мълчание си събрал чантата и си тръгнал. При това вече бил не син, а сив, което, впрочем също не го правело по-красив.
Все пак трудно може да се измисли нещо по-отвратително от напъните на възрастните да намесят децата в своите дела. Особено пък ако това не са дела, а по-скоро нечисти сделки и децата не са просто деца, а са нещастни по рождение. Не, не може да има никакво оправдание, каквито и красиви думи да кажат възрастните по този случай. Признавам си, че почувствах някаква необяснима симпатия към Беки, макар че, като се замисли човек, всъщност какво чак толкова много и толкова хубаво беше направила тя? Всеки нормален човек на нейно място би трябвало да постъпи по същия начин. Може би тук главното е контрастът. Съпоставен с някой злобен идиот, дори и най-обикновеният човек изглежда като симпатичен до умиление ангел.
Сега вече не си спомням точно как възникна дискусията. Уж в началото, след разказа на Ирка, всички бяхме на едно и също мнение. И изведнъж — глъчка, размахани ръце и всеки държи на своето. Добре че сега а лицея сме останали само шестима. Просто е страшно да си представи човек, как всичките двеста крещят и махат с ръце.
Картината: почти всички лампи в столовата са изгасени, наоколо стоят тридесет празни маси, ние и шестимата прави, столовете ни съборени, вечерята недоядена, а пред вратата на кухнята е замръзнал в уплаха и изумление Ираклий Самсонович — белият му калпак се е кривнал настрани, в очите му ужас, а в ръцете неполучена порция бял сос към кюфтенцата.
Ето нещо, което трябва да се отбележи: ако оставим настрана емоционалните взривове, взривовете от лицейско остроумие, чиято цел е да бъде повален противникът в праха на всяка цена, а също и взривовете от взаимни обвинения, които нямат никакво отношение към спора… та ако оставим настрана всичко това, ще останат учудващо малко неща. Само няколко тезиса.
Тогава ни се струваше, че нашия спор засяга най-широк кръг въпроси, а всъщност спорехме само за едно: прав ли е Г. А. или не? Как да се отнасяме към неговата правота или неправота? (Господи! Къде изчезнаха всички лекции по риторика и култура на спора? Ираклий Самсонович е свидетел: ние бяхме шест маймунки, които хвърлят една срещу друга тор и бананови кори.)
Още нещо за отбелязване: предполага се, че общото между на нас е повече отколкото различното. Всички сме ученици на Г. А. и всички сме научени свято да следваме своите убеждения. Всички ние ненавиждаме Флората и в тази посока не представляваме нищо особено — изцяло и напълно се придържаме към мнението на преобладаващото болшинство. Всички ние обичаме Г. А., но не разбираме сегашната му позиция и затова се чувстваме малко виновни пред него и същевременно леко агресивни в отношението си към него.
Ние с Мишел размахваме ръце главно защото не ни харесва да бъдем в един куп с болшинството. Тръгваме от там, но всъщност нямаме никакви сериозни основания да се разграничим от болшинството и това ужасно ни дразни. Не намираме също и никакви основания да застанем напълно на страната на Г. А. и това ужасно ни безпокои. Защото едно е ясно: ако някой все пак греши, то това със сигурност не е Г. А. Т.е. на нас с Мишел това ни е ясно. На нас с Мишел съвсем не ни е ясно какво да правим по-нататък. Да следваме своите убеждения, значи да изпаднем в глупаво положение, а освен това и да предадем Г. А. А да следваме сляпо Г. А. значи да потъпчем собствените си убеждения, което, както е известно, е много лошо нещо.
Виж за Ирка всичко е просто. Тя много обича Г. А. Също на нея й е много жал за Г. А. Това за нея е напълно достатъчно, за да застане изцяло на негова страна. Което съвсем не означава, че тя потъпква своите убеждения. Просто такива са й убежденията: до сълзи й е жал за любимия Г. А., всичко останало няма значение. Флорите и фауните идват и си отиват, а Г. А. трябва да го има и ще го има во веки веков. Амин! А пък ако много лаеш, ще ти плесна тая овесена каша във физиономията.
Кирил си е добре: има билет за в къщи и заминава утре в тринадесет и двадесет. Впрочем той е теоретик. „Вярвам, защото е абсурдно.“ Човекознанието не е наука, то е някаква разновидност на вярата. В него нищо не може да бъде нито доказано, нито опровергано. Човековерие. Ти или просто вярваш, или просто не вярваш. Избираш това, което ти е по-близко, или може би ти дава повече топлина… Г. А. е бог. Той знае истината. И дори ако вашата келява практика по-късно покаже, че Г. А. не е бил прав, все едно, аз ще вярвам в Г. А. и ще се надсмивам на вашата практика, ще ви съжалявам в минутата на вашето жалко тържество, а после, може би ще позволя вие, отстъпниците, да поплачете на рамото ми, когато вашата жалка практика в края на краищата се превърне в прах под лъчите на истината.
