох“. „Ама че е дебела, това се казва извлечение…“ Той отвори папката и взе първата пачка подвързани листове.
Показания на ротмистър Тоот… Показания на подсъдимия Гаал… Ескизи на някакъв граничен район зад Синята Змия… „Никакви други дрехи нямаше върху него. Речта му изглеждаше членоразделна, но съвършено неразбираема. Опитът да се заговори с него на хонтийски не даде резултат…“ Ох, тези гранични ротмистри! Хонтийски шпионин на южната граница!… „Рисунките, направени от задържания, ми се сториха майсторски и удивителни…“ Е, зад Синята Змия има много удивителни неща. За съжаление. И обстоятелствата на появяването на този Сим не блестят особено на фона на всички други тамошни обстоятелства… Въпреки че, разбира се… Но ще видим…
Прокурорът остави пачката, избра две по-едри ягоди, пъхна ги в устата си, и взе следващия лист. „Заключение на експертната комисия в състав на сътрудниците от Института по тъкани и облекло… Ние, долуподписаните…“ Хм… така… така… „… изследвахме с всички достъпни нам лабораторни методи тъканта на облеклото, изпратено ни от Департамента на юстицията… («Ама че глупост») и стигнахме до следното заключение:
1. Посоченият предмет се явява къс панталон, четвърти номер, втори ръст, който може да бъде носен както от мъже, така и от жени.
2. Кройката на панталона не може да бъде отнесена към никакъв известен стандарт и собствено не може да бъде назована кройка, защото панталонът не е ушит, а е изработен по неизвестен нам начин.
3. Панталонът е изработен от мека еластична тъкан със сребрист цвят, която собствено не може да бъде наречена тъкан, защото дори изследването с микроскоп не откри никаква структура. Материалът е негорим, непромокаем и притежава извънредна здравина. Химическият анализ…“ Странни панталони. Изглежда, това са неговите панталони… Прокурорът взе тънко подострения молив и написа на полето: „Референт! Защо не давате съпровождащо обяснение? Чии са панталоните? Откъде са?“ Така. Изводите? Формули… пак формули… массаракш, пак формули… Аха! „… Технологията не е известна нито у нас, нито в другите цивилизовани държави (по довоенни данни)“.
Прокурорът остави заключението. Е, панталоните… добре. Панталоните са си панталони. Какво има по- нататък? „Акт за медицинско освидетелствуване“. Любопитно. Какво, той ли има такова кръвно налягане?… Охо, това се казват бели дробове!… Какво? Следи от четири смъртоносни ранявания!… Това вече е мистика. Аха… „Виж показанията на свидетеля Чачу и обвиняемия Гаал“. Седем куршума, виж ти! Хм… Има известно разминаване в показанията: Чачу твърди, че е стрелял при самоотбрана, а този Гаал твърди, че Сим само е искал да отнеме пистолета на Чачу. Е, това не е моя работа. Два куршума в черния дроб — това е прекалено много за нормален човек… Така-а, навива монети на тръбичка… тича с човек на раменете… А, да, това вече съм го чел. Помня, на това място си помислих, че момчето е много яко и такива обикновено са глупави. А това кой е? А-а, стар приятел… Извлечение от донесението на агент №117. „… Вижда ясно през дъждовна нощ (може дори да чете) и в пълна тъмнина (различава предмети, вижда изражението на лицето на разстояние до десет метра)… притежава много чувствителен нюх и вкус — по миризмата разпознава членовете на групата на разстояние до петдесет метра, различава напитки в плътно затворени бутилки… ориентира се по четирите посоки без компас… с голяма точност определя времето без часовник… Имаше такъв случай: беше купена и сварена риба, която той ни забрани да ядем, твърдейки, че е радиоактивна. След проверка с радиометър рибата наистина се оказа радиоактивна. Обръщам внимание на факта, че той самият изяде тази риба, като каза, че за него не е опасна, и наистина остана здрав, въпреки че излъчването превишаваше тройната санитарна норма (почти 77 единици)…“
Прокурорът се отпусна в креслото. Е, това вече е прекалено. Да не би да е безсмъртен освен всичко друго? Да, за Странник всичко това трябва да е интересно. Я да видим какво има по-нататък. Аха, това е сериозен документ. Заключение на Особената комисия към Департамента за обществено здраве. Материал: Мак Сим. Реакция към бяло излъчване отсъствува. Противопоказания за носене на служба в специалните войски няма! Аха… Това е, когато се е завербувал в Легиона. Бяло излъчване, массаракш… Палачи, дявол ги взел!… А това е тяхната експертиза във връзка със следствието… „При изпитание с бяло излъчване всички степени, включително максималната, реакция не се откри. Реакция към А-излъчване — нулева в двата смисъла. Реакция към Б-излъчване — нулева. Забележка: считам за свой дълг да добавя, че даденият материал (Мак Сим, около 20-годишен) представлява опасност предвид възможни генетически последствия. Препоръчвам пълна стерилизация или унищожаване…“ Охо! Тия не се шегуват. Кой им е шеф сега? А, Любителя. Да, не се шегува, не се шегува, каквото и да говорят. Спомням си, Жребчето-Веселяк по този повод разказваше чудесен виц… Массаракш, забравил съм го… Хубаво е, когато няма никой около теб. Ето сега ще си хапнем ягодка, ще си пийнем водичка… Ама че гадост, но казват, че помагало… Добре. Какво има по-нататък?
Охо, той и там е успял да мине! Я да видим, я да видим… Сигурно пак реакцията е нулева. „След подлагане на форсирани методи подследственият Сим не даде показания. Съгласно параграф 12, забраняващ причиняването на видими физически повреди върху подсъдими, на които предстои явяване на открит съдебен процес, бяха приложени само:
А. Дълбока иглохирургия с проникване до нервните възли (реакцията е парадоксална, изпитваният заспива).
Б. Химическа обработка на нервните възли с алкалоиди и основи (реакцията е аналогична).
В. Светлинна камера (реакция няма, изпитваният е учуден).
Г. Паротермична камера (загуба на тегло без неприятни усещания).
С това се наложи да бъдат прекратени форсираните методи“.
Бр-р-р! Ама че документ! Да, Странник е прав: този е някакъв мутант. Нормалните хора не могат да издържат така… Да, чувал съм, че се срещат сполучливи мутации, рядко наистина… Това обяснява всичко… освен панталоните впрочем. Панталоните, доколкото знам, не мутират…
Той взе следващия лист. Оказа се безинтересен: показание на директора на Специалното студио. Глупаво заведение. Записват бълнуванията на всякакви психопати за забавление на почтената публика. Помня, това студио го измисли Калу Мошеника, който сам беше малко такъв… Виж ти, запази се студиото! Мошеника отдавна го няма, а откачената му идея процъфтява… От показанията на директора следва, че Сим е бил образцов обект и е крайно желателно да бъде получен обратно… Стоп, стоп, стоп! „Предаден на
