влошават и без това безнадеждното си положение. Напомням, че нашата откъснатост от външния свят е само относителна. Някой от присъствуващите вече знае, че преди два часа аз се възползувах от любезността на господин Сневър и пратих с пощенски гълъби донесение в Мюр. Сега всеки момент очаквам полицейски хеликоптер и затова напомням на лицата, замесени в престъплението, че своевременното признание и разкаяние могат значително да смекчат тяхната участ. Благодаря за вниманието, господа.
— Колко интересно! — възкликна възхитено госпожа Мозес. — Значи, сред нас има бандити? Ах, инспекторе, хайде, поне малък намек! Ние ще разберем!
Погледнах собственика. Обърнал към гостите огромния си гръб, Алек Сневър старателно изтриваше чашките, които стояха на бюфета.
Разговорът не се възобнови. Тихичко прозвънваха лъжичките по чаените чаши, шумно сумтеше над своята господин Мозес, като пронизваше с очи всеки подред. Никой не се издаде, но всички, които трябваше да помислят за своята съдба, мислеха. Аз бях пуснал в този курник хубавичък пор и сега трябваше да очаквам събития.
Пръв стана дю Барнстокр.
— Дами и господа! — каза той. — Аз приканвам всички честни граждани да се качат на ските и да направят малка разходка. Слънцето, чистият въздух, снегът и чистата съвест да ни бъдат опора и успокоение. Брюн, дете мое, да вървим.
Раздвижиха се столовете, гостите един след друг ставаха от масата и напущаха залата. Симоне предложи ръка на госпожа Мозес — очевидно всичките му нощни впечатления се бяха разсеяли под влиянието на слънчевото утро и жаждата от чувствени удоволствия. Господин Мозес измъкна иззад масата Луарвик Л. Луарвик, изправи го на крака и оня, като предъвкваше меланхолично лимона, се помъкна след него, преплитайки краката си.
На масата остана само Хинкус. Той ядеше съсредоточено, сякаш беше с намерение да се зареди задълго, да има запас. Кайса събираше съдовете, собственикът й помагаше.
— Е, какво, Хинкус? — казах аз. — Ще поговорим ли?
— Във връзка с какво? — мрачно промърмори той, дояждайки яйцето, поръсено с пипер.
— Ами във връзка с всичко — казах аз.
— Нямаме какво да говорим — каза Хинкус мрачно. — Аз не знам нищо по това дело.
— По какво дело? — попитах аз.
— За убийството! За какво друго…
— Има още и дело „Хинкус“ — казах аз.
Той не отговори нищо. Дояде яйцето, преглътна, изтри се със салфетката и стана.
— Алек — казах аз на собственика. — Бъдете така добър, слезте долу и постойте в хола, където стояхте и вчера, разбирате ли?
— Разбирам — каза собственикът. — Ще бъде направено.
Той припряно избърса ръцете си в кърпата и излезе. Аз отворих вратата на билярдната и пуснах Хинкус напред. Той влезе и се спря върху ярките слънчеви квадрати — беше пъхнал ръце в джобовете си и дъвчеше клечка. Взех един от столовете до стената, поставих го там, където грееше най-много, и казах: „Седнете“. Хинкус се забави за момент, но седна и веднага се смръщи; слънцето грееше в лицето му.
— Полицейски номера… — измърмори горестно той.
— Служба — казах аз и приседнах пред него на края на билярдната маса, в сянката. — Е, Хинкус, какво ви се е случило с Барнстокр?
— С какъв Барнстокр? Какво може да се случи между нас? Нищо не се е случило помежду ни.
— Заплашителната бележка вие ли сте му писали?
— Никакви бележки не съм писал. А жалба ще напиша. За изтезание на болен човек.
— Слушайте, Хинкус. След час-два ще прилети полицията. Ще долетят експерти. Бележката ви е в джоба ми. Да определят, че вие сте я написали, не им струва нищо. Защо се опъвате?
Той прехвърли с бързо движение сдъвканата клечка от единия край на устата си в другия. В залата Кайса гърмеше с чиниите и припяваше нещо с тънко фалшиво гласче.
— Нищо не знам за тази бележка — каза накрая Хинкус.
