вдигна демагогска патардия за неограничените и разнообразни потребности. Ставаше скучно, аз замръзвах.
— Да си вървим в къщи — каза Роман.
— Да си вървим — казах аз. — Откъде взе джина?
— Изписах го вчера от склада. За съвсем други цели.
— И все пак какво стана? Пак ли преяде!
— Не, чисто и просто Вибегало е глупак — каза Роман.
— Това се разбира — казах аз. — Но каква е причината за катаклизма?
— Все същата — каза Роман. — Хиляди пъти му казвах: „Вие програмирате стандартен суперегоцентрист. Той ще заграби всички материални ценности, до които се докопа, а след това ще свие пространството, ще се омотае като какавида и ще спре времето.“ А Вибегало изобщо не може да проумее, че истинският исполин на духа не толкова консумира, колкото мисли и чувствува.
— Всичко това е дреболия — продължи той, когато стигнахме близо до института. — То за всички е ясно. Ти по-добре ми кажи откъде У-Янус е разбрал, че всичко ще стане точно така, а не иначе? Та той всичко беше предвидил. И огромните разрушения, и че аз ще се досетя как да ликвидирам исполина в зародиш.
— Наистина — казах аз. — Той дори ти изказа благодарност. В аванс.
— Странно, нали? — каза Роман. — Би трябвало всичко грижливо да обмислим.
И ние започнахме грижливо да обмисляме. Това ни отне много време. Но едва през пролетта, и то случайно, успяхме да разберем всичко.
Но това е вече съвсем друга история.
Трета история
Най-различна суета
Първа глава
Когато бог създавал времето — казват ирландците, — той го създал достатъчно.
Осемдесет и три процента от всички дни през годината започват еднакво: със звън на будилника. Този звън нахлува в последните сънища ту с трескавото тракане на сборуващия перфоратор, ту с гневно боботещия глас на Фьодор Симеонович, ту с драскането с нокти на василиска, който си играе в термостата.
В онази сутрин сънувах Модест Матвеевич Камноядов. Уж станал завеждащ изчислителния център и ме учи да работя на „Алдан“. „Модест Матвеевич — говорех му аз, — та всичко, което ме съветвате, е някакво болно бълнуване.“ А той ревеше: „Стига с тези работи! При вас всичко е само др-р-р-р-ънканици! Щур-р-р- ротии!“ Тогава се сетих, че това не е Модест Матвеевич, а моят будилник „Дружба“ с единадесет камъка, със слонче с вдигнат хобот, и замърморих: „Чувам, чувам“ — и затупах с длан по масата около будилника.
Прозорецът беше широко отворен и аз видях яркосиньото пролетно небе и усетих лекия и остър пролетен студ. По корниза ходеха и почукваха гълъби. Около стъкления абажур на тавана се въртяха три изнемощели мухи — сигурно първите мухи през тази година. От време на време те изведнъж започваха бясно да се мятат насам-натам и на мен в полусън ми хрумна гениалната идея, че мухите сигурно се мъчат да изскочат от плоскостта, която минава през тях, и взех да съчувствувам на техните безнадеждни усилия. Две от мухите кацнаха на абажура, а третата изчезна и тогава най-сетне се събудих.
Най-напред отметнах одеялото и се опитах да литна над кревата. Както винаги, когато не съм правил утринна гимнастика, не съм взел душ и не съм закусвал, това доведе дотам, че реактивният момент силно ме заби в дивана креват и някъде под мене подскочиха и жално издрънчаха пружините. След това си спомних предишната вечер и много се ядосах, защото днес цял ден щях да бъда без работа. Вчера в единадесет часа вечерта в електронната зала влезе Кристобал Хозевич и както винаги се включи в „Алдан“, да разреши заедно с него поредния проблем от смисъла на живота и в следващия момент „Алдан“ пламна. Не знаех какво можеше да се запали в него, но „Алдан“ излезе от строя задълго и затова днес, вместо да работя, трябваше като всички косматоухи безделници да скитам безцелно от отдел в отдел, да се оплаквам от съдбата и да разказвам вицове.
Намръщих се, седнах на леглото и като начало поех пълни гърди прана, смесена със студен сутрешен въздух. Известно време чаках, докато праната се асимилира и съгласно препоръките си мислех за светли и радостни неща. След това издишах студения сутрешен въздух и се залових да изпълнявам комплекса от упражнения по сутрешна гимнастика. Бяха ми разказвали, че старата школа препоръчвала гимнастиката на йогите, но йога комплексът, така както и почти забравеният маикомплекс отнемаше петнайсет-двайсет часа в денонощие, но след като беше назначен нов президент на АН на СССР, старата школа трябваше да отстъпи. НИИЧАВО с удоволствие разчупваше старите традиции.
На сто и петнайстия подскок в стаята влетя моят съквартирант Витка Корнеев. Както винаги сутрин, той беше бодър, енергичен и дори добродушен. Плесна ме по голия гръб с мокра кърпа и започна да лети из стаята и да прави с ръце и с крака движения, като че ли плува бруст. Едновременно ми разказваше сънищата си и веднага ги тълкуваше според Фройд, Мерлин и според девицата Ленорман. Ходих да се измия, почистихме стаята и тръгнахме към столовата.
В столовата седнахме на любимата си масичка под големия вече избелял плакат: „Смело, другари! Тракайте челюсти! Г. Флобер“, отворихме бутилките с кефир и започнахме да ядем и да слушаме местните новини и клюки.
Вчера през нощта на Лисата планина беше се състоял традиционният пролетен сбор. Участниците се бяха държали крайно безсрамно. Вий и Хома Брут, прегърнати, тръгнали да скитат по улиците из нощния град, били пияни, закачали минувачите, плещели мръсотии, след това Вий си настъпил левия клепач и съвсем побеснял. Сбили се с Хома, съборили вестникарската будка и били откарани в милицията, където всеки получил по петнадесет дена за хулиганство.
Котаракът Василий си взел пролетната отпуска, за да се жени. Скоро в Соловец пак щяха да се появят говорещи котета с наследствена склеротична памет.
Луи Седловой от отдел „Абсолютно знание“ бил изобретил някаква машина на времето и днес щял да докладва по този въпрос на семинара.
В института отново се появил Вибегало. Ходел навсякъде и се хвалел, че му била хрумнала титанска идея. Нали речта на много маймуни напомня човешката и записаната значи на магнетофонна лента и пусната отзад-напред с голяма скорост. Та той, такова, записал в Сухумския резерват разговорите на павианите, пуснал ги отзад-напред с малка скорост и ги слушал. Излязло, както заявявал той, нещо феноменално, но какво точно, не казвал.
В изчислителния център пак изгорял „Алдан“, но Сашка Привалов не бил виновен, виновен бил Хунта, който напоследък по принцип се интересувал само от задачи, за които е доказано, че не могат да се решат.
Престарелият магьосник Перун Маркович Неупивай Дубино от отдел „Атеизъм“ си взел отпуска за ново превъплощаване.
В отдел „Вечна младост“ след дълго и продължително боледуване починал моделът на безсмъртния човек.
