Гай му подаде ножа и Максим ловко и бързо изкорми рибата.
Когато се нахраниха „сасими“ — не беше лошо, можеше да се яде — и легнаха голи върху горещия пясък, Максим след дълго мълчание попита:
— Ако сега попаднем в ръцете на патрулите и се предадем, къде биха ни пратили?
— Как къде? Теб — на мястото на отбиване на наказанието, мен — на мястото на отбиване на службата… Защо?
— Това сигурно ли е?
— Какво по-сигурно? Инструкция на самия Генералкомендант. Защо питаш?
— Сега ще отидем да търсим легионерите — каза Максим.
— Танк ли ще отвличаме?
— Не. По твоята легенда. Ти си бил отвлечен от дегенерати, а каторжникът те е спасил.
— Да се предаваме? — Гай седна. — Как така?… И аз ли? Обратно в излъчването?
Максим мълчеше.
— Ами че аз пак ще стана кютук… — безпомощно каза Гай.
— Не — отвърна Максим. — Тоест, да, разбира се… но вече няма да е като преди… Ти ще бъдеш малко кютук, разбира се, но вече ще вярваш в друго, в правилното. Това, разбира се, също е… Но все пак е по- добре.
— Но защо? — отчаяно извика Гай. — Защо ти е нужно всичко това?
Максим прекара длан по лицето си.
— Виждаш ли, приятелю Гай, започнала е война. Дали ние сме нападнали хонтийците, дали те нас… с една дума война…
Гай с ужас го гледаше. Война… Рада… Господи, защо е всичко това? Отново всичко отначало…
— Трябва да бъдем там — продължаваше Максим. — Мобилизацията вече е обявена, всички са призовани в редовете, дори нашето брата каторжника амнистират и — в строя… и трябва да бъдем заедно, Гай. Хубаво би било, ако попадна под твое началство…
Гай почти не го слушаше. Вкопчил пръсти в косите си, той се полюляваше и си повтаряше: „Защо, защо, проклети да бъдете!… Трийсет и три пъти проклети да бъдете…“
Максим го разтърси за рамото.
— Хайде, стегни се! — твърдо каза той. — Не се разкисвай. Сега ни предстои да се бием, няма време за вкисване…
Той стана и отново потърка лицето си.
— Наистина, с вашите окаяни кули… Массаракш, никакви кули няма да им помогнат… Обличай се по- бързо и да тръгваме. Трябва да побързаме.
— По-бързо, Фанк, по-бързо! Закъснявам.
— Слушам. Рада Гаал… е иззета от ведомството на господин държавния прокурор и се намира в нашите ръце.
— Къде?
— Във вилата „Кристален лебед“. Смятам за свой дълг още веднъж да изразя съмнение в разумността на тази акция. Едва ли такава жена ще ни помогне да се справим с Мак. Такива жени се забравят лесно, и дори ако Мак…
— Смятате ли, че Умник е по-глупав от вас?
— Не но…
— Той знае ли кой е отвлякъл жената?
— Страхувам се, че да.
— Е добре, нека знае… За това толкоз. По-нататък какво има?
— Сенди Чичаку се е срещнал с Гърчавия. Гърчавия очевидно ще се съгласи да го срещне с Графа при условие…
— Стоп. Кой Чичаку? Главоча Чик?
— Да.
— Работите на съпротивата сега не ме интересуват. Приключихте ли по въпроса Мак? Тогава слушайте. Тази дяволска война обърка всичките ми планове. Аз заминавам и ще се върна след тридесет-четиридесет дни. През това време, Фанк, вие трябва да приключите с въпроса Мак. Докато се върна, Мак трябва да бъде тук, в тази сграда. Дайте му някаква длъжност, нека работи, не ограничавайте свободата му, но му внушете — много, много меко, — че от поведението му зависи съдбата на Рада… В никакъв случай не им давайте да се срещнат… Покажете му института, разкажете над какво работим… в разумни предели, разбира се. Разкажете му за мен, опишете ме като умен, добър, справедлив човек, голям учен. Дайте му статиите ми… освен съвършено секретните… Намекнете му, че съм в опозиция към правителството. У него не трябва да възниква и най-малкото желание да напусне института. Аз свърших. Имате ли въпроси?
— Да. Охрана?
— Никаква. Това е безсмислено.
— Следене?
— Много внимателно… Не, по-добре недейте. Не го подплашвайте. Главното е той да не поиска да напусне института… Массаракш, и точно сега трябва да заминавам!… Е, това ли е всичко?
— Последен въпрос, Странник, извинете.
— Да?
— Кой е той все пак? За какво ви е нужен?
Странник стана, доближи се до прозореца и каза, без да се обръща:
— Аз се страхувам от него, Фанк. Това е много, много, много опасен човек.
Глава седемнадесета
На двеста километра от хонтийската граница, когато ешалонът задълго заседна на маневрените линии на някаква невзрачна мръсна гаричка, новоизпеченият редник втори разряд Зеф, след като се наговори с часовия, изтича до колонката за вряла вода и се върна с един транзистор. Съобщи, че на гарата е започнала чудовищна бъркотия, товарят се две бригади наведнъж, генералите са пресипнали от взаимно джавкане, така че той, Зеф, се смесил с окръжаващата ги тълпа ординарци, свръзки и адютанти и свил транзистора на един от тях.
Обитателите на конския вагон посрещнаха това съобщение с доволно одобрително цвилене. Всичките четиридесет души веднага се струпаха около Зеф. Дълго време не можеха да се настанят, някого треснаха по зъбите, за да не се пъха, всички се псуваха и се оплакваха един от друг, докато накрая Максим изрева:
— Тихо, некадърници!
Тогава всички се успокоиха. Зеф пусна транзистора и започна да лови всички програми по ред.
Веднага се изясниха любопитни неща. Първо, оказа се, че войната още не е започнала. Не бяха ставали никакви кръвопролитни сражения. Хонтийската Бойна Лига ужасено крещеше на целия свят, че ония бандити, ония узурпатори, така наречените Огненосни Творци, са се възползували от гнусната провокация на своите шпиони в лицето на така наречената и прословута Хонтийска Уния на Справедливостта и сега съсредоточават силите си по границите на многострадална Хонти. На свой ред Хонтийската Уния проклинаше Хонтийската Лига, тия платени агенти на Огненосните Творци, с най-грозни думи и обстоятелствено разказваше как някой си с превъзхождаща сила изтикал нечии изтощени от предишните боеве поделения и не им дава възможност да се върнат обратно, което обстоятелство послужило за повод на така наречените Огненосни Творци за варварското нахлуване, което следва да се очаква всяка минута. И Лигата, и Унията с почти еднакви изрази мъгляво намекваха за някакви атомни капани, готови да посрещнат коварния враг.
Освен това Зеф хвана някакви предавания на езици, които само той знаеше, и съобщи; че както се оказва, княжество Ондол все още съществува и нещо повече, продължава да извършва разбойнически