— Престанете да лъжете, Филин! — креснах аз. — Всичко за теб ми е известно! Ти загази, Филин. И ако искаш да си заслужиш член седемдесет и втори, дръж се за пункт „ц“. Чистосърдечно признание преди започването на официалното следствие… Е?
Той изплю сдъвканата кибритена клечка, бръкна в джобовете си и извади смачкан пакет цигари. След това поднесе пакета към устата си, със зъби измъкна цигара и се замисли.
— Е? — повторих аз.
— Бъркате нещо — отговори Хинкус. — Филин някакъв. Аз не съм Филин, аз съм Хинкус.
Скочих от билярдната маса и пъхнах под носа му пистолета.
— А това познаваш ли? А? Твоя ли е тази машинка? Говори!
— Нищо не знам — мрачно каза той. — Какво сте се лепнали за мен?
Аз се върнах към масата, сложих пистолета до себе си на сукното и запуших.
— Мисли, мисли — казах. — Бързо мисли, защото ще стане късно. Твоите приятелчета не успяха да дойдат навреме, защото стана свличането. А полицията ще бъде тук след час-два най-късно. Разбра ли каква е картината?
През вратата се промъкна Кайса и пропищя:
— Да ви дам нещо? Желаете ли?
— Вървете, вървете си, Кайса — казах аз. — Махайте се.
Хинкус мълчеше и съсредоточено шареше в джоба си, после извади кибритена кутия и запуши. Слънцето печеше върху му. На лицето му изби пот.
— Не улучи ти, Филин — казах аз. — Сбърка божата дарба със занаятчийството. Какво си се залепил за Барнстокр? Нима са ти заповядали него да държиш на мушка? Мозес! Мозес трябваше да държиш! Будала с будала, аз теб и за чистач не бих те взел, камо ли пък такова поръчение да ти дам… И твоята сган ще ти припомни това. Така че сега, Филин…
Той не ми даде да завърша поучението. Аз седях на края на билярдната маса, провесил единия си крак, а другия бях опрял на пода, пушех си и при това, глупак такъв, самодоволно разглеждах струйките дим в слънчевия лъч. А Хинкус седеше на стола на две крачки от мен и изведнъж се наклони напред, хвана ме за провесения крак, с все сила го дръпна към себе си и остро го извъртя. Недооценил бях аз Хинкус, право да си кажа, не бях го оценил. Смъкна ме от билярдната маса и аз с всичките си деветдесет килограма, по мутра, по корем, по колене се сгромолясах на пода.
За това, което се е случило по-нататък, мога само да предполагам. Накратко казано, примерно след минута дойдох на себе си и открих, че седя на пода, опрян на билярдната маса, брадата ми беше разбита, два зъба ми се клатеха, от челото течеше кръв в очите ми, а дясното рамо ме болеше непоносимо. Хинкус се търкаляше наблизо, а над него, като св. Георги Победоносец над поваления змей, се възвишаваше ухилилият се героически Симоне, който държеше в ръката си най-дългата и най-тежката щека. Аз изтрих кръвта от челото си и се надигнах. Олюлявах се. Искаше ми се да легна на сянка и да заспя. Симоне се наведе, вдигна от пода пистолета и ми го подаде.
— Имате късмет, инспекторе — каза той сияещ. — Още секунда и той би ви разбил главата. Къде ви улучи? В рамото?
Кимнах. Дъхът ми беше спрял и не можех да говоря.
— Почакайте — каза Симоне и изскочи в столовата, като хвърли върху билярдната маса парчето от щеката.
Обиколих масата и седнах в сянката така, че да виждам Хинкус. Хинкус все още лежеше неподвижно. Какъв дявол, а нали като го погледнеш — можеш да го помислиш за сополанко… Да, джентълмени, това е истински гангстер, от най-добрите чикагски традиции. И откъде ли само се намират в нашата добропорядъчна страна? И като си помисля само — нали Згут има същата заплата, каквато и аз. А него трябва да го позлатят!… Извадих носната кърпа от джоба си и внимателно попих ожуленото място на челото.
Хинкус започна да стене, размърда се и се опита да седне. Все се държеше за главата. Симоне се върна с гарафа вода. Взех от него гарафата, как да е се примъкнах до Хинкус и полях лицето му. Той заръмжа и
