Понеделник започва в събота

— При Наина винаги е шумно — каза Роман. — Глупава старица. Да не те е обиждала?

— Не — казах аз. — Почти не сме се виждали.

— Я чакай — каза Роман. — Спри.

— Какво има?

— Володка идва. Помниш ли Володя?

Ударих спирачките. Брадатият Володя се вмъкна на задната седалка и радостно усмихнат, ни стисна ръцете.

— А, чудесно! — каза той. — Тъкмо при вас идвах!

— Само ти липсваше там.

— А как свърши всичко?

— Никак — каза Роман.

— Ами къде отивате сега?

— В института — каза Роман.

— Защо? — попитах аз.

— Да работим — каза Роман.

— Аз съм в отпуска.

— Няма значение — каза Роман. — Понеделник започва в събота, а август този път започва през юли!

— Мене ме чакат момчетата — казах аз умолително.

— Това е наша грижа — каза Роман. — Момчетата абсолютно нищо няма да забележат.

— Да полудее човек.

Минахме между магазин №2 и стол №11.

— Той знае вече къде да кара — забеляза Володя.

— Чудесно момче — каза Роман. — Гигант!

— Веднага ми хареса — каза Володя.

— Личи си, че страшно ви трябва програмист — казах аз.

— Съвсем не ни трябва какъв да е програмист — възрази Роман.

Спрях до старинната сграда с табелка „НИИЧАВО“ между прозорците.

— Какво означава това? — попитах аз. — Мога ли най-после да разбера къде ме карате да работя?

— Можеш — каза Роман. — Ти сега всичко можеш. Това с Научноизследователски институт по чародейство и вълшебство… Хайде, защо спря. Вкарвай колата.

— Къде? — попитах аз.

— Нима не виждаш?

И аз видях.

Но това е вече съвсем друга история.

Втора историяСуета на суетите

Първа глава

Между героите на разказа изпъкват един-два главни героя, всички други се разглеждат като второстепенни.

„Методика на преподаване на литературата“

Около два часа след пладне, когато в „Алдан“ отного изгоря бушонът на включващата инсталация, иззвъня телефонът. Обаждаше се заместник-директорът по админнстративно-стопанската част Модест Матвеевич Камноедов.

— Привалов — сурово каза той, — защо пак не сте на мястото си?

— Как да не съм на мястото си? — обадих се аз. Днешният ден беше изпълнен с грижи и аз бях изпозабравил всичко.

— Стига с тези неща — каза Модест Матвеевич. — Още преди пет минути трябваше да се явите при мен на инструктаж.

— Дрън-дрън — казах аз и оставих слушалката. Изключих машината, свалих престилката и казах на момчетата да не забравят да изключат тока. В големия коридор беше пусто, зад полузамръзналите прозорци бушуваше виелица. Облякох якето си и хукнах към стопанския отдел.

Модест Матвеевич с лъскавия си костюм внушително ме чакаше в собствената си приемна. Зад гърба му мъничкият гном с косматите уши унило и старателно шареше с пръсти по огромната ведомост.

— Вие, Привалов, като някакъв си… Хам-мункулус — каза Модест. — Никога не сте на мястото си.

Всички се стараеха да поддържат с Модест Матвеевич добри отношения, защото той беше силен човек, непреклонен и фантастично прост. Затова аз изкрещях: „Слушам!“ — и тракнах токове.

— Всички трябва да бъдат по местата си — продължаваше Модест Матвеевич. — Винаги. Вие например имате висше образование и очила, и брада сте си пуснали, а не можете да разберете една такава проста теорема.

— Няма вече да се повтори! — казах аз и опулих очи.

— Стига с тези неща — каза Модест Матвеевич, като поомекна. Той извади от джоба си един лист и известно време го гледа. — Та така, Припалов — каза той най-после, — днес застъпвате дежурен. Дежурството по учреждение в празнични дни е отговорна работа. Не е като да натискате копчетата. Първо — противопожарната безопасност. Това е първото. Да не допускате самозапалване. Да следите да няма ток в поверените ви производствени площи. И да следите лично, без тези ваши фокуси с раздвояванията и разтрояванията. Без тези ваши дубли. При откриване на фактора горене незабавно да се обадите на телефон 01 и да пристъпите към поемане на мерки. За тази цел ето ви сигналната свирка за извикване на аварийната команда… — Той ми даде една платинена свирка с инвентарен номер. — А така също и никого да не пускате. Ето ви списъка на лицата, на които е разрешено да използуват лабораториите през нощния период, но и тях също така няма да ги пускате, защото е празник. В целия институт да няма жива душа. Омагьосайте демоните на входа и изхода. Разбирате ли обстановката? Живите души не трябва да влизат, а всички други не трябва да излизат. Защото вече имахме такъв прецедент: избяга един дявол и открадна луната. Този прецедент е широко известен, дори беше отразен във филм. — Той многозначително погледна и изведнъж ми поиска документите.

Подчиних се. Той внимателно проучи моя пропуск, върна ми го и каза:

— Всичко е вярно. Подозирах все пак, че сте дубъл. Така. Значи в петнайсет нула, нула, съгласно трудовото законодателство, работният ден завършва и всички ще ви предадат ключовете от своите производствени помещения, след което направете лично оглед на територията. След това на всеки три часа правете обход на обекта на самозапалването. Не по-малко от два пъти през дежурството си ще посетите вивариума. Ако надзирателят пие чай, забранете му. Имаше сигнали, че той не пие чай. Та в такъв аксепт. Постът ви е в приемната на директора. Можете да почивате на дивана. Утре в шестнайсет нула, пула ще ви смени Владимир Почкин от лабораторията на другаря Ойра-Ойра. Ясно ли ви е?

— Напълно — казах аз.

— Ще ви се обадя по телефона нощес и утре през деня. Лично. Възможно е да има контрол и от страна на другаря кадровик.