Най-малко от всички крещеше и махаше ръце Зоя. От пръв поглед се виждаше, че самият разговор за Флората предизвиква у нея почти физическо отвращение. Със своята душевна чистота, която вече достига почти до фригидност, тя органически не понася флората. (Тук нещата съвсем не опират до повишена гнусливост. По време на епидемията тя работеше заедно с нас и по-добре от мнозина — от сутрин до вечер и от вечер до сутрин, гнойни чаршафи, жълто-червени язви, кървави изпражнения на умиращи… (Но Флората е вече над предела на нейните възможности. Ами че те вече не са хора. Дори не са и животни. Това са някакви гадни слузести гъби, които се хранят с мърша. Те са извън моята сфера. Те са извън нашите закони. Те въобще са извън. Г. А. е светец, а вие — не. Аз пък — съвсем не, до последна степен — не. И млъкнете за бога, стига вече, на вечеря сме все пак…
Най-общо казано, никой не ме учуди особено. Виж Асколд ме учуди. Той винаги си е бил малко супермен, още от първи клас, и това винаги му е харесвало. Преди си мислех, че това е просто поза. Имидж. Помня веднъж Г. А. се пошегува: с тези маниери, Асколд, направо си готов за преподавател в кадетското училище. Днес обаче стана ясно, че това не са само маниери. Тунеядството трябва да бъде унищожено. Изборът пред нас е един: или свят на труда, или свят на разложението. Затова никой тунеядец не може да има начин на живот, той може да има само начин на неизбежна гибел и само в избора на този начин на неизбежна гибел ние можем да си позволим някакво милосърдие. Всеки тунеядец трябва ясно да разбере това. А ние с вас трябва да направим така, щото всеки потенциален тунеядец на когото не е провървяло с генотипа, със семейната среда, с училището или с нещо друго, да бъде предупреден с най-голямата възможна убедителност за своята неизбежна гибел. Няма нужда от: слюнки, сополи, лутане и саможертви. Нужни са: желязна твърдост, безпощадна последователност и абсолютна непримиримост. Г. А. е гений, това е безспорно. Никой глупак не се и кани да го оспорва. Просто трябва да помним, че и гениите също грешат. Нютон… Толстой… Айнщайн… и така нататък. Трябва да мислим със собствените си глави, макар и да не сме гении. Трябва да запазим студената логика на мислите си и да не позволяваме нашето преклонение и възхищение да замъгли очите на разума ни…
Както винаги, аз не можах да намеря нужните аргументи в нужния момент. Всичките ми аргументи бяха само яростно хвърляне на тор и бананови кори. Колко хубаво щеше да бъде ако заедно с Асколд бяхме изпели например такъв дует:
Аз. Да предположим, че ти си лекар. Нова страшна епидемия поразява само негодниците. Какви ще бъдат твоите действия?
Той (пренебрежително). Вече е ставало. Първо венерическите болести, а после СПИН. Старо.
Аз. Не, не е старо. От тези болести са заболявали всякакви хора. Страдали са и съвсем невинни. А ти си представи, че болестта засяга само и изключително подлеците. В този случай, разбира се, ти ще бъдеш стоманено твърд, безпощадно последователен и абсолютно непримирим, така ли?
Той. Какво си се заял с мене? Аз да не съм лекар!
Аз. Да, ти не си лекар. Не си давал клетвата на Хипократ. Но ти си положил клетвата на Януш Корчак36! Такива като тебе винаги виждат в човека или невинен агнец или козел на отпущението и делят хората само на невинни или виновни. Лекарят може да дели човечеството само на болни и здрави, а болните — само на тежко болни и по-леки случаи. За лекаря не може да съществува друго разделение. Педагогът също е лекар. Ти си длъжен да лекуваш от невежество, от грубост на чувствата, от социално безразличие. Да лекуваш! Да лекуваш всички! А ти признаваш само едно лекарство — гаротата37. Ти не си необходим за възпитаните хора. Невъзпитаните пък не са необходими на теб. В такъв случай, с какво смяташ да се занимаваш цял живот? Само акции ли ще организираш?
(В безсилната си ярост той започва да хвърля по мен тор и бананови кори.)
Да, наистина е казано вярно: най-убедителните си победи печелим винаги срещу въображаем противник.